Марио Драги си тръгва като ръководител на Европейската централна банка - ЕЦБ, хвален за това, че е спасил еврозоната от бедствие с точна фраза и смели действия, за да подкрепи думите си, съобщава АП.
Той разшири арсенала на банката от инструменти за борба с кризи с нови и нетрадиционни политики, мерки, за които той и други хора казват, че помогнаха за прекратяване на финансовата криза през 2010-2012 г. и създадоха милиони работни места в паричния съюз от 19 държави.
И все пак последните дни на мандата му едва ли са победна обиколка. Напускането му е придружено от необичайно публичен спор между членовете на борда на ЕЦБ относно стимулиращите политики, намаляващи разходите по заеми.
Критиците поставят под въпрос дългосрочното въздействие на неговите стимулиращи усилия и твърдят, че възпират правителствата от подобряване на финансите им и могат да доведат до неприятности.
Наследството на Драги е на фокус, докато той предава поста на своя наследник, бившата ръководителка на Международния валутен фонд - МВФ Кристин Лагард, на събитие в централата на ЕЦБ във Франкфурт, Германия, в понеделник. Лагард поема ЕЦБ в петък.
Бивши централни банкери обвиняват ЕЦБ, че погазва договора за ЕС
И че зомбира европейската икономика
Един ден изпъква в мандата на Драги, 26 юли 2012 г.: Италия се бори с високите разходи за заеми на пазара на облигации, Гърция се нуждае от второ спасяване, а разпадането на споделената евро валута, един от основните проекти на Европейския съюз, изглежда възможно. В този ден Драги каза на инвестиционна конференция в Лондон, че еврото е "необратимо" и добави, че "в рамките на нашия мандат ЕЦБ е готова да направи всичко необходимо за запазването на еврото. И повярвайте ми, ще е достатъчно."
През следващите седмици Драги убеждава ръководителите на националните централни банки и висшите служители на ЕЦБ да подкрепят план за изкупуване на неограничени количества от държавни облигации в еврозоната, изправени пред финансов натиск. Обещанието е толкова смело, че убеждава международните инвеститори, че еврото няма да се разпадне: пазарът на облигации се успокои, а програмата не се наложи да се използва.
"Драги превърна ЕЦБ във фактически кредитор от последна инстанция за правителствата на еврозоната. Този акт почти с едно замахване приключи кризата с еврото", коментира икономистът Флориан Хенс от банка "Беренберг".
И все пак спасителната мисия на Драги роди семената на днешното несъгласие.
Законодатели, медии и икономисти в северните европейски страни като Германия и Холандия твърдят, че ефективната намесата на пазара на облигации означава, че ЕЦБ подсилва правителствата и ги освобождава от натиск да се оформят финансово.
Тази критика се увеличава, когато ЕЦБ на Драги изпълни друга стимулираща програма, закупуването на 2,6 трилиона евро в държавни облигации от март 2015 г. до декември 2019 г.
Опозицията в управителния съвет на ЕЦБ излезе през септември след заседание на Драги, когато той прокара план за възобновяване на покупките на облигации с темпото от 20 милиарда евро на месец, след като несигурността от САЩ и Китай заплаши да провали трудно спечеления икономически растеж в Европа. Няколко членове, които бяха малцинство, открито поставиха под въпрос хода, а един опонент на стимула подаде оставка, без публично да посочва причина.
Йорг Крамер, главен икономист в германската "Комерцбанк" коментира, че политиките на Драги размиват границата между отговорностите на централните банки и тези на правителствата. "ЕЦБ се приближи до политиците. В крайна сметка Драги пое задачи, които обикновено се изпълняват от фискалната политика."
Министрите на финансите на еврозоната биха могли например да добавят достатъчно пари към своя спасителен фонд, Европейския механизъм за стабилност, за да подкрепят правителствата. "Наистина не можете да кажете дали Драги е спасил валутния съюз или не, защото не знаете какво биха направили финансовите министри в отсъствието на ЕЦБ", обяснява Крамер.
Въпреки огромния стимул, Драги завършва мандата си в ЕЦБ далеч от целта за постоянна инфлация малко под 2%, нивото, което смята за най-добро за икономиката. Той напуска при ниво средно от 1,2% за мандата си, в сравнение с 2% за предишния президент Вим Дуйзенберг от 1999 г. до 2003 г. и 2,1% за президента Жан-Клод Трише от 2003 г. до 2011 г.
