"Брюксел живо се интересува от скандала с апартаментите", четем в "Капитал"

Вицепредседателят на Европейската комисия Франс Тимерманс лично е повдигнал въпроса пред главния прокурор Сотир Цацаров

Въпреки че Брюксел запазва мълчание по т.нар. "Апартаментгейт", скандалът очевидно е в радара на европейските институции. "Вицепрезидентът Франс Тимерманс лично е повдигнал пред главния прокурор въпроса с апартаментите, за които се твърди, че са купени на съмнително ниска цена", каза за "Капитал" източник от Европейската комисия.

Само няколко часа по-рано Тимерманс каза официално по време на редовната пресконференция на Европейската комисия, че не може да коментира случаите с апартаментите, тъй като по тях има течащи разследвания. "Но очевидно е, че има проблеми, тъй като са разследвани висши държавни служители, има и подали оставка политици", каза вицепрезидентът на ЕК. 

Коментарите на Тимерманс бяха предизвикани от въпрос за днешната среща между него и главния прокурор Сотир Цацаров. Формалният повод за нея е била дискусия за това как България изпълнява препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM). "Бях окуражен от думите на главния прокурор, че властите ще приложат препоръките", каза Тимерманс, без да даде повече детайли за разговорите си с Цацаров.

Прочети още от " Капитал"

"Бившата кметица на "Младост" получи 20 г. затвор за назидание" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Изключително тежките присъди бяха постановени, въпреки че основните доказателства на прокуратурата бяха компрометирани

Въпреки компрометирането на голяма част от доказателствата, представени от прокуратурата, специализираният наказателен съд постанови изключително тежки присъди от 20 години затвор и глоба от 10 хил. лева за подсъдимата за искане на подкуп бивша кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева. Нейната заместничка Биляна Петрова беше осъдена на 15 години затвор, а третият подсъдим - Петко Дюлгеров, за който се твърди, че е посредник при подкупа, получи 12 години затвор и глоба от 12 хил. лв. Имуществото на двете жени ще бъде конфискувано и те няма да могат да заемат публични длъжности в следващите 20 г. В края на заседанието Иванчева и Петрова дори бяха върнати в ареста.

Според съдебния състав има безспорни доказателства, че те са поискали подкуп от 56 хил. евро през посредника Петко Дюлгеров, за да придвижат преписка на строителния предприемач Александър Ваклин. Интересното е, че съдът оправда Иванчева и Петрова за самото получаване на подкупа, което би трябвало да е документирано от зрелищната акция на прокуратурата в центъра на София преди година.

По време на съдебния процес обаче нито едно от доказателствата не бе безспорно. Прокурорската теза беше силно разклатена, като ключови доказателства отпадаха почти на всяко заседание. От показанията си се отказа основният свидетел на държавното обвинение Дюлгеров, който първоначално признал пред разследващите, че участвал в предаването на подкупа.

Прочети още от статията на в. "Сега"

""Фолксваген": България или Турция" е заглавиe от в. "24 часа"

Сред плюсовете на страната ни е общата икономическа среда, не стоим зле като логистика, а големината на пазара само на пръв поглед е плюс на Турция

Тези дни в немски медии се появи информация, че след Великден концернът "Фолксваген" ще избере къде да бъде новият автомобилен завод, като в последния етап са останали две държави - България и Турция. Твърди се, че другите кандидати, като Сърбия и Румъния, вече са отпаднали. - но, разбира се, нищо не е сигурно, докато не се вземе официално решение от надзорния съвет.

Да се поставим на мястото на членовете на надзорния съвет на "Фолксваген" и да разгледаме плюсовете и минусите на България и Турция за нов завод.

Големината на пазара на пръв поглед е силно предимство за Турция - все пак икономиката на Турция е над 700 милиарда евро, а българската е 55 милиарда евро. Пазарът на автомобили в Турция също е много по-голям: 600 хиляди нови автомобила годишно спрямо 35 хиляди в България. Но дали това е аргумент за нов автомобилен завод на "Фолксваген"? Съвсем не.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Колите с газова уредба с предимство в центъра на градовете" извежда на първа страница в. "Монитор"

Монтирана работеща газова уредба на пропан или метан ще дава по-висока екооценка на автомобилите. Същевременно стана известно, че от Столична община искат "цапащите" коли да бъдат ограничавани в центъра и мярката да бъде въведена колкото се може по-бързо. С нови правила и по-старите, но щадящи природата коли, ще може да влизат в центъра на големите градове при високо замърсяване на въздуха.

По-екологичните МПС-та ще бъдат отличавани от вредните за околната среда със стикер за преминат технически преглед и вграден чип за екологичната група, гласят промени на транспортното министерство в наредбата за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Новата разпоредба ще въведе пет екологични групи във връзка с ограничаването на трафика в градовете при пикови стойности на фини прахови частици. Определянето на групата ще зависи от еврокатегорията или датата на първата регистрация на колата и от техническото измерване на отделяните замърсители. Предвижда се автомобилите, които са само с електродвигатели, както и тези с водородна горивна клетка, да се категоризират в пета екологична група.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Плащат за ремонти на стари сгради в София", четем във в. "Стандарт"

Общинската пилотна програма "Културно наследство" ще подпомага собственици, които имат затруднения да започнат консервация, реставрация и ремонт на сгради със статут "местно значение". Това съобщи за БНР заместник-кметът по културата и образованието д-р Тодор Чобанов. За тази година пилотната програма е обезпечена с 300 хиляди лева, а според резултатите ще се подготви и проекта за 2020 година.

По цял свят е обичайна практика местните власти да предлагат различни форми на подкрепа, уточни той. "Идеята е да се финансира проектирането на проекти, както за основен ремонт, така и само за фасадни работи, чрез който проект да могат собствениците вече много по-лесно и бързо да кандидатстват, да намерят възможности за финансиране на самите дейности", коментира Чобанов. Той смята, че през подобни европейски практики могат да бъдат спасени знакови сгради.

Около 5 процента от сградите с индивидуален статут имат сериозни проблеми, сочи анализът на Столичната община. Това са около 40 сгради.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Министър Кирилов и мандатите на "тримата големи"", пише "Капитал"

Защо новият министър на правосъдието обявява като приоритет решаването на несъществуващ проблем

Нито дума за правосъдие и върховенство на закона не се чу по време на тържественото представяне на платформата на ГЕРБ за евроизборите в неделя, въпреки че Европейската комисия обяви за приоритет търсенето на по-ефективен механизъм за оценка и укрепване на върховенството на закона в страните членки. Това - на фона на неспирните заклинания на управляващите у нас, че е крайно време за прекратяване на мониторинга на ЕК, а последните сигнали откъм Брюксел в това отношение не са добри. България и Румъния са пример за това, че въпросите на върховенството на закона трябва да се решават преди разширяването, заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Франс Тимерманс в началото на април на пресконференция в Брюксел, на която ЕК представи идеите си за нов, по-ефективен механизъм за наблюдение, оценка и защита на върховенството на закона в съюза. 

Новият министър с изненадващ приоритет 

Два дни по-рано обаче новият правосъден министър Данаил Кирилов обяви изненадващ приоритет за началото на своя мандат, като го обвърза с мониторинга от Брюксел. В петък в предаването "Панорама" на БНТ Кирилов заяви, че една от първите му задачи като министър ще е да форсира работата по създаване на правна уредба за процедура по предсрочно прекратяване на пълномощията на тримата големи в съдебната власт - главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд.

Прочети още от " Капитал"

"БСП си вкара виртуозен автогол", пише в. "Сега"

Корнелия Нинова и Сергей Станишев на инат прокараха категорично разцепление в левицата

Разделението в БСП премина в разцепление. Яростно и все по-задълбочаващо се.

В БСП винаги е имало спорещи лагери, това е традиция. Досега обаче кавгите в столетницата винаги са били за идеи, възгледи, принципи и пр. неща, свързани с реалната политика. Този път спорът е личностен и дълбоко нездрав. Спорят бивш и настоящ лидер. Корнелия Нинова се запъна и по неизказани причини реши да отреже изобщо лидера на ПЕС и бивш председател на БСП Сергей Станишев от евролистата. Той също се заинати и не се оттегли от надпреварата, въпреки че и негови близки го съветваха да го стори. Така двамата направиха от партията заложник на личните им интереси.

Кулминацията в раздорите между тях двамата се случи на неделния десетчасов пленум на "Позитано" 20. Двамата лидери успяха да застанат начело на два открояващи се гигантски лагера.

Вътрешнопартийната криза започна още в края на януари на червения конгрес, когато Нинова даде да се разбере, че ще заложи на Елена Йончева за водач на евролистата. Йончева пък стана основният партиен борец срещу управлението на ГЕРБ и разкриването на "корупционните им схеми". Още тогава се заговори, че Сергей Станишев или ще е на много задно място, или изобщо няма да е сред кандидатите на Нинова и ИБ на БСП за Европарламента. После нещата изкристализираха, като Нинова наложи Йончева за водач и остави повече от месец реденето на листата да бъде основна тема в партията. Така беше изгубена доста енергия, която можеше да бъде насочена към популяризирането на новите лица, които Нинова иска да наложи, например. Като Петър Витанов и Цветелина Пенкова, които са неизвестни както за широката публика, така и за БСП.

Прочети още от в. "Сега"

"Част от бизнеса иска отлагане на тол системата за 2020 г." пише в. "Монитор "

Новата система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа да стартира по-късно от предвиденото заради съмнения относно прозрачното събиране и разходване на сумите, които ще се събират.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) разкритикува в своя позиция публикувания проект за изграждането и въвеждането на тол системата.

От КРИБ посочват, че към настоящия момент интегрирането на системата за събиране на таксите не е свързано с Национална агенция за приходите и Агенция "Митници", което е предпоставка за съмнения относно прозрачното събиране и разходване на сумите. "В тази връзка предвидената цел за събиране - 1.3 млрд. лв. на година изглежда повече от съмнителна. Още повече ако се вземе предвид оценката на основния консултант, че АПИ има капацитет да усвоява годишно не повече от 800 млн. лв. А към планираните приходи от ТОЛ таксите трябва да се добавят и 300 млн. лв. от винетките", гласи позицията на организацията.

КРИБ призовава преди въвеждането на ТОЛ системата да се направи оценка на въздействието ѝ, като тази оценка със сигурност ще даде основание както за преосмисляне на обхвата ѝ, така и за плавното и по етапно нейно въвеждане.

Прочети още от в. "Монитор"

"Търсим сърби и унгарци да инвестират в "Белене"", пише в. "Стандарт"

Фирми от Сърбия и Унгария може да проявят интерес да инвестират в изграждането на втората българска атомна електроцентрала в Белене. Заявления за участие на стратегически инвеститори ще се приемат от началото на май. Това съобщи днес енергийният министър Теменужка Петкова при участието си в международния форум "Атомекспо", който се провежда в руския курорт Сочи.

"Процедурата за избор на стратегически инвеститор стартира, но официалният срок за подаване на заявление започва да тече от датата на публикуване на поканата в официален вестник на Европейския съюз. Очакваме тя да бъде публикувана в началото на месец май и срокът е 90 дни", отбеляза министърът.

"Възможността за реализация на проекта АЕЦ "Белене" ние разглеждаме като проект, който ще има регионално значение. Поради тази причина ще проведем среща и с колегата от Сърбия, за да можем да видим каква е възможността евентуално сръбски компании да участват като страни по договори за изкупуване на електрическа енергия или под друга форма", каза още Петкова.

Прочети още от в. "Стандарт"