Мрачна картина за настоящето и бъдещето на държавната хазна очерта финансовият министър Росица Велкова. На фона на контрапродуктивните за стабилността на държавата препирни в Народното събрание все по-належащо е решаването на жизненоважния за стабилността на държавата въпрос за бюджета, който ще действа през 2023 година. Както посочи финансовият министър, до 31 октомври има срок да бъде подготвен проектът на Закона за държавния бюджет за следващата година, който другата седмица трябва да мине през съответните съгласувателни процедури както с всички първостепенни разпоредители на държавен бюджет, така и с Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Ведомството на Велкова ще предложи вариант за проектозакон, който предвижда запазване на абсолютно всички политики, които са действали през 2022-а , защото служебното правителство няма парламентарно мнозинство и не е редно да прави изменения в която и да е действаща политика.

"Тъй като този законопроект със запазване на действащите политики не може да отговори на правилата, заложени в Закона за публичните финанси, сме разработили още един законопроект, който отговаря на фискалните правила за дефицита", каза Велкова. Този - втори проектозакон обаче ще е само за сведение.

При сега действащите политики състоянието на хазната въобще не е цветущо, независимо че за деветмесечието тя е на излишък от 989 млн. лева, което 0.6% от БВП.

"Това не означава, че така ще завършим годината, защото в закона и след неговата актуализация е заложен сериозен дефицит, както вече е станало традиция в изпълнението на бюджета от много години насам, дефицитите в бюджета за почват да се оформят в последното тримесечие. Очакванията ни са, че годината ще приключи с дефицит, който е гласуван със закона за бюджета", обясни Велкова.

Тя даде подробни разяснения за всички текущи и очаквани до края на годината разходи. Също така бе съобщено, че по приходите са очаква преизпълнение от едва 250 млн. лева, като то е за сметка на преките данъци и осигурителните плащания. Учудващо е, че при такава голяма инфлация няма драстично преизпълнение на приходите от ДДС и акцизи, което се обяснява с пренапрегнатата прогноза за косвените данъци, заложена в актуализацията на бюджета и с рязкото свиване на покупателната способност и потреблението, което ограничава ръста от ДДС от сделки в страната и от акцизи.

В следствие на описаната от финансовия министър конюнктура при планиран дефицит на касова основа за 2022-а от 4.1% от БВП, очакванията са годината да приключи с дефицит от 3.4% от БВП и то само заради икономията на 1 млрд. лева капиталови разходи. На начислена основа планираният дефицит е 6%, а очакванията са да приключим годината с 5.4% от БВП.

"Дефицитът на начислена основа, по които се сравняваме с европейските държави, ако направим сравнение с държавите членки на Еврозоната, нашият очакван дефицит е четвъртия по размер, като по-голям за 2022-а от нас имат Латвия, Франция и Малта. Тези три страни в проектите си за бюджет предприемат мерки за фискална консолидация, като планират през следващата година да намалят бюджетните си дефицити - Латвия от 7% на 3%, Франция от 6.5% на 5% и Малта от 5.8% на 5.5%", каза Велкова. А за България при приемането на бюджета за 2023-а при запазване на действащите политики се очертава дефицит от 6.6% на касова и 6.3% от БВП на начислена основа. Това са по-високи стойности в сравнение с 2022-а, с което се нарушава още едно фискално правило в Закона за публичните финанси, което гласи, че ако в дадена година правителството наруши надхвърли лимита за дефицит от 3% от БВП, през следващите години трябва да предприеме перки за фискална консолидация, които водят до свиване на дефицитите. Държавите от Еврозоната го правят, а ние не.

Другият много сериозен проблем, който създава големия бюджетен дефицит, е бързото нарастване на дълга и на бюджетните разходи за обслужването му ( за плащането на лихви), което увеличава ликвидния риск за хазната

"Съгласно закона за бюджета новият дълг, който бе планиран да бъде поет през 2022 г., бе 10.3 млрд. лева, до момента е поет дълг от 7 млрд. лева. Тези пари са ни необходими, за да не изпаднем в ликвидна криза през четвърто тримесечие, когато през ноември и декември има голям натиск на разходи. До встъпването в длъжност на служебния кабинет бе набран дълг от 1.8 млрд. лева от вътрешния пазар", обясни Росица Велкова.

Нарастването на риска от ликвидна криза е пряко следствие от политиката на последното редовно правителство, което въпреки всякаква здрава логика не емитира дълг в ситуация, в която за пласирането му трябваше да предложи доходност няколко пъти по ниска от сегашната. Това бе ситуация, в която политическата целесъобразност предизвика деструктивна държавническа импотентност у управляващите. Размерът на щетите от тези техни действия са видни в момента и скоро ще се усетят от всички граждани и фирми.

Най-големият проблем е, че, ако бъде приет бюджет за 2023-а на базата на политиките, въведени от предишното управляващо мнозинство, които действат и в момента, рискът за цялостен колапс на държавните финанси ще се увеличи.

Според Росица Велкова макропрогнозата предвижда за 2023-а БВП да възлезе номинално на 173.83 млрд. лева, което е 1.6% реален ръст спрямо 2022-а. Заложени са 4.5% безработица и средногодишна инфлация от 6.4% по Хармонизирания индекс на потребителските цени. Финансовият министър уточни, че прогнозите на отделните институции и за ръста на БВП, и за ръста на инфлацията са в много широки диапазони. На фона на това заявление на Росица Велкова ще припомним, че много външни и вътрешни анализатори очакват през 2023-а да има рецесия със силна инфлация, което означава почти нулеви ръстове на икономиката и чувствително увеличение на цените (състояние на стагфлация). Сбъдването на такъв сценарий ще нанесе удар по очакваните в бюджета приходи както в сферата на данъчните постъпления, така и на осигурителните вноски и ще доведе до допълнително увеличение на дефицита, който и без това нараства.

"Дефицитът на КФП на касова основа през 2023-а е 6.6%, а на начислена 6.3%. Като размер той е 11.5 млрд. лева с 5.3 млрд. лева повече в сравнение с 2022-а", заяви финансовият министър.

А причината за този ръст е, че за 2023-а се предвижда приходите да се увеличат с 5.9 млрд. лева, от които 3.1 млрд. лева ще дойдат по линия на данъците, 1.6 млрд. лева - от осигурителни вноски, 700 млн. лева е заложеният ръст на неданъчните приходи и от помощи и дарения увеличението е с 500 млн. лева. И това при положение, че намалението на ставките по ДДС за различни стоки престане да действа от средата на годината.

В същото време, при прилагането на заложените от последното управляващо мнозинство политики, бюджетните разходи за 2023-а ще излетят с 11 млрд. лева в сравнение с 2022-а. Това е близо два пъти по-голям ръст от този на приходите. Той се дължи на няколко основни елемента. Поради натиска за увеличение на минималната работна заплата, което бе направено от 1 април 2022-а и за 2023-а важи за цялата година, за бюджетните учреждения е предвиден ръст на разходите от 1.9 млрд. лева.

Пак поради пакета социални политики приет от последното управляващо мнозинство през 2023-а ще има ръст на социалните и здравно осигурителни плащания от 4.9 млрд. лева в това число 3.7 млрд. лева за пенсии които произтичат от действащото законодателство и швейцарското правило което се задейства от 1 юли. Припомняме, че в същото време заложения ръст на постъпления от осигуровки е едва 1.6 млрд. лева. При това положение в осигурителните системи ще имаме значителен ръст на дефицитите, които трябва да се покриват с трансфери на централния бюджет.

В капиталовите разходи през 2023-а има ръст от 3.1 млрд. лева, от които най-големият ръст е от фондовете на ЕС плюс 400 млн. лева актуализация на програмите за строителство.

При този дефицит от 11.5 млрд. лева заложен в Консолидираната фискална програма за 2023-а размерът на новия дълг, който трябва да поеме държавата с отчитане на необходимостта на рефинансиране на падежиращите през март облигации от 3 млрд. лева, е 15.9 млрд. лева.

"С тази сума размерът на държавния дълг ще достигне 50.3 млрд. лева в края на 2023-а или 28.9% към БВП. Това означава през 2024-а да имаме нов дълг 15.99 млрд. лева и още 16.2 млрд. лева през 2025-а. Така в края на три годишния период държавният дълг ще достигне 38.1% от БВП. Нивото е под маастрихтските критерии, но е сериозно предизвикателство за малка и отворена икономика при силно волативен пазар да набира дългово финансиране в такива размери. Съответно, започват да нарастват и бюджетните разходи за лихвени плащания. През 2022-а те са 600 млн. лева, през 2023 - 832 млн. лева, 2024-а - 1.72 млрд. лева а за 2025-а - 2.6 млрд. лева", съобщи Росица Велкова.

При тези данни е редно да обърнем внимание на факта, че ако сценарият на финансовия министър за лихвените разходи се сбъдне, техният дял спрямо БВП ще нарасне от 0.37% от БВП през 2022-а до 1.32% от БВП през 2025-а. По този начин разходите за обслужване на лихви ще се превърнат в сериозна тежест за бюджета и ще изяждат средствата, които биха отишли за цели държавни сектори като култура, образование и други.

Но по-важното е дали подобна бюджетна политика няма да доведе в един момент до технически фалит на държавата.

"Най-сериозният риск е в един момент да не сме в състояние да осигурим ликвидност, тъй като не можем да наберем средства на външния и вътрешния пазар", обясни Росица Велкова.

Липсата на ликвидност означава отлагане и дори спиране (макар и временно) на плащанията, на част от плащанията, които хазната трябва да извърши към различните бюджетни системи, частни доставчици и кредитори. Това състояние се нарича неплатежоспособност, което за по-продължителен период води до фалит. В такова състояние страната не е изпадала от 1989-а насам, когато обяви, че не може да плаща задълженията си към външни кредитори. Имаше опасност това да се повтори в края на 1996-а и началото на 1997-а, но тогава ситуацията с плащането на вътрешните бюджетни ангажименти бе спасена от няколко големи държавни банки - Булбанк, ОББ и ДСК. Плащанията към външни кредитори пък в крайна сметка бе осигурено със подписването на стенд-бай споразумение с МВФ, в следствие на което в средата на 1997-а у нас бе въведен Валутния борд. Сега такива спасители не съществуват. А както се вижда от данните, изнесени от Росица Велкова, опасността от ликвидна криза за бюджета ще се увеличава, ако и през 2023-а приетите от последното управляващо мнозинство политики (най-вече социалните такива) продължат да действат.

Решението на ситуацията е в приемането на алтернативния бюджет, който министерството на финансите е разработило, и ще предостави и на правителството и на парламента само за сведение.

"При алтернативния бюджет, за да се изпълнят фискалните правила и да се постигне дефицит от 3% от БВП, има драстично съкращение на разходите. Например не се прилага швейцарското правило за актуализиране на пенсиите от 1 юли 2023-а. Това означава, че този бюджет е без увеличение на пенсиите, без намалени ставки по ДДС и с драстично намалени капиталови разходи", обясни Росица Велкова.

С други думи финансовото министерство си е свършило работата и сега е ред на политиците да вземат отговорните за съдбата на страната решения. Ясно е, че, ако оставят хазната на самотек - при сега действащите политики, ни предстои дълга агония. В случай че бъдат реализирани макар и част от исканията за допълнителни социални политики, ни предстои бърз срив в бездната на финансовата разруха. Ако обаче политиците проявят държавническо отношение и приемат алтернативния бюджет на финансовата консолидация, това ще изисква една или две години жертви от всички слоеве на обществото, но в крайна сметка ще се постигне стабилизация и ще има много добри перспективи за последващ растеж с увеличаване на покупателната способност на населението.