“Шест удавени в Дунав при обръщане на каналджийска лодка" четем на първа страница на в. “Труд”
Каналджии обърнаха лодка насред Дунав в наши води, при което се удавиха шестима бегълци. Удавниците са иракчани, сред тях има и деца. Трагедията се разиграла в реката между Видин и Лом на 8 септември, но беше пазена в тайна до понеделник. Междувременно стана известно, че протестната готовност в МