"Фирми печелят солидни обезщетения заради незаконните актове на властта" е водещo заглавиe на в. "Сега"
НАП, митниците и агенцията по храните са осъдени за над 3.68 млн. лв. през последните години
Данъкоплатците плащат солидни обезщетения на фирми заради незаконните актове на данъчните, митниците и агенцията по храните, показа проучване на "Сега" по Закона за достъп до обществената информация. Общата сума е близо 4 млн. лв. и показва в колко много случаи тези държавни органи причиняват вреди на бизнеса.
От януари 2011 г. агенцията по безопасност на храните е била осъдена по 7 дела за 1 590 249 лв. От 2004 до 5 януари т.г. митниците са били осъдени за 1 215 433 лв. През последните две години Националната агенция за приходите (НАП) е осъдена по 15 дела да плати общо 874 505 лв.
Прочети още от статията на в. "Сега"
"След като премиерът поиска, КЗК започва секторен анализ на медиите", четем в "Капитал"
Първо Делян Пеевски предложи законови промени за собствеността и финансирането на медиите, после Бойко Борисов активизира и ГЕРБ по темата
В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е постъпило искане от министрите на икономиката, финансите и културата за образуване на производство за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в страната. Регулаторът се самосезира и ще осъществи проучване в рамките на правомощията си, пише на сайта на ведомството.
"30 000 фирми внасят лесно работници от Украйна и Виетнам" е заглавиe от в. "24 часа"
Отварят вратичка за стажанти от държави извън ЕС
3547 гастарбайтери работили по курортите у нас, внесли сме само 177 специалисти
Над 30 хил. фирми ще внасят работници от Украйна Молдова, Виетнам и други държави извън ЕС по облекчени правила. За вноса на кадри вече няма да се изисква тест от фирмите дали наистина няма достатъчно български работници, отпада и списъкът с професиите за издаването на синя карта. Това предвиждат промените в Правилника за прилагане на Закона за трудовата мобилност, които се предлагат от социалния министър Бисер Петков.
Вече няма да се иска разрешение за работа на стажанти от трети страни. Условието да идват у нас е да имат сключен договор за стаж. Така обаче се отваря вратичка хотелиерите да маскират работници от чужбина като курсисти, дошли да се обучават.
По-лесно вече ще се внасят и учени. Без разрешение за работа ще са научните работници, като правилата ще важат и за техните семейства. Това ще е възможно и след приключване на научноизследователската им дейност. Достъп до българския пазар на труда вече ще има и за чужденци, жертви на трафик на хора.
"Питаме 21 страни за бандитско имане" извежда на първа страница в. "Монитор"
Държавата конфискувала имущество за над 23 млн. лв.
Проверки в 21 страни дали наши бандити имат имане там са извършени по искане на вече бившата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Това става ясно от доклада на структурата, която от началото на годината се вля в новата комисия "Антикорупция".
От данните на институцията става ясно, че през 2017 година е изпратила запитвания до 21 страни дали в тях имат данни наши проверявани лица да притежават имущество. Сред запитаните са Великобритания, Германия, Дания, Румъния, Гърция, Македония, Малта, Кипър, Сърбия, Украйна, Албания, САЩ, Турция, Австрия, Швейцария, Нидерландия, Португалия, Швеция, Люксембург и Франция. Подобни въпроси българските разследващи са изпратили и до Остров Ман. В същото време с такова искане към България са се обърнали 18 страни, преобладаващата част от които са европейски.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
"От днес онлайн търговията в ЕС стана по-достъпна", четем във в. "Стандарт"
Ако пътувате в страни от Европейския съюз, вече няма да пропускате любимите си филми, телевизионни сериали и спортни предавания, нито ще се лишавате от игрите или електронните книги, за които имате цифров абонамент. Дискриминационното геоблокиране при онлайн пазаруването и използването на различни предплатени услуги в ЕС падна от 1 април. Европейците имат достъп до онлайн съдържанието, за което са се абонирали у дома, където и да се намират в ЕС, съобщи пресслужбата на Европейската комисия.
В специално изявление по този повод на зам.-председателя на Европейската комисия Андрус Ансип, комисаря по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел, българския министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и членовете на Европейския парламент Павел Свобода и Жан-Мари Кавада, се казва, че интересите на гражданите са в центъра на всички европейски инициативи в областта на цифровизацията.
"Икономика на браковете", пише "Капитал"
Хората в България и по света се женят по-малко, а това има конкретни икономически последствия
В рамките на 50 години броят на сключените бракове в Европейския съюз (ЕС) е намалял с близо 50% - от 7.8 брака на 1000 души до 4.1 през 2013 г. Освен че хората се женят по-малко, го правят и на по-късен етап от живота си. Средната възраст за сключване на първи брак при мъжете в ЕС е 30 години, а при жените - около 27.
"Коварен растеж", пише в. "Сега"
Най-неприятният въпрос, на който икономистите са длъжни да отговарят отново и отново, желателно - разбираемо и разумно, звучи така: "Защо въпреки отчетите за все по-сериозен икономически ръст ние, обикновените хора, не живеем по-добре?" Може да се изненадате, но този толкова типичен за българите въпрос съвсем не е наш патент. От поне година насам, понеже фазата на депресия отминава и икономическо оживление има в практически всички страни, същия въпрос си задават хората по цял свят. Без значение какво е фактическото ниво на потребление и жизнен стандарт на питащите. Днес този досаден въпрос е центърът на икономическите дебати в страни на върха на златния милиард, вземете за пример САЩ, Германия, Италия, дори Франция.
"Над 10 Е-та ни дебнат на трапезата за Великден" пише в. "Монитор"
Само в козунаците, продавани масово в супермаркетите и по пазарите, те са най-малко 6.
Най-често във великденския хляб се среща Е-330 известна сред народа като лимонтузу или лимонена киселина. Въпросната съставка се използва за консервант на продукта. Освен нея в масовите козунаци за увеличаване на трайността им се използват още две добавки - Е-220 (серен диоксид) и калциев пропионат (Е-282). От емулгаторите, предназначени да направят възможно образуването или поддържането на хомогенна смес от две или повече несмесими съставки, като олио и вода, в храната се влагат моно- и диглрицериди на мастните киселини (Е-471). За оцветител се влагат азорубин и кармазин (Е-122) и каротин (Е-160а). Целта е да се постигне търговски вид на продукта, защото, за да се намали цената му, за производството му най-често се използва яйчен прах, а не яйца. В шоколадовите яйца, много купувани преди Възкресение, пък се влага емулгатор - лецитин (Е-322).
"Защо е по-добре на масата, а не в менюто?", пише в. "24 часа"
Коментар на политолога Иван Кръстев за срещата ЕС-Турция във Варна специално за "24 часа"
Малките европейски народи са научили от историята си, че когато не са поканени на масата за преговори, най-вероятно тяхното място е някъде в менюто. Срещата във Варна е важна, защото е демонстрация, че малките страни могат не просто да бъдат на масата за преговори, а да накарат големите да седнат на нея.
Наивно е да се мисли, че среща във Варна е направила Ердоган по -демократичен или че е решила пробемите между Турция и ЕС. Но тя рязко намалява риска от "случайна" ескалация на конфликта. И второ, тя показа, че единственият начин ЕС да има обща външна политика е, ако Брюксел се научи да вижда различните кризи, пред които е изправен с очите на най-уязвимите си и най-заплашени членове.
USD
CHF
EUR
GBP
