В доклада на Европейската комисия относно изпълнението на Лисабонската програма е направен анализ на макроикономическата политика и бизнессредата в България.

Посочено е, че дългосрочната стабилност на публичните финанси у нас в условията на валутен борд се запазва, а структурната реформа правилно се схваща като главно предизвикателство за Националната програма за реформи (НПР). НПР проявява голяма амбиция относно средносрочните бюджети, но трябва да е по-амбициозна относно напредъка на структурните реформи.

За първата половина на 2007 г. дефицитът по текущата сметка достигна 19% от БВП. Това се дължи главно на ръст на търсенето вътре в страната, нарасналия ръст на работните заплати, увеличени цени на храни и енергия, така че инфлацията стигна 10% през септември.

Заетостта се покачва - но квалифицирана работна ръка липсва. Това доведе до значително увеличение ръста на заплатите. Предвид нарастващите макроикономически дисбаланси и знаците на прегряване, икономическият ръст в България е изложен на риск. Структурните реформи трябва да бъдат ускорени, за да се възроди възможността икономиката да се настройва, докато вътрешното търсене се задържа чрез стегната фискална политика и политики по дохода.

Запазването на затегнатата фискална политика е от изключително значение предвид покачващата се инфлация и външен дефицит. Много важно е да се задържи нарастването на заплатите в публичния сектор, за да се запази конкурентноспособността и да се контролира инфлацията.

Също така важно е подобрението ефективността на публичните разходи. Положителни стъпки в тази насока са представянето на планираните разходи в бюджетната програма 2008, особено в здравеопазването и образованието.

За дългосрочната финансова стабилност на страната от специално значение е и демографската ситуация. За съжаление в доклада на ЕК не се говори за това как да се насърчи раждаемостта в страната ни, а как повишението на пенсиите противоречи на сегашните законови регулации за индексацията на пенсиите.

Обобщение по макроикономиката на България: да се запази строгата политика по доходите и бюджета, да се повиши ефективността на публичните разходи, да се ускорят структурните реформи, които да облекчат натиска на пазара на труда, да се повишат уменията и да се увеличи конкурентната способност на продуктовите и на услугите пазари.

Това ще има ключово значение за сдържане на външните дисбаланси и инфлационния натиск. Как обаче строгата политика на отпускане на средства може да се съчетае със строгите изисквания относно качеството на трудовите ресурси остава неясно.

Относно микроикономиката на България, Европейската комисия отчита подобрения в бизнес средата, транспорта, телекомуникациите, енергийната инфраструктура, но отварянето на мрежовите пазари и сектора на услугите се нуждае от интегриран политически подход.

Въпреки многото стъпки в правилната посока (нов електронен търговски регистър, административно обслужване на едно гише и т.н.), трябва да се направи нещо срещу продължаващата свръх-регулация, дългото време за издаване на разрешителни и за уреждане на правни спорове и отново срещу корупцията.

Нужно е да се намали броя на изискваните одобрения за всяко нещо и да се ускори издаването им. Правните процедури трябва да бъдат направени по-прозрачни.

България трябва да си постави цели, свързани с интензифицирането на изследователската и развойната дейност. За да се гарантира дългосрочен ръст на производителността, важно е да се насърчат частните инвестиции за изследователска и развойна дейност. Публичните инвестиции за ИРД трябва да бъдат по-ефективни и насочени към нуждите на промишлеността. Нужна е синергия между ИРД и образованието.

Трябва да бъдат взети бързи мерки за набирането на персонал, осигуряването на независимост и добро функциониране на регулаторните власти, които да повишат конкуренцията в телекомуникациите чрез бързо въвеждане на директивите на ЕС.

Като цяло на България липсва интегриран подход в микорикономиката. Трябва да се намали бюрокрацията; недостатъчни са усилията за подобряване на бизнес средата.

Специално по отношение на трудовите ресурси, България е изправена пред интензифициращ се недостиг на работна ръка. Това се дължи на бързия икономически ръст, изобилието от нови работни места, миграцията и недостига на квалифицирана работна ръка в специфични сектори. Обаче структурната безработица остава относително висока, така че има все още неоползотворен потенциал на трудовия пазар.

В момента политиките по трудовите ресурси в България са насочени към нискоквалифицирания персонал: активизиране на маргиналните групи и повишаване на грамотността. Но ако не се предприеме интегриран подход за трудовите ресурси, дългосрочният ръст е застрашен. Досега програмите бяха насочени за създаване на субсидирани нискоквалифицирани работни места, главно в циганските групи, а не се работи върху подобряване на квалификацията и уменията на трудовите ресурси.