Компрометирането на сигурността на компютърни системи през 70-те е интелектуално предизвикателство за хората, които ги изграждат, а през 80-те и 90-те е по-скоро форма на протестен вандализъм. От тогава насам това е бизнес. А всичко, което носи финансова изгода, привлича по-голям човешки и технически ресурс. Кибератаките са във възход и не изглежда вероятно скоро това да се промени.
По-долу следва списък на някои от най-тежките в историята:
Melissa - от днешна гледна точка това изглежда почти като дреболия, но вирусът Melissa се превръща в едно истинско кибербедствие през 1999 г. На ръба на новия милениум притежаването на компютър с интернет връзка вече не привилегия за заможни и технически грамотни потребители. В това едни (правилно) виждат риск, а други (също толкова правилно) - възможност да покажат уменията си на чужд гръб.
От втората група е програмистът Дейвид Лий Смит. Той скрива вируса си в Word файл, които обикаля света и попътно нанася щети за 80 млн. долара. Включително на създателите на Word от Microsoft.
Когато хакнаха NASA - Отново през 1999 г. 15-годишният Джеймс Джонатан успява да извади от строя компютрите на американската космическа агенция за цели 3 седмици. Стойността на щетите - 41 000 долара.
Киберударът по Естония - Балтийската страна често е давана като пример за успешна дигитализация и работещо електронно правителство. През 2007 г. обаче светът вижда и обратната страна на медала - първата кибератака срещу цяла държава.
Доклад: Щетите от кибератаки може да надхвърлят 30 милиарда долара до 2023 г.
Това смятат от Acronis
Сайтовете на държавни институции, банки и медии са сринати едновременно. Това се случва на фона на спор с Русия по отношение на преместването на паметник от съветските времена. Не казваме нищо с това, просто напомняме...
Game Over за PlayStation Network - През 2011 г. хакери, за които се смята, че са от КНДР, компрометират данните на 77 млн. потребители на услугата за геймъри на Sony. Това е една от атаките, които дават началото на дебата за това дали компаниите не трябва да бъдат държани отговорни за нехайно отношение към личната информация на потребителите си.
И Adobe пада жертва - Водещият производител на креативен софтуер Adobe се оказа в много сложна ситуация, след като цели данни на 38 млн. негови потребители се оказаха в ръцете на хакери. Не само това, но и за 2,9 млн. от тях "изтекоха" банкови данни, позволяващи нелегални транзакции.
Половин милиард предадени потребители - Yahoo през 2014 г. вече беше със статут на "онлайн гигант в минало време", но билетът му към забвението беше подпечатан от огромен теч на данни, засегнал 500 млн. потребители. Техните пароли станаха достояние на хакерите.
Когато Украйна угасна - Отново около границите на Руската федерация се случва друга иновация в областта на кибератаките срещу държави. През 2015 г. хакери оставиха на тъмно половината домове в област Ивано-Франковск. Това продължи часове.
При нахлуването си в Украйна през 2022 г. Русия използва хакери, за да срине сателитните комуникации на отбраняващата се армия. Наложи се Киев да разчита на Starlink терминали.
WannaCry - Едни от най-неприятните вируси са тези, които криптират файловете на засегнатата машина и искат "откуп", за да ги освободят. През 2017 г. вирусът WannaCry засегна около 200 000 компютъра в над 150 държави. Спряха да работят болници и заводи.
Разходите около всички тези киберинциденти се измерват в милиарди долари.
Теч, който не спира - Marriott Hotels отнесе глоба в размер на над 18 млн. паунда през 2018 г., след като стана ясно, че години наред хакери са имали достъп до системите на хотелската верига. В резултат са били източени данните на приблизително 339 млн. гости.
Всички пароли на света - През юни 2021 г. се появи компилация от 8,4 млрд. (!!!) пароли. Тя е набрана от множество различни кибератаки. Подобни списъци се използват от киберпрестъпниците за разбиване на профили на нови места - ако използвате едни и същи потребителско име и парола на много места, вие ставате идеална мишена.
Бонус: Атаката срещу НАП - Българският принос в областта на кибератаките датира от 2019 г. Тогава от сървърите на Националната агенция за приходите беше изтеглена информация за доходите, задълженията и т.н. на на практика всички български граждани. Тя след това се появи и онлайн.
За случилото се имаше арестувани и обвинени като извършители, а Комисията за защита на личните данни наложи 5,1 млн. лева глоба на данъчните. По-късно обаче делото за кибератаката беше прекратено заради тежки нарушения на прокуратурата, а техническа експертиза бавеше години наред влизането в сила на санкцията срещу допусналите теча НАП.
USD
CHF
EUR
GBP
