"1347 българи са укрили данъци за 80 милиона лева” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Контролът на НАП за укрити данъци и осигуровки разкрива, че доста българи имат сериозни задължения към хазната. За първите 6 месеца на годината данъчните са ревизирали 1347 физически лица, включително 615 еднолични търговци. При ревизиите са установени близо 80 млн. лв. допълнителни задължения за данъци и осигуровки, показа изискана от "Сега" справка от приходната агенция. Това прави средно по 58 627 лв. на ревизирано лице - сума, която надхвърля драстично прага за данъчни задължения в особено големи размери (12 000 лв.). Както е известно, укриването на налози в по-значителни мащаби се третира като престъпление по Наказателния кодекс и води до затвора. Интересен детайл е, че голяма част от физическите лица, съдени за данъчни престъпления, плащат в хода на производствата и така се разминават само с глоби.

Прочети още от статията на в. “Сега”

“Над 1 млрд. евро инвестиции "на зелено" очакват в "Тракия икономическа зона" пише в. „Труд"

Пловдив е най-високо индустриализираният регион в страната в момента, твърди зам.-кметът Стефан Стоянов

Над 1 милиард евро инвестиции "на зелено" се очаква да бъдат привлечени през следващите 10 години в "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) край Пловдив - както в разширяване на съществуващите, така и в нови предприятия, съобщи Стефан Стоянов, зам.-кмет по бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество.

В ТИЗ се предвижда и разкриването на 30 000 нови работни места, като целта е поне 1/3 от тях да са за инженери и специалисти висшисти. През последните 18 месеца в ТИЗ са привлечени над 100 млн. евро инвестиции, наситеността на откриване на работни места е изключително висока, а безработицата в региона непрекъснато намалява. "Тракия Икономическа зона", която обединява 6 индустриални зони и 9 общини в Пловдивска област, се е превърнала в запазената марка на новата индустрия на региона с над 100 компании (80% чуждестранни), над 17 000 работни места и 1,1 млрд. евро инвестиции "на зелено" до момента.

Прочети още от в. „Труд"

“Поискахме 9 млрд. лв. от ЕС” четем във в. “Монитор”
144 процедури за набиране на проектни предложения на стойност 11 млрд. лв. от еврофондовете са стартирали за последните две години и половина от началото на настоящия програмен период. По тях вече са подадени 10 300 предложения за 9 млрд. лв. Това отчита вицепремиерът Томислав Дончев в отговор на депутатски въпрос за усвояването на средствата от ЕС.

Той е категоричен, че новата нормативната уредба ускорява този процес, като изрично подчертава задължението кандидатстването, отчитането и верификацията на проектите да се извършва по електронен път. Сключени са договори за бюджетна финансова подкрепа на стойност над 3 млрд. лв., или почти 20% от бюджета на програмите, което ни дава увереност, че темпото през този период е значително ускорено, отчита още Дончев. Той уточнява, че до края на 2016 година предстои отварянето на още 56 схеми за 2 млрд. лв.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

“По-високите доходи намаляват фалитите”, извежда на първа страница  в. “Стандарт”

В България най-често фирмите затварят врати заради дългове и лошо управление

Финансовото състояние на бизнеса в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се стабилизира, ако го измерваме с броя на фалиралите компании. През 2015 г. фалитите в 13-те държави от тази част на Стария континент, включително Сърбия и Украйна, отбелязват спад средно с 14%, което е много добър резултат. България е някъде по средата с намаление на фалиралите фирми с 8,1%. Причина за по-рядкото сбъдване до кошмара за всеки бизнес - банкрута, е стабилното състояние на пазара на труда, намаляващата безработица и увеличените доходи, които водят до възстановено търсене (най-вече крайното потребление, което нараства).

Тези изводи прави международната компания за анализ на риска Кофас в редовния си годишен доклад за несъстоятелността през 2015 г. Констатациите в документа за България също дават основания за оптимизъм. Делът на затворените компании у нас е 0,15% от общия им брой и това е един от най-ниските показатели в региона.

Прочети още от в. “Стандарт”

"Сладоледената фабрика на "Нестле" във Варна ще е наполовина британска", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Най-големият производител на сладолед в страната - фабриката на "Нестле България" във Варна, скоро ще е наполовина британска. Промяната в собствеността ще е резултат от постигнатото споразумение между швейцарската Nestle и британската R&R да обединят бизнеса си със сладолед. Новото дружество ще се казва Froneri и в него двете компании ще държат равни дялове. Сделката се очаква да бъде завършена до октомври, но трябва да мине и през регулаторно одобрение.
Промяната не е неочаквана, тъй като двете компании водят преговори още от есента на миналата година, а европейският бизнес на Nestle беше част от сделката. Предстоящото включване на варненската фабрика в пакета се вижда от отчета на българското дружество за 2015 г., където сладоледените активи са преквалифицирани в "държани за продажба". Стойността им е 35.4 млн. лв.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Жан възкръсна за президент на БСП, а царят и Огнян Герджиков се появили в червените сметки", четем на първа страница на в. „24 часа"
Безпартийният Петър Кънев най-харесван за вице от социалистите по места

Жан Виденов възкръсна като кандидат-президент от БСП, и то номиниран от четири соцорганизации. Изненадващо в червените списъци влиза и проф. Огнян Герджиков, който е бивш председател на парламента по времето на НДСВ.

