"България пада до 59-а позиция по условия за правене на бизнес", четем в "Капитал"

България е отстъпила девет места до 59-а позиция сред 190 световни икономики в класацията Doing Business, изготвяна от Световната банка и измерваща условията за правене на бизнес. Макар и да подобрява оценката си по някои показатели, страната ни изостава от темповете, с които се развиват други държави по света. 

При класирането на държавите Световната банка използва т.нар. показател "лекота на правене на бизнес" (ease of doing business), който през миналата година се наричаше "разстояние до границата" (Distance to Frontier). Въпреки промяната в името методологията остава същата.

Прочети още от " Капитал"

"Най-големият удар на прокуратурата се оказа подкуп от 5000 евро" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Шефът на агенцията за българите в чужбина е обвинен за 6750 евро, но и Ал Капоне бил в затвора само за данъци, обясни зам. главният прокурор Иван Гешев

Акцията на прокуратурата и антикорупционната комисия в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) е най-сериозният случай на корупция по високите етажи на властта без аналог в най-новата ни история. Това комично заключение беше направено от зам. главния прокурор Иван Гешев, който даде брифинг, за да се хвали с акцията, заедно с наблюдаващия прокурор Ангел Кънев, шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев и заместника му Антон Славчев. В случая странното е, че председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев, който е обвинен като организатор на група за търговия с влияние, ще отговаря само за подкуп от 5000 евро и за 5 случая на търговия с влияние за по 350 евро. "Работим с това, което можем да докажем", обясни Гешев и напомни как Ал Капоне бил виновен за няколко убийства, но е вкаран в затвора за неплатени данъци.

Борците срещу корупцията очевидно не броят за висок етаж на властта кмета на столичния район "Младост" Десислава Иванчева, задържана от тях за подкуп от 70 хил. евро.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Проучване: Българите трети в ЕС по вяра в магии" е заглавиe от в. "24 часа"

И вярващите в Бог са повече, отколкото в Западна Европа

По-силно е чувството ни за културно превъзходство, отколкото на италианците

Вярата в Бог у нас се споделя от по-голям дял хора, отколкото в страните от Западна Европа. Огромно мнозинство - 77% от българите, вярва в Бог. Това показва голямо сравнително проучване на авторитетния американски изследователски център "Пю", проведено в 34 европейски страни.

Вярата на 30% от българите в Бог е силна, на 47% - не толкова. Атеистите са 17%. Като цяло се оказва, че източноевропейците са по-религиозни, отколкото западноевропейците, констатира проучването, което е посветено на ценностните различия между Източна и Западна Европа. В Румъния огромното мнозинство от 95% вярва в Бог, в Гърция - 92%, в Полша - 86%. Докато в Холандия например мнозинството - 53%, са атеисти, а вярващите в Бог са 44%.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Оценките от училище влизат в университета" извежда на първа страница в. "Монитор"

Оценките от избираемите предмети от профилираната подготовка в 11-и и 12-и клас ще важат в университета по предмети със същата тематика.

Те ще носят определени кредити, които при решение на висшите учебни заведения, ще бъдат признавани, без да бъдат изучавани в отделни курсове. Такава възможност ще има от учебната 2020/2021 г., обясниха от образователното министерство пред "Монитор", след като на сайта на ведомството бяха публикувани новите програми за профилирана подготовка в гимназиите.

Учебните предмети за профилираното обучение са 15 - математика, български език и литература, чужд език, информатика, информационни технологии, история и цивилизации, география и икономика, философия, биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, музика, изобразително изкуство, предприемачество, физическо възпитание и спорт.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Теменужка Петкова: Процедурата за избор на инвеститор за АЕЦ Белене е готова", четем във в. "Стандарт"

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова съобщи пред журналисти в министерския съвет, че процедурата за избор на инвеститор за АЕЦ "Белене" е разработена, като остава да бъдат уточнени малки детайли. Тя коментира това след участието си в заседание на Съвета за енергийна сигурност в сградата на правителството. "Ако след като докладвам тази процедура пред колегите в МС и след това пред парламента, няма някакви съществени препоръки или изменения, мисля, че няма пречка до края на годината да се даде старт на процедурата", каза министърът и допълни, че подобна процедура обичайно продължава месеци.

Парламентът определи до 31 октомври 2018 г. енергийният министър да разработи процедура за избор на инвеститор и да предложи структуриране на проекта.

В отговор на въпрос за обявения днес от "Газтрейд" пазарен тест за терминала за втечнен газ в Александруполис, министърът каза, че България подкрепя всеки проект, който е свързан с диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Комисията по сигурността на информацията купува частна сграда за 25 млн. лв.", пише "Капитал"

Продавач е Красимир Георгиев, собственик на сградата на "Син Сити" и хотелите "Централ" и "Форум"

На фона на имотите, които държава и общини продават всеки месец, рядко се случва обратното - частник да продаде сграда на държавата. 

Това обаче се случи днес с решение на Министерски съвет. Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) получи позволение от правителството да купи сградата "Офис парк Централ" на ул. "Козлодуй" №4 в София. Цената на сделката, обявена в решението, е 25.4 млн. лв. Продавач е "Централ Форум" на строителния предприемач Красимир Георгиев.

Прочети още от " Капитал"

"За осигурителния таван - с числа и без предразсъдъци", пише в. "Сега"

Ако прилагаме германския модел, най-високият доход за осигуряване трябва да е 1809 лв. А бюджетът за 2019 г. планира да е 3000 лв.

Бюджет 2019 върви към приемане, а с него се задава и повишаване на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. - с всичките му лоши последствия.

Увеличението ще засегне най-високодоходната група - високообразованите и висококвалифицирани хора, чийто труд е най-производителен и с най-голяма добавена стойност, които носят голяма отговорност и вземат важни решения. Това са ръководители, мениджъри, инженери, архитекти, финансисти и 100% от заетите в IT сектора. Общо малко над 148 000 души.

Да видим какво показват сметките

Повишението за един работещ е с 400 лева. Осигуровките върху тези 400 лева - 32.30%, излизат 129.20 лв., от които 77,52 лв. ще плати работодателят, а 51.68 лв. - работникът.

От финансовото министерство обясняват, че всъщност ефектът за работодателя ще е "само" 69,77 лв., защото, видите ли, това ще е разход, който ще свие облагаемата печалба на бизнеса и съответно ще намали дължимия корпоративен данък (ами тези, които са на загуба?). МФ даже вади и 5% данък дивидент - при евентуално разпределение на печалба, и тогава бизнесът щял да губи само 66.29 лв.

Какво се случва при работника?

Прочети още от в. "Сега"

"Софиянци търсят старо BMW, по морето - Audi" пише в. "Монитор"

Най-предпочитаните марки автомобили за покупка втора ръка у нас са само немски. На първо място купувачите търсят Volkswagen, следвана от Opel, Audi, BMW и Mercedes, като средната цена на автомобил втора ръка е 7000 лева. Почти 60% от предлаганите автомобили са на възраст над 10 години. Това показват данните на онлайн платформата за обяви olx.bg.

Не е шега, че за потребителите от Перник най-търсените марка и модел е Volkswagen Golf. Близо 6000 търсения на месец идват от града на миньора в издирвания на перфектния екземпляр хечбек.

В София предпочитанията са основно към BMW, столичани цъкат по 8000 търсения на месец за коли от марката, а в Пловдив любима марка се оказва Mercedes с почти 10 хил. търсения месечно. В морските центрове Бургас и Варна най-много се търси Audi, средно по 4000 търсения месечно.

Прочети още от в. "Монитор"

"Олигарсите ни са тъпанари и ще си платят с главите", пише в. "Стандарт"

- Проф. Константинов, на фона на събитията в Европейския съюз, на фона на напреженията, които съществуват в света, ние сякаш тук сме на някакъв остров, на който действат съвършено други закони. Имаме трудност при справяне с проблема с ромите, имаме хващане на едри бизнесмени, което наричаме борба с корупцията, но какъв е крайният резултат?

- Специално тези акции, които станаха срещу едни досега считани за недосегаеми хора, мен лично леко ме изненадаха, защото първо беше минало доста време от техните предполагаеми престъпления и нарушения.

- Ами тя, давността, им е изтекла, както твърдят юристи.

- Да. Има едно понятие като продължаващо престъпление и т.н., би могло да се намерят разни причини. Освен това, това е добър урок за хора, които искат по някакъв незаконен или полузаконен начин да се обогатяват за сметка на обикновените хора. Не, че те са единствени - тези, които бяха ударени, но все пак това е сигнал, че все пак има някакви граници, които не трябва да се преминават. Не знам, откровено казано, докъде ще се стигне. Много е възможно да няма осъдителни присъди, но виждате как някои от тях продължават да се крият.

Прочети още от в. "Стандарт"