„Пловдивчани най-много бият жените и бабите си", четем на първа страница на в. „24 часа"
- Увеличават се делата за домашно насилие според съдебната статистика

- 238 души в Пловдив м.г. са поискали незабавна защита, следват Варна и Бургас

- И в малките селища има тормоз вкъщи, но хората се страхуват да го признаят

Пловдив е с най-много заведени дела за защита от домашно насилие извън столицата. За м.г. теса 238, а от началото на 2015-а до средата на октомври са образувани 193. Във Варна м.г. е имало 209 производства, в Бургас - 122. В София делата за домашно насилие м.г. са били 630, но делът им спрямо жителите излиза по-малък, отколкото в Пловдив.

Възходящата тенденция започва от 2005 г., когато влиза в сила законът за закрила на пострадалите от тормоз вкъщи. Според магистрати една от причините е, че все повече жертви осъзнават правата си.

Прочети още от в. „24 часа"

“351 клопки в бързите кредити" четем на първа страница на в. “Труд”
Фирми за бързи кредити масово поставят клиентите си в неизгодно положение, показа проверка на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Всички инспектирани 44 компании са имали в договорите си неравностойни клаузи. От проверените общо 4253 текста от общите условия на договорите, 351 са били в ущърб на клиентите.

Най-честото нарушение било превръщането на заема в предсрочно изискуем по причина, нямаща общо със самия кредит, обясни председателят на КЗП Димитър Маргаритов. Например клиент, изтеглил бърз кредит, си го погасява редовно, но спрямо него друг търговец, например мобилен оператор, завежда принудително изпълнение. Това се оказва повод и фирмата за бързи кредити да направи заема предсрочно изискуем с всички тежести от това, въпреки че вноските по него се плащат редовно. Освен това експертите са установили, че при предсрочното погасяване на заема фирми изискват от клиентите си да платят и всички дължими лихви до края на първоначалния срок на погасяването, което е в нарушение на закона.

Прочети още от в. “Труд”

"БТК купува 30% от футболния "Левски" за 13 млн. лв.", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Българска телекомуникационна компания", която съвсем скоро ще мине под контрола на Спас Русев и руската ВТБ, стана най-големият акционер в "Професионален футболен клуб Левски 1914" АД. Компанията купи акции за 13 милиона лева при увеличение на капитала на дружеството и ще притежава почти 30% от собствеността в синия футболен клуб.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

“10 бона награда от ЕП за умни младежи” четем във в. “Монитор”
Стажант в Брюксел прибира по 1200 евро на месец, над 40 се борят за едно място
Умни български младежи могат да си изкарат бързи 5000 евро, или около 10 000 лв., от Европейския парламент. Такава възможност дава състезанието „Карл Велики“, в което се разработват проекти за сближаване на гражданите от европейските страни и за което в момента тече кампания по записване. Крайният срок за подаване на предложения е 25 януари 2016 година.

Отсяването на проектите първо ще става на национално ниво, а избраният наш отбор с най-добро предложение ще отиде да се състезава с връстниците си от останалите 27 страни в ЕС. Печелившият проект трябва да дава пример на младите хора, живеещи в Европа, и да предлага практически примери за съжителство на европейците в една общност. Парични награди ще има и за класираните на второ и трето място – съответно по 3000 и по 2000 евро.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

“Хазната губи 568 млн. от данъчни облекчения през 2016 г.”, извежда  на първа страница  в. “Стандарт”

568 млн. лв. ще загуби хазната през 2016 г. заради съществуващите данъчни облекчения. Това се посочва в прогноза за данъчните разходи, изготвена от Министерството на финансите. Данъчните разходи всъщност са приходи, които хазната губи, заради различни преференции като по-ниски данъчни ставки, данъчни ваканции, ускорена амортизация, пренасяне на загуби и др. За 2016 г. в България ще действат 36 броя данъчни разходи. Но само за 23 от тях има достатъчно данни, за да бъде определена стойността им. От тези 23 преференции хазната се очаква да загуби 568,5 млн. лв. - 0,64% от БВП и 2,1% от планираните данъчноосигурителни приходи в бюджета за 2016 г., който предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента. За сравнение, данъчните разходи за 2014 г. са били 0,55% от БВП, като те варират от 0,74% от БВП за Германия и 4,9% за Полша, до 12,8% за Великобритания. Има страни, в които данъчните разходи достигат до 380 броя. Това се дължи на факта, че у нас се използва подходът на ниски данъци, с които се облага по-широка база, а в страните с високи данъци има повече облекчения.

Прочети още от в. “Стандарт”

"80% от зрелостниците влизат в университет” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Университетите почти стигнаха тавана си в приема на студенти. Огромен процент от завършващите средно образование - почти 80 на сто, успяват да влязат в университет и въпреки това повечето вузове у нас не могат да запълнят капацитета си. Демографската криза, огромният брой заминаващи в чужбина студенти и многото висши учебни заведения у нас създават все по-неблагоприятна картина на висшето образование в България. Това показва анализът на данните за броя на завършващите средно образование, броя на първокурсниците и заминаващите в чужбина, предоставени на "Сега" от просветното министерство.

Ефектът на демографската криза отдавна е видим в системата на висшето образование. Броят на завършващите средно образование, т.е. на потенциалните студенти, се е стопил с над една пета през последните 5 години. Ако през учебната 2010/2011 г. у нас е имало 68 000 дванадесетокласници, през 2011/2012 г. те намаляват до 65 000, през 2012/2013 - до 62 000, за да достигнат през миналата 2014/2015 едва 58 654 души.

Прочети още от статията на в. “Сега”

„Търговете за ток вече са онлайн, но станаха по-непрозрачни", пише в. “Капитал Daily”
Търговци на електроенергия заявиха, че въпреки наличието на платформа НЕК не е обявявала резултатите от дневните търгове, които е провеждала, както и какво е количеството, което се предлага за продажба.

Трите най-големите продавача на електричество в страната - държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК, вече няколко месеца предлагат количествата си свободна енергия на електронни платформи. Новите търгове обаче не премахват досегашните проблеми, а дори внасят повече непрозрачност, показва опитът на търговците на ток. Така съмненията, че се избират не най-добрите оферти, остават. Годишните сделки са огромни - от порядъка на 1.5 млрд. лв., а количества отиват както за износ, така и за месни потребители.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„97 лева за винетка - много ли е?", пише в. “Сега”
След като в продължение на осем години цените на пътните винетки бяха неприкосновени, тази есен управляващите обявиха, че предстои повишаването им. Направиха го по възприетия от тях напоследък (последно наблюдаван с полицейските привилегии) ориенталски метод на пазарене - започваш от толкова висока цена, че когато после отстъпиш до желаната от теб, "клиентът" да остане доволен и даже да ти благодари. Така "изтеклата" най-напред информация бе за поскъпване с над 100%. Последва успокоителното "няма да е чак толкова", за да се стигне до цена с 40% по-висока от днешната - от 67 на 97 лева.

"Номерът" обаче, както се казва, не мина. Будното гражданство отговори първо с интернет недоволство, после с автошествия и блокади на пътища по места. Готви се и "национален" протест. Разбира се, към недоволството на хората побързаха да се прикачат и тепърва ще се прикачват всевъзможни политици и популисти. Какво ще стане накрая, можем да предположим по аналогия. Но докато чакаме развръзката, да видим какви са основните аргументи в спора.

Прочети още от в. “Сега”

“Пенсионните фондове платили над 1 млрд. лв.” пише в. „Труд"
“Над 1 млрд. лв. са изплатили пенсионноосигурителните дружества в периода от началото на 2002 г. до 30 септември 2015 г”. Това каза председателят на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев пред Блумбърг ТВ България. Близо 755 млн. лв. са платени на осигурени като допълнителна пенсия или наследени средства. Около 90% от средствата са от доброволните пенсионни фондове, показва статистиката на асоциацията. Над 300 млн. лв. са преведени в НОИ за изплащане на пенсиите на работещите I и II категория труд, каза още Абаджиев.

Той добави, че към момента по индивидуалните сметки на осигурените в частните пенсионни фондове има близо 9 млрд. лв.

Прочети още от в. „Труд"

“Внасяме френски газ през Гърция от 2016-а“, четем във в. “Монитор”

Борсата за ток ще продава и синьо гориво
Големи български компании са път да започнат да си внасят „френски“ газ от Гърция още от следващата година. Това стана ясно на форум, организиран от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. „Имахме разговори с „Газ дьо Франс“, съобщи зам.енергийният министър Жечо Станков. По думите му френският гигант води разговори в тази посока с един от най-големите индустриални потребители на синьо гориво у нас - „Неохим“. Станков допълни, че френската компания е уверила министерството, че имат възможност да започнат доставките в началото на 2016 г.

Доставките могат да започнат догодина по съществуващата транзитна тръба, а не чак след изграждането на интерконкетора България – Гърция (най-рано 2019 г.). Става въпрос за търговски доставки, а не за такива, които бяха правени реверсивно от Гърция при газовата криза през 2009 г.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„Как висшето образование носи добавена стойност", пише в. „24 часа"
Висшистите вземат средно два пъти по-високи доходи от среднистите*

Висшето образование в България се свързва с по-висок шанс за заетост, нисък риск от безработица, по-високи нива на заплащане и по-добри условия на пазара на труда. С други думи, като цяло има смисъл от ученето и в частност - има смисъл от висшето образование. Не всяка специалност обаче води до едни и същи резултати.

Заетостта сред висшистите в България е традиционно по-висока от останалите степени на образование. Това състояние на пазара на труда се запази и дори задълбочи по време на кризата (когато най-голям спад имаше при заетите с по-ниско образование).

Прочети още от статията на в. „24 часа"

”Ще стимулираме вузовете да намалят икономистите", пише в. “Стандарт”

Неотдавна бяха оповестени резултатите от новото издание на рейтинговата система на университетите. Данните от тях ще бъдат използвани и при промяната на начина на финансиране на университетите, която МОН смята да предприеме от догодина. Как точно ще стане това и за какво още може да послужи рейтингът, "Стандарт" попита заместник-министъра на образованието проф. Николай Денков.

 - Проф. Денков, казахте, че ще използвате рейтинговата система на университетите като инструмент за промяна на финансирането им. Как точно ще се случи това и кои критерии ще бъдат с най-голяма тежест?
- Критериите са три вида. Първите са свързани с учебната среда и образователния процес. Тук влиза и оценката от Националната агенция за оценяване и акредитация. Вторите са свързани с научната дейност, тъй като тя е един от съвременните критерии за качествено висше образование.

Прочети още от в. “Стандарт”