През последните месеци има една своеобразна "война" между централните банки и международните пазари заради мерките срещу ръста на инфлацията и опасенията от рецесия. Това посочи в студиото на Money.bg Калоян Масларски, член на съвета на директорите на "Делтасток".

"Централните банки от последното тримесечие на миналата година постоянно са в реториката на това, че няма да спрат да покачват основните лихвени проценти, докато не видят стабилизиране на инфлацията на 2% и докато наистина не унищожат така нареченото потребление, което и би довело до смъкване на инфлацията. От друга страна, международните пазари открито не вярват, че централните банкери ще вкарат в такава дълбока рецесия икономиката и играят срещу тях", обясни експертът.

Преслав Райков: Банкерите искат рецесия, дано се управлява добре

Преслав Райков: Банкерите искат рецесия, дано се управлява добре

Трябва да се либерализира трудовият пазар, за да не ни "прескачат" инвеститори, смята икономистът

По думите му обаче пазарите не отчитат "горещия" пазар на труда и смятат, че или ще навлезем в дълбока рецесия, или централните банки ще променят мнението си, няма да стигнат до пиковите стойности на лихвите и даже ще започнат да ги свалят преди края на 2024 г.

Именно очакванията за решенията на централните банкери и глобалните нива на бенчмарковите емисии имат много по-голям ефект върху отношението на международните инвеститори към българските емисии, отколкото има политическата обстановка в страната, отбеляза Масларски.

България пласира 10-годишни еврооблигации с 4,78% годишна доходност при огромен интерес

България пласира 10-годишни еврооблигации с 4,78% годишна доходност при огромен интерес

Първа и последна емисия облигации на това правителство при настоящия Закон за държавния бюджет

По думите му последната емисия облигации в евро е била изключително успешна заради добре консултирания момент за излизане на международните пазари - преди важно решение на ЦБ на Япония, което се считаше от пазарите за друг рисков момент преди ЕЦБ и Фед в началото на февруари да обявяват покачвания на лихвите в ЕС и САЩ и което можеше да повиши доходността на дългосрочните облигации в евро с 20-30 базисни точки.

Сегашният обем покрива падежиращите емисии за 2023 г., както и лихвените плащания, изчисляват от "Делтасток". Според Калоян Масларски влизане в еврозоната през 2024 г. би дало възможност да се свали рисковата надбавка за българските облигации с още 50 базисни точки.

Гледайте целия разговор във видеото!