Балканите, откъдето започна Първата световна война, са били буре с барут, място, където империи, народи и религии са живели съвместно и са си съперничели. Сега, предупреждават анализатори пред в. "Ню Йорк таймс", регионът се превръща в бойно поле в новата Студена война.

Русия, изтъкват експертите, разширява влиянието си и засилва етническите напрежения в страните, които се надяват да се присъединят към Европейския съюз. Намесата на Москва вече пришпори Брюксел да съживи плановете за разширяване. Тя също така накара Вашингтон да обърне внимание на рисковете за сигурността за страните членки на НАТО.

След съгласувания отговор на Запада на отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му в английския град Солсбъри, който изгони около 150 руски дипломати и служители на разузнаването, "Балканите стават още по-важни", изтъква Марк Галеоти, старши изследовател в Института за международни отношения в Прага.

"Русия търси начини за отмъщение, които са асиметрични и предоставят възможности на Москва", допълва експертът.

В нов доклад за Европейския съвет за въшни отношения Галеоти твърди, че "Русия гледа на Балканите като на бойно поле в своята "политическа война", опитвайки се "да предизвика обърквания и евентуални игри на взаимни отстъпки с Европейския съюз".

Конфликтът между ЕС и Русия превръща Балканите във фронтова зона

Конфликтът между ЕС и Русия превръща Балканите във фронтова зона

Това предупреди дипломатът Любомир Кючуков

Чарлс Купчан, който беше директор за Европа на Съвета за национална сигурност при управлението на бившия американски президент Барак Обама, посочва, че "руснаците се възползват от последната част от Западна Европа, която остава политически нефункционираща".

Положението на Балканите има някакви прилики с Украйна, където Русия първоначално се съгласи, че Киев може да се присъедини към Европейския съюз, макар не и в НАТО, а след това промени мнението си, което доведе до революцията, която накара Москва да анексира Крим и да подбуди отцепване в Източна Украйна.

На Балканите конкуренцията с Русия има потенциала да посее нова нестабилност в регион, който все още се възстановява от ужасната война от 1992-1995 г., която доведе до разпадането на бивша Югославия.

Босна и Херцеговина остава крехка конструкция, поразена от корупция, слабо лидерство и етнически и националистически напрежения сред общностите, което е метафора за целите Балкани.

Босна е една от ключовите входни точки, които Русия се опитва да използва, подчертава Купчан, след като лидерът на сръбския полуавтономен район, известен като Република Сръбска, Милорад Додик продължава да настоява за референдум за независимост. Другите точки на Балканите са Македония, където отношенията между етническите албанци и етническите славяни (както се посочва в материала) продължават да бъдат напрегнати, както и между Косово и Сърбия.

Борисов: Егоизмът на Балканите ще засегне всички ни

Борисов: Егоизмът на Балканите ще засегне всички ни

Премиерът ни търси и Хашим Тачи за преговорите с Прищина

Бдителен за руската намеса, Европейският съюз подготвя нова перспектива за членство на Босна и на останалите пет страни от Западните Балкани - Сърбия, Черна гора, Македония, Албания и Косово - в замяна на провеждането на фундаметални структурни реформи.

Скептицизмът сред тези страни към Брюксел е дълбок. Мнозина се съмняват в искреността на Европейски съюз, който се превръща в по-популистки, по-бдителен относно миграцията и по-предпазлив, след приемането на Румъния и България, за приемането на страни преди да са готови за членство.

"Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сгреши, като заяви, че не е заинтересован от разширяването", изтъква Карл Билд, бивш външен министър на Швеция и специален пратеник на ООН за Балканите. "ЕС загуби интерес в продължение на няколко години (към разширяването) и това имаше пагубни последици", допълва Билд.

Но след като Великобритания напуска Общността, а Русия се възползва от проблемите в региона, Европейкият съюз сега изложи относително подробен план за Балканите, като подчерта, че ако всичко върви по план, Сърбия и Черна гора биха могли да се присъединят до 2025 г. Припомня се, че България, която е ротационен председател на ЕС в момента, ще е домакин на специална среща на върха на Балканите през май. Балканите са в дневния ред на Европейския съвет през юни, а британците ще бъдат домакини на среща на върха на Западните Балкани през юли, точно преди срещата на НАТО в Брюксел.

"Време е да приключим работата от 1989 г.", подчертава еврокомисарят Йоханес Хан, който отговаря за разширяването, като допълва: "Ние определихме 2025 г. като примерна дата за Сърбия и Черна гора, която е реалистична, но и много амбициозна."

САЩ внезапно също започнаха да се интересуват повече от Балканите. Подновеният интерес на Вашингтон "произтича отчасти от опасенията за разширеното влияние на Русия", анализира Рос Джонсън, отбелязвайки, че Конгресът на САЩ настоява военното министерство да даде "оценка на сътрудничеството в областта на сигурността между всяка страна от Западните Балкани и Руската федерация".

Русия даде да се разбере, че разглежда новото разширяване на НАТО към Западните Балкани като неприемливо, а Москва се замеси в странен опит за преврат в Черна гора през 2016 г., преди страната да се присъедини към НАТО.

Русия се опитва да се утвърди на Балканите както с правителството си, така и с бизнеса си, така че когато страните от Западните Балкани се присъединят към Европейския съюз, "те ще донесат руското влияние с тях", коментира Галеоти.

Стратегията е подобна на тази, която Китай и Русия провеждат с Гърция и Кипър, масово смятани за места, където руските пари могат да бъдат изпрани в евро.

Русия също така разпространява влиянието си чрез медии - както с контролирани от Кремъл сайтове като "Спутник", така и с интернет тролове, които експлоатират местните проблеми.

Карл Билд посочва по-специално руските инвестиции в критична инфраструктура на Сърбия, като например енергетиката. Въпреки че руските инвестиции бледнеят в сравнение с тези на страните от Европейския съюз, Сърбия има естествен афинитет към руските си православни братя и помни подкрепата на Русия по време на войната в Косово.

"Дали ЕС е достатъчно чувствителен към случващото се в Сърбия", пита Марк Галеоти, като отговорът му е "не". "Политиката на ЕС общо взето беше да подкрепя всичко, което запазва Западните Балкани спокойни", отбелязва експертът, като добавя: "Това е дълбоко опасно и създава перфектна среда за Москва да играе своите игри."

Брюксел, изтъква той и останалите анализатори, трябва да придаде по-голяма тежест както на морковите, така и на тоягите, предлагайки истински стимули за институционална реформа и истински санкции за отстъплението от реформите.

Бивш високопоставен американски правителствен служител, пожелал анонимност, за да запази влиянието си в региона, е нарекъл Балканите ново бойно поле на Студената война и че страните се реформират едва когато Брюксел и Вашингтон работят заедно, за да притискат лидерите да скъсат със старите навици като корупцията, пленената държава, политизираната съдебна система и руските прикрити компании, опитващи се да овладеят ключова инфраструктура и медиите.