Хенс обяснява, че е необходимо да се прецени в светлината на кризата, пред която е изправена еврозоната по време на мандата на Драги: "Фактът, че той постига предимно стабилни цени и избягва дефлацията, сам по себе си е огромно постижение."
Освен това, мандатът на Драги съвпада с период на упорито ниска инфлация в развития свят, не само в Европа. Причините са въпрос на дебат, но експертите посочват глобализацията, застаряването на населението и цифровизацията на бизнеса като възможни причини.
Докато последните икономически данни все още отслабват, много анализатори смятат, че политиките на Драги ще имат отражение в продължение на месеци и години. Неговото съобщение за стимулиране от 12 септември обяснява, че закупуването на облигации и ниските лихвени проценти трябва да се изпълняват за неопределено време, докато инфлацията се вдигне устойчиво към целта.
Лагард подкрепи широко стимула на Драги, но също така призна потенциалните му странични ефекти и повтаря като ехо призива му, правителствата да харчат повече.
Фредерик Дукрозе, старши икономист в Pictet Wealth Management в Женева, заяви, че настоящата програма за стимулиране, насочена към поддържане на ниски нива, е открита покана за правителствата най-накрая да отговорят на призива на Драги да подкрепят растежа с инвестиции в инфраструктура.
"Това, което ни казват, е, че те са близо до границите на ефективност на техните мерки и че е абсолютно критично, фискалната политика да поеме ролята си и че това, което са направили, е да създадат условия точно за това", допълва Дукрозе.
Докато тази покана все още е отворена, стимулът все още продължава и икономиката се олюлява, пълното въздействие на мандата на Драги ще стане ясен само с времето.
АП представя и поглед върху ключовите моменти и решения от осемте години на Марио Драги начело на Европейската централна банка:
1 ноември 2011 г.: Драги поема поста председател на Европейската централна банка от Жан-Клод Трише.
3 ноември, 8 декември 2011 г.: Управителният съвет на банката намали референтните ставки с 0,25% на всяко от първите две заседания на Драги на фона на дълговата криза в еврозоната.
21 февруари 2012 г.: Правителствата на еврозоната одобряват второ спасяване за Гърция от 130 милиарда евро (174 милиарда долара по това време).
26 юли 2012 г.: Драги казва на конференция в Лондон: "В рамките на нашия мандат ЕЦБ е готова да направи всичко необходимо за запазване на еврото. И повярвайте ми, ще е достатъчно."
6 септември 2012 г.: Драги предприема действия, като обещава неограничени покупки на държавни облигации от еврозоната, ако страните са изправени пред прекомерни разходи по заеми. Разходите за пазарни заеми падат, сваляйки натиска от Италия и други правителства. Спасителната мярка успокоява пазарите и никога не е необходимо да се използва.
5 юни 2014 г.: ЕЦБ понижава лихвата по овърнайт депозитите от банките до под нулата за първи път до минус 0,1%.
22 август 2014 г.: По време на реч в Джексън Хоул, Уайоминг, Драги сигнализира, че ЕЦБ може да започне да вкарва новоотпечатани пари в икономиката чрез програма за изкупуване на облигации.
9 март 2015 г.: ЕЦБ започва да купува облигации.
10 март 2016 г.: ЕЦБ намалява основните си лихви до нови рекордни нива - лихвеният процент по депозитите до минус 0,4%, а лихвеният процент за банките до нула.
31 декември 2018 г.: Банката прекратява програмата си за стимулиране на изкупуването на облигации след 2,6 трилиона евро покупки.
12 септември 2019 г.: Позовавайки се на рискове от търговски спорове и ниска инфлация, бордът на ЕЦБ отменя курса, като решава да започне отново покупките на облигации в размер на 20 милиарда евро на месец, за неопределено време, от 1 ноември. Намалява се процента на депозита до минус 0,5%.
31 октомври 2019 г.: Драги завършва мандата си, за да бъде наследен от бившата ръководителка на Международния валутен фонд Кристин Лагард.
USD
CHF
EUR
GBP