До днес номинациите се събират на “Позитано”. От неделя депутати от БСП си звънят с въпроса: “Ти чу ли за царя?”

Слухът, че Симеон Сакскобургготски ще бъде поканен от Корнелия Нинова, тръгнал от петък, когато Бойко Борисов обясни, че новата ситуация в Европа изисква нов профил на президента на България - обединител, който е приет от световните лидери.

Прочети още от в. „24 часа"

„Начало на поръчките за ремонт на НДК и нова зала на парламента", пише в. “Капитал Daily”
Покрай българското председателство на Съвета на ЕС, чийто общ бюджет е около 150 млн. лв., се предвиждат няколко големи ремонта в столицата. Двата най-големи проекта са за сградата на НДК за 15.36 млн. лв. и за нова пленарна зала в партийния дом за 23.4 млн. лв. Първата поръчка сега тръгва от втори опит, а втората е на ниво подаване на оферти от двата кандидата, отсети при ограничителни условия. И в двата случая ремонтите могат да не свършат до председателството, а специално за новата зала на парламента изцяло стои въпросът има ли смисъл от нея и трябва ли въобще да се започва.
Проектът за преустройство на зала "Света София" в сградата на бившия партиен дом с възложител Народното събрание е на стойност 23.4 млн. лв. с ДДС, като в прогнозната стойност на поръчката е включена сума от малко над милион без ДДС, която при необходимост да се използва от същия изпълнител. Поръчката включва мащабна реконструкция и оборудване на залата.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Аболиционизъм и лекстремизъм", пише в. “Сега”
Европейската икономика се носи като кораб, на който пасажерите от всяка нация избират всеки свой капитан - който най-убедително обещава. Представете си, че най-яките избраници са един пастор и двамина фантазьори - всеки със своя утопична вяра, нито един вещ в навигацията. За кормчия е назначен дърт писар пияница, който отдавна в нищо не вярва. Понеже пасторът е най-гласовит, а неговите енориарши са най-много и най-яки, се слуша неговата воля, иначе шамар. Главен дълг на всеки пасажер е да тримири на строг пост и да срича светия закон. И корабът, воден със здрава ръка и празна глава, се носи право към рифа, наречен италианска банкова криза
само защото обидния прякор винаги отнася най-хилавото от възможните момчета, иначе спокойно можеха да я кръстят германска банкова криза, френска банкова криза, испански банков колапс. Плува корабът и всеки вижда какво ще стане след месец, два или шест.

Прочети още от в. “Сега”

”Фирми от Казахстан и Украйна се спасяват у нас", пише в. “Стандарт”

ндрей Андреев работи в Сиела Норма АД като ръководител отдел "Сиела Инфо регистри". Има 27-годишен професионален опит в създаването на маркетингови и пазарни проучвания и икономически анализи. Ръководеният от него екип развива водещата правно-информационна програма „Сиела Инфо".

Много от гръцките компании са пощенски кутии, регистрирани да послужат при нужда

- Г-н Андреев, какво представлява програмата "Сиела Инфо"?

- Продуктът обслужва актуалното състояние на бизнеса. Клиентът може да проучи своите партньори, да намери добра реализация на стоките. В момента имаме изключително качествени публични източници на информация в сравнение с другите страни. Конкуренцията при нас е много голяма, затова поддържаме високо равнище на технологична преработка на информацията. Даже на колегите от чужбина им прави впечатление, че имаме качествени продукти. Всички мръсни номера, за които могат да ни посъветват, вече сме ги практикували в годините на демокрацията и спокойно можем да виреем в конкурентна среда на международен пазар и да бъдем по-добри от тях при европейските проекти. Никой не е очаквал преди 5-10 години как ще се развият продуктово услугите, какво ще е пазарното присъствие на субектите и кои ще са богатите хора на държавата.

Прочети още от в. “Стандарт”

“Лондон може да излезе с икономически план за Брекзит наесен“, четем във в. “Монитор”
Великобритания би могла да обяви през есента план за възстановяване, за да се спре рязкото влошаване на икономиката си във връзка с Брекзит, заяви след дебюта си на форума на Г-20 в Китай финансовият министър Филип Хамънд, цитиран от Франс прес. Той обаче е на мнение, че известна доза несигурност ще продължи да има до края на преговорите между Лондон и ЕС.

Имаме вариант за бюджетен отговор, като ще го направим, според графика, около есенната си реч, когато правителството представя коригирания бюджет, обясни Хамънд.

Статистиката, налична към момента, ще позволи на Лондон да направи съответните заключения за необходимостта от план за бюджетно съживяване, добави той.

Министърът обаче се въздържа от подробности за формата на тези евентуални мерки за увеличаване на държавните разходи. Хамънд подчерта само, че тази есен във всички случаи ще има нова бюджетна рамка, за да бъде внесена яснота сред инвеститорите.

Прочети още от статията на в. “Монитор”