“40 000 българи търсят работа в чужбина" четем на първа страница на в. “Труд”
Над 40 000 българи търсят работа в чужбина за година. Толкова са хората, консултирани от Агенция по заетостта (АЗ) за възможностите зад граница през 2015 г., показва справка, изготвена за „Труд“.

Според неофициални данни броят на желаещите да напуснат страната за повече пари е в пъти повече. Между 50 000 и 60 000 напускат България всяка година, твърдят синдикатите от КНСБ. Според други източници в момента зад граница са над 2,5 млн. наши сънародници в трудоспособна възраст. Само в съседна Гърция през 2015-а пари от сезонна заетост са изкарали над 100 000 българи.

Прочети още от в. “Труд”

"Потреблението вече движи икономиката", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Икономиката на България е нараснала с 2.9% на годишна база през първото тримесечие, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). След началото на кризата подобни ръстове имаше единствено през 2015 г. Тогава те се дължаха основно на износа и еврофондовете. Сега двигателят е основно един – крайното потребление, което се увеличава с 2.4% на годишна база. По-високата заетост, нарасналите доходи и почти нулевите лихви по депозитите карат домакинствата повече да потребяват и по-малко да спестяват.

Износът на стоки и услуги има малък принос за растежа. Той намалява с 0.3% на годишна база, но тъй като вносът пада с повече – 2.8%, приносът на експорта към брутния вътрешен продукт все пак е положителен. Отрицателно влияние върху растежа оказва спадът на инвестициите – с внушителните 3.9%.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

"Все повече българи се лекуват в чужбина” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
И през 2015 г. се запазва тенденцията да расте броят на българските граждани, които се лекуват в чужбина. Освен хората, които избират лечение навън за собствена сметка и за които няма статистика, все повече са и пациентите, чиито разходи за лечение извън страната се поемат от публични фондове - здравната каса или от бюджета на здравното министерство.

477 души са се лекували в Европейския съюз по линия на здравната каса през 2015 г. През 2014 г. те са били с 53 по-малко, през 2013 г. - със 113 по-малко. През 2007 г. хората, за които НЗОК е платила, са общо едва 9. Става дума само за планово лечение, като в огромния брой от случаите то е платено изцяло от касата. НЗОК е длъжна да плаща за лечение, което е и в нейния пакет, но не може да се осигури у нас, например при по-сложни или тежки случаи поради липса на апаратура или специалисти.

Прочети още от статията на в. “Сега”

“Без трудов договор за работниците на полето” четем във в. “Монитор”
Селскостопанските работници ще могат да работят без трудов договор. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, внесени от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Според промените сключването на трудов договор може да става до 14 дни след като трудът е положен.

Това обаче важи само за еднодневните трудови договори. Досега еднодневните договори се сключват задължително сутринта, преди да започне работа на полето, и важат за 8-часов работен. Осигуровките и данъците върху тях се предплащат в НАП, а след това формулярите се получават от Главната инспекция по труда (ГИТ). Сега земеделците ще могат да подпишат договор до 2 седмици след като работникът е обрал черешите. „Става дума за регистрацията на трудовите договори. С 14-дневния срок ще намалим административната тежест и ще облекчим работодателите“, обясни Цвета Караянчева от ГЕРБ, която е една от вносителите на законопроекта.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

“Поройните дъждове удариха доматите”, извежда  на първа страница  в. “Стандарт”

Добивът с 2/3 по-слаб, стопаните се страхуват от фалит.

Аномалиите на времето и поройните валежи водят до намаляване на продукцията от краставици, домати и чушки, съобщи за "Стандарт" Атанаска Бялкова, производител на оранжерийна продукция от Пловдив. "Промените във времето се отразяват и на оранжерийното производство. Продукцията се забавя, тонажите намаляват, а същевременно гърците ни мачкат с вноса и ние просто ще фалираме тази година. Ще гледаме да си избием разходите по първата реколта", коментира тя. По думите й досега щетите по нейната продукция са хиляди левове. Миналата година по същото време тя е беряла по 3 тона домати през ден, а сега бере едва по 1 тон, тоест добивът е с 2/3 по-малко.

Прочети още от в. “Стандарт”

„Комарите ни изядоха! Дъждът пречи на пръскането", четем на първа страница на в. „24 часа"
Дунавските общини в бедствие

Първи прозорец може да се отвори във вторник и сряда

Пръскането срещу комари се бави заради дъждовното време и крайдунавските градове бедстват, сигнализираха кметове в района.

Кметът на Свищов Генчо Генчев е поискал допълнителни средства за пръскане и правителството му ги е отпуснало, но ако няма поне 48 часа сухо време, пръскането е неефективно и ларвите оцеляват.

Прочети още от в. „24 часа"

„Уникредит Булбанк купи имотите на длъжника си "Техногипс"", пише в. “Капитал Daily”
Засега бившият собственик от групата на "Балканстрой" остава оператор на завода за гипсокартон.
 

Земята и сградите на завода за гипсокартон "Техногипс" са купени от един от двата големи кредитора и продавача - Уникредит Булбанк, научи "Капитал Daily" от два независими източника. По непотвърдена информация предложената цена е била около 18 млн. лв., което е над търсените в търга на съдебния изпълнител 14.2 млн. лв.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Войната срещу парите (в брой)", пише в. “Сега”
На 5 май 2016 г. Европейската централна банка нанесе тежък удар в битката срещу парите в брой: ЕЦБ реши, че спира да издава банкноти по 500 евро. Все пак даде на най-скъпата хартия в Европа отсрочка, тя ще е в обращение до края на 2018 г. След това няма да се печата, а издадените банкноти ще се приемат в банките, докато бъдат изтеглени. Обаче търговците вече избягват осъдената на изчезване банкнота. Опитайте се да платите с 500 евро и ще видите, че никой не ще едрите купюри, дори обменните бюра масово отказват. Изгнанието на скъпата евро банкнота е крачка към свят без налични пари.

Целта е плащанията в брой постепенно да се ограничават, а един ден банкнотите въобще да се премахнат.

Прочети още от в. “Сега”

“Изгубени в статистиките” пише в. „Труд"
Да не би да има някаква връзка между линията на бедността и парламентарните избори?

Имам един приятел евреин. (Не му казвам името, защото не съм го питал дали може, пък каквито сме станали кибритлии... Както и да е.) Та той ми разправяше как единият от дядовците му радио ли ще слуша, телевизия ли ще гледа, там вестник ли нещо чете, и каквото и да чуе, види или прочете, всеки път пита: „Сега това нещо за нас, за евреите, хубаво ли е или е лошо?” Без значение дали става дума за войната с Египет, дали е изригнал вулкан в Мексико, дали са утрепали Даг Хамаршелд в Конго, какво е станало в Долината на глинените гърнета, или се готви парична реформа... – той задължително пита дали това е хубаво за евреите.

Прочети още от в. „Труд"

“Проф. Валентин Казанджиев: Зимата и лятото у нас“, четем във в. “Монитор”
По южните склонове на Родопите можем да отглеждаме някои сортове маслини и лимони. Тополите вече прецъфтяха, това е индикатор за глобалното затопляне.
- Проф. Казанджиев, на какво се дължат обилните дъждове през този месец, нормално ли е за сезона това и можем ли да говорим наистина за промени в климата?

- Това са т. нар. климатични аномалии. За да говорим за климатични промени, трябва дадено явление да бъде изследвано в повече от 50% от случаите. А когато става дума за утвърждаване на едно или друго непривично и неестествено за даден период явление, ние трябва да го наблюдаваме минимум 10-15 години. Тогава можем да кажем, че е настъпила промяна в условията в дадена област или дадена държава. Поради тази причина фриволното използване на понятието, че климатичните промени са причина за даден процес, е малко рисково. Говорим за климатични аномалии и ако се върнем месеци назад, ще видим, че януари беше относително зимен месец, февруари - топъл и несъответстващ на зимата. Април беше сух, а май е такъв, какъвто трябваше да бъде април. Редуват се аномалии една след друга, но това не е нещо ново и необичайно за климата в България.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

”Цените на зърното най-ниски от 10 г.", пише в. “Стандарт”

Изключително ниски изкупни цени на зърното, каквито не е имало от поне 10 години насам, прогнозират за предстоящата зърнена реколта стопаните в Добричко. Според земеделците две са основните причини, които водят до срив на цената на стоката им - очакваното свърхпроизводство в световен мащаб, дължащо се на климатичните промени, и геополитическата обстановка.

Тероризмът и несигурността, както и политическата нестабилност, оказват сериозно влияние на финансите в държави, които се сред основните купувачи на зърно - Либия, Турция, Египет, казват земеделците. Фермерите споделят, че вече имало предложения от търговци за сделки "на зелено" за зърно от реколта 2016 г. при цена от 240-250 лв. за тон. Като пример стопаните коментират, че миналата година по това време ценовите предложения са били от порядъка на 270-280 лева за тон.

Прочети още от в. “Стандарт”