Десетилетие след аварията в Япония, разтърсената европейска ядрена индустрия все още не може да възстанови позициите си — въпреки аргумента, че е източник на нисковъглеродна енергия, която може да помогне за справянето с климатичните промени, пише Politico.

"Нито един активист за справяне с климатичните изменения не трябва да разчита на ядрената енергия като решение", каза германският министър на околната среда Свеня Шулце на събитие, което отбеляза годишнината от инцидента. "Който залага на ядрена енергия, прави скъпа грешка и отклонява вниманието от това, което е наистина нужно — огромен ръст на вятърната и соларна енергия", допълни тя.

Инцидентът накара Германия да се забърза и да сложи край на живота на собствените си атомни централи — процес, който трябва да приключи догодина. Шулце настоява за спиране и на заводите, които снабдяват реактори в други държави.Лошите новини за индустрията, преследвана от закъснения, преразход и притесненията заради зависимостта от руски и китайски технологии — да не говорим и за ядрените отпадъци — продължават. Бъдещето за нея може да стане още по-сложно, след като ЕС обмисля нови правила за "зелено" финансиране, които да изключат ядрената енергия.

Две партии в Европейския парламент - Европейските консерватори и реформисти и Обнови Европа - наскоро публикуваха доклад, с който поискаха преосмисляне на ролята на ядрената енергия и дори призоваха за "Ядрен ренесанс".Но реалността - в Европа и по света - е мрачна.

Микле Шнайдер, който координира публикуването на годишния World Nuclear Industry Status Report, посочва, че през 2020 г. е започнало изграждането на пет реактора — четири в Китай и един в Турция — но шест други са затворени. Нетният резултат е 0,4 гигавата добавен ядрен капацитет. За сравнение, вятърните и соларни ферми са добавили 248 гигавата за същия период. През 2019 г. шест реактора са започнали работа, но пет са затворени — добавяйки 2,4 гигавата капацитет срещу 184 гигавата за вятъра и слънцето.

По света днес се изграждат 52 реактора — далеч от пика от 234 през 1979 г.

"Ядрената индустрия се превръща в нерелевантна при генерирането на енергия", отбелязва Шнайдер.

Исторически, най-голямата пречка винаги е била цената — една централа струва милиарди и отнема десетилетия инвестицията да се възстанови. Но когато това се случи, енергията от АЕЦ е най-евтината, според доклад на Международната агенция по енергетика и ОИСР.

Уравнението кара страни като Франция да удължат живота на съществуващите централи над очакваните 40 години. В САЩ някои реактори получават разрешение да работят и цели 80 години.

Ако цената на въглерода продължи да расте — сега е над €40 за тон — сметките ще дадат още по-голямо предимство на ядрената енергия. Някои държави като Нидерландия правят проучвания, за да разберат кои оператори биха били заинтересовани от изграждането на нови реактори. Полша също включи ядрената енергия в плановете си за развитие до 2024 г. Беларус, Финландия, Унгария и Турция също очакват поръчаните от Русия реактори. Чехия обмисля подобен ход.

Експерти посочват, че за страните в Източна Европа, които вече имат съществуващи централи, подмяната на старите реактори — или увеличаването на броя им — има смисъл донякъде. Но ренесанс в ЕС не се очаква, особено на фона на плановете на Франция и Германия да намалят дела ѝ. В момента Франция генерира около 70% от нужната си електроенергия от АЕЦ, но до 2035 г. правителството планира да намали този дял до 50%.

Друг проблем са правилата на ЕС, които изключват ядрената енергия от "чистите източници" заради радиоактивните отпадъци.

По технологията продължава да се работи. Една от надеждите се крие в т. нар. бързи реактори, които могат да изгарят част от отпадъците, но те все още не са готови. Другата идея е за малки модулни реактори, които са и по-евтини — но все още и със своите проблеми.

Американският стартъп NuScale получи лиценз за 60 мегавата реактор в САЩ, но разходите са надхвърлили значително планираните — "което е нормално и се случва винаги", отбелязва Шнайдер. Той оприличава модулните реактори на "Powerpoint реактори" — "изглежда добре на слайда, но ни дели повече от едно десетилетие от нещо реално".