През последните месеци има една своеобразна "война" между централните банки и международните пазари заради мерките срещу ръста на инфлацията и опасенията от рецесия. Това посочи в студиото на Money.bg Калоян Масларски, член на съвета на директорите на "Делтасток".
"Централните банки от последното тримесечие на миналата година постоянно са в реториката на това, че няма да спрат да покачват основните лихвени проценти, докато не видят стабилизиране на инфлацията на 2% и докато наистина не унищожат така нареченото потребление, което и би довело до смъкване на инфлацията. От друга страна, международните пазари открито не вярват, че централните банкери ще вкарат в такава дълбока рецесия икономиката и играят срещу тях", обясни експертът.
По думите му обаче пазарите не отчитат "горещия" пазар на труда и смятат, че или ще навлезем в дълбока рецесия, или централните банки ще променят мнението си, няма да стигнат до пиковите стойности на лихвите и даже ще започнат да ги свалят преди края на 2024 г.
Именно очакванията за решенията на централните банкери и глобалните нива на бенчмарковите емисии имат много по-голям ефект върху отношението на международните инвеститори към българските емисии, отколкото има политическата обстановка в страната, отбеляза Масларски.
По думите му последната емисия облигации в евро е била изключително успешна заради добре консултирания момент за излизане на международните пазари - преди важно решение на ЦБ на Япония, което се считаше от пазарите за друг рисков момент преди ЕЦБ и Фед в началото на февруари да обявяват покачвания на лихвите в ЕС и САЩ и което можеше да повиши доходността на дългосрочните облигации в евро с 20-30 базисни точки.
Сегашният обем покрива падежиращите емисии за 2023 г., както и лихвените плащания, изчисляват от "Делтасток". Според Калоян Масларски влизане в еврозоната през 2024 г. би дало възможност да се свали рисковата надбавка за българските облигации с още 50 базисни точки.
Гледайте целия разговор във видеото!