Докато европейските граждани се притесняват от растящите цени, а икономистите обсъждат възможността от кошмарен сценарий на нисък растеж на икономиката и висока инфлация, посланието на Европейската централна банка остава едно: "Запазете спокойствие и продължете", пише европейското бюро на POLITICO.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и нейните колеги са твърди, че настоящите повишения на цените, които изпратиха инфлацията в еврозоната до най-високото ниво от 13 години през септември, са само временни. Редица анализатори също смятат, че тези скокове ще отминат. Но други предупреждават, че ЕЦБ е толкова концентрирана да избегне грешката, допусната през предходната криза — а именно твърде ранното затягане на паричната политика, което задуши възстановяването — че рискува да реагира твърде бавно на инфлационния натиск.

Сред растящата група критици са директорите на някои от водещите компании за потребителски стоки, които се опасяват, че по-високите цени са тук, за да останат. Главният финансов директор на Unilever Греъм Питкетли наскоро предупреди, че инфлацията ще продължи да се увеличава и през следващата година, което кара компанията да повиши цените. Nestlé също отправи предупреждение, че по-високите цени на суровините и труда ще повишат потребителските цени догодина.

Потребителите и бизнесът вече усещат инфлацията, дошла заради по-високите цени на суровините и проблемите в доставните вериги. В някои държави от еврозоната натискът е особено силен. В Германия, например, инфлацията достигна най-високото си ниво от 1993 г. - а някои под-компоненти на индекса като производствените цени и цените на едро записаха най-големия ръст от 70-те години на миналия век.

И двете страни в този спор ще получат още данни, които да предъвкват тази седмица. Очаква се данните за инфлацията в най-голямата европейска икономика да бъдат публикувани в четвъртък - след заседанието на ЕЦБ, от което ще стане ясно дали ще има промяна в политиката на банката, но преди последващата пресконференция на президента Лагард. Инфлацията за еврозоната ще бъде публикувана в петък.

Макар че повишените цени на енергията достигнаха ниво, при което сериозно притесниха европейските лидери, централните банкери продължават да твърдят, че основно инфлацията идва от еднократни фактори. В последната си прогноза ЕЦБ смята, че тя ще падне под целта от два процента през първото тримесечие на следващата година и през 2023 г. ще е средно 1,5 процента.

Сред експертите, включително тези от Международния валутен фонд и частните банки, има консенсус, че голяма част от ръста на цените е временен, извън контрола на ЕЦБ и през следващата година ще се отдръпне. Но и те бързо посочиха голямата несигурност и рисковете от по-висока от очакваната инфлация в прогнозите. Както заяви министърът на финансите на Франция Бруно льо Мер миналата седмица: "Ключовият въпрос е да знаем дали инфлацията е временна, или не. Никой няма отговор".

Неяснотата лежи и във факта, че ЕЦБ вече трябваше да преизчисли прогнозите си пет поредни пъти - и вероятно ще го направи още един път през декември. Взимайки предвид тези корекции, икономистите на Barclays смятат, че инфлацията ще падне под два процента чак през третото тримесечие на следващата година - далеч след прогнозата за първото, направена от ЕЦБ.

Главният икономист на централната банка Филип Лейн не е съгласен, че прогнозата е неясна. "Не трябва да влизаме в наратива ... [че] несигурността е толкова голяма, че ние нямаме идея", каза той в началото на октомври. "Случаят не е такъв. Има солидна причина да смятаме, че голяма част от това има общо с отварянето на икономиките".

Разбира се, ключовият въпрос е в продължителността. Колкото по-дълго продължи временния ръст на инфлацията, толкова по-голям е шансът тя да стане постоянна, предупреждава германският DIW икономически институт.

Рисковете се крият в това, че производителите изглеждат готови да прехвърлят разходите върху потребителите, вместо да изстискват маржа. В същото време тенденцията за по-високи заплати може да вкара икономиката в спирала.

Но явно ЕЦБ се пази да не повтори грешките от миналото. На два пъти централната банка избърза: първо преди кризата през 2008 г., а след това преди дълговата криза през 2011 г. И в двата случая обърна посоката месеци по-късно и оттогава държи паричната политика хлабава.