Жан-Клод Юнкер чертае грандиозни планове. "Еврото е предназначено да стане единна валута на целия ЕС", каза председателят на Еврокомисията в своето ежегодно послание към депутатите от Европарламента. И именно на единната валута той отдава централна роля в работата по реформиране на Европа. По неговите думи еврото трябва да стане нещо повече от валута на няколко избрани държави, а именно валута за всички.

Не трябва да се казва, че Юнкер не е прав. Договорът за Европейски съюз действително предвижда, че неговите членове, с изключение на Дания и Швеция, трябва да станат членове на клуба на еврото след изпълнението на определени изисквания. Но има проблем: най-малкото след началото на кризата на еврозоната стана ясно, че някои държави няма да се прехвърлят "под покрива" на единната валута.

През последните години от излишните илюзии се избавиха не само гражданите на страните от еврозоната, но и жителите на държави, които претендират за влизане в нея. Това може да се забележи и на фона на сегашната избирателна кампания в Германия. Макар всички партии с претенции да участват в бъдещата управляваща коалиция да се изказват в подкрепа на единна Европа и да са готови да се дадат допълнителни пълномощия на ЕС, никоя обаче от тях не включи в собствената си предизборна програма идеята за общоевропейско евро.

Страните-членки на ЕС се движат в различни посоки

И за това има причина. Трябва да се признае, че еврото от момента на появата си през 1999 г., донесе на хората немалко ползи: стана по-просто осъществяването на трансгранични банкови транзакции, пътуването в други страни от еврозоната за отпуски - всичко това е така.

Но целта за задълбочаване на европейската интеграция с помощта на еврото напълно може да се смята за провалена. Скоро след въвеждането в оборот на еврото различията между отделните страни станаха още по-големи. А вече след финансовата криза от 2008 г. някои страни, съвършено очевидно се развиват буквално в противоположни посоки.

Това се вижда нагледно по доходите на глава от населението в Италия, Испания и Германия. До 1999 г. развитието вървеше като цяло синхронизирано. Но докато в Испания се разрази невиждан бум след въвеждането на еврото, в Германия на първо време се сблъскаха със сериозна стагнация след изваждането от оборот на марката. А Италия пък в първите години след подмяната на лирата с еврото се развиваше, без да привлича към себе си особено внимание - нито за добро, нито за лошо. Неприятните изненади се появиха впоследствие.

След началото на финансовата криза на всички страни от еврозоната им се наложи да се сблъскат с намаляване на благосъстоянието на гражданите си. Но във време, в което Германия преодоля кризата относително бързо и в настоящия момент преживява един от най-продължителните периоди на икономически ръст през новата си история, Италия излезе с огромни трудности от кризата след няколко етапа на рецесия. А Испания успя отново да излезе на пътя на растежа след драматично падане, предизвикано от "спукания балон" на пазара на недвижима собственост.

"Единната валута неизбежно води до това, че различните икономики се движат в различни посоки: силните стават още по-силни, а слабите още по-слаби", каза стратегът от независимата аналитична компания Gavekal Research Чарлс Гейв. Този е класически англосаксонски възглед, според който еврото се явява фактор за своего рода падение.

По тази теория страните, които имат дългове не в собствена валута или ползващи валута, върху която те не могат да оказват някакво влияние, имат проблеми с развитието и благополучието. По такъв начин общата валута подхожда само на страни, при които се наблюдават синхронни конюнктурни цикли или които са достатъчно гъвкави, за да се адаптират бързо към стремително променящите се обстоятелства.

С това се наложи да се сблъска даже Финландия, която след 2000 г. преживя цели три шока: залезът на гиганта за мобилна връзка Nokia, кризата на някога важната за страната хартиена промишленост и, накрая, санкциите, въведени против нейния важен икономически партньор - Русия. От тези санкции други страни в еврозоната пострадаха значително по-малко.

Доколкото Финландия не можа да девалвира несъществуващата си повече собствена валута, нейната икономика се натовари със стагнация, поради което тя изостана много например от съседна Швеция, която има своя собствена валута. При това в края на миналия век Финландия благодарение на радикалното сваляне на курса на своята марка бързо се справи с последствията от тогавашната икономическа криза в Русия.

Чехия повече не се интересува от еврото

Много източноевропейски държави, предвид негативния опит на други страни, не горят от желание да се откажат от възможностите, свързани със запазването на собствена валута. Например Полша и Унгария смогнаха благодарение на обезценяването на своите валути (злота и форинт) бързо да се справят с последствията от финансовата криза. При това, в съответствие с Договора за Европейския съюз, двете страни вече отдавна трябваше да са въвели еврото, защото както по данъци, така и по инфлация и размери на дълга те отдавна съответстват на критериите за конвергенция.

Още по-показателна е ситуацията в Чехия, която е образцова страна сред всички кандидати за влизане в еврозоната. Рейтинговата агенция Fitch прогнозира, че Чехия ще завърши тази година с бюджетен излишък. А и по дългове съседната на Германия страна има показател от 35% от БВП при допустимо ниво от 60%.

Прага вече отдавна е вързала своята крона за еврото, само че през пролетта на тази година се отказа от тази мярка. Експерти видяха в това ясен сигнал, че чехите повече не са заинтересовани от бързо влизане в клуба на еврото. И това, след като опитът на съседна Словакия (там еврото действа от 2009 г.) потвърждава, че това не е задължително лошо. Страната, която по времето на Чехословакия беше много по-бедна от Чехия, след влизането в еврозоната се развива по-бързо.

Юнкер намери решение

На свой ред еврочленките България, Румъния и Хърватия са още далече от това да съответстват на критериите за влизане в еврозоната. Във времето, когато Румъния има твърде голям бюджетен дефицит, а при Хърватия дългът е 82% от БВП, България се явява икономически аутсайдер в ЕС. По доходи на глава от населението, което формално не се явява критерий за влизане в еврозоната, страната не й достигат дори 50% от средния показател.

Но дори за този проблем Юнкер има готово решение. Той иска създаването на инструмент за стимулиране влизането в еврозоната, който да осигури финансова и техническа поддръжка на бъдещите страни-членки на еврозоната. Това би било класическо европейско решение: желание за решаването на всички възникващи проблеми с помощта на колкото се може по-голямо количество пари и спасителни програми.

Автори на статията са Аня Етел и Холгер Цшепиц от германския вестник Die Welt. Преводът е на агенция "БГНЕС".