Емисиите от петгодишни държавни ценни книжа (ДКЦ) явно са по-изгодни за хазната отколкото тези с по-дълъг матуритет. Това се вижда от последните две емисии, които бяха пласирани през февруари 2021 г. и сравнението им с аналогичните им облигации емитирани през същия месец на 2020 г. Докато при десетгодишните емисии цената се повиши макар и минимално, то при петгодишните има намаление в полза на държавата в смисъл, че отрицателната доходност по тези ценни книжа се увеличава в сравнение с февруари 2020-а.
Според информация на Министерството на финансите на 22 февруари 2021 г. в обращение е пусната нова емисия 5-годишни ДЦК, деноминирана в лева, с падеж 24.02.2026 г.
На проведения аукцион са пласирани успешно ДЦК за 200 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на минус 0,17%.
Общият размер на подадените поръчки е 420,40 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2,1. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 45 базисни точки. От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките - 63 %, следвани от застрахователните дружества с 24%, пенсионни фондове - 8 %, и други инвеститори - 5%.
Само за сравнение преди година Министерството на финансите предложи за продажба съкровищни облигации от горецитираната емисия в размер на 200 000 000 лв. и лихвен процент 0.01% годишно. До участие в аукциона бяха допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 341 млн. лв., в т.ч. несъстезателни поръчки със съвкупна номинална стойност 56 млн. лв. Постигнатият коефициент на покритие бе 1.71. Съгласно взетото от Министерството на финансите решение, бяха одобрени поръчки в размер на 200 000 000 лв. номинална стойност, в т.ч. несъстезателни поръчки в размер на 56 млн. лева. Среднопретеглената доходност на одобрените поръчки тогава бе минус 0,14%.
Подобряването на цената при петгодишните ДЦК може да се обясни със засиления интерес на финансовите играчи и два пъти по-късия срок на погасяване на тези емисии в сравнение с десетгодишните, което осигурява и по-високата им ликвидност. При тези условия специално банките са склонни да приемат отрицателна доходност, чийто размер обаче е в пъти по нисък от отрицателната доходност, която те акумулират от свръхрезервите си в БНБ.