Панамският канал е изправен пред растяща заплаха от климатичните промени — тежка суша, заради която корабите преминават с по-малко товар, за да не докосват дъното; или гигантски бури, които заплашват изкуствените езера и шлюзовете, пише The Wall Street Journal.

Каналът досега не се е изправял пред проблеми, като този в Суецкия канал в края на март, когато кораб го запуши за почти седмица. Но Панамския е изправен пред по-сериозни дългосрочни предизвикателства, които могат също да засегнат международната търговия. Най-големият проблем е изчезването на дъждовната вода, нужна за 80-километровия канал, през който преминава 4% от световната търговия. Четири от последните седем години бяха най-сухите от 1950 г. насам, според държавните власти.

"Нашето предизвикателство е решението на проблема с водата", казва Рикуарте Васкес, директор на Panama Canal Authority, държавната панамска агенция. През сухите месеци има твърде малко вода — или пък твърде много идва наведнъж, когато топлото време донесе огромни бури, включително и урагани.

Очаква се властите да представят план за $2 млрд., с които да изградят инфраструктура за управление и съхранение на резервите от сладководна вода. Сумата се равнява на годишните приходи, които каналът носи на Панама. Проектът ще бъде комбинация от нови язовири и резервоари; третиране на вода от каналите; или намиране на нови източници. Обмисля се и вкарването на обезсолена морска вода.

Редица държави, като САЩ, вече създадоха огромни резервоари, за да компенсират растящия недостиг на вода. Градове като Ню Орлиънс или Венеция в Италия изградиха насипи и бариери, които да предпазват жителите от наводнения и повишение на нивото на морето. Но толкова мащабен проект, като този в Панама, няма никъде в света, според Даниел Мусчет, един от директорите.

Планът идва в момент, в който повишеното търсене от потребителите и е-търговията създадоха натоварване на най-популярните маршрути. Евентуалните проблеми на канала нанасят щети и на потребителите, и на износителите. Европа е по-уязвима от САЩ, тъй като между двата бряга има жп линия.

Панамският канал е изключително сложен инфраструктурен проект, обявен за едно от Седемте чудеса на модерния свят, който разчита на сладка вода и система от шлюзове, които изравняват нивото. Така корабите се издигат на почти 30 метра надморско ниво докато преминават през него. Каналът разчита на морска вода, за да запълва резервоарите си, които се изтичат в морето след всяко ползване. Дневно, на Панамския канал е нужна три пъти повече вода отколкото на мегаполис като Ню Йорк, например. Всеки път, когато кораб премине през него, се използват между 53 и 93 млн. литра вода — достатъчно за 500 басейна с олимпийски размери.

За щастие, Панама е петата в света по най-много валежи. Но климата се променя и в края на дъждовния сезон има силни бури, следвани от дълги периоди суша. Така притокът на вода не е стабилен. Властите казват, че проблемът е започнал да се появява ярко през последните 12 години.

Правителствената агенция, която таксува някои от най-големите кораби с до $1 млн., миналата година увеличи таксите с до 10% — в зависимост от дълбочината на едно от двете изкуствени езера.

Намаленото ниво означава, че корабите не могат да преминават напълно натоварени — някои от тях носят до 13 хил. контейнера. Но това означава повече курсове и по-високи цени, както и по-ниска ефективност на използваното гориво и повече замърсяване.

Властите са изправени и пред възможността да намалят броя на корабите, които преминават.

Обезлесяването наоколо прави заплахата още по-значима. Тропическата гора около канала вече е наполовина на размера си, което намалява възможността ѝ да задържа вода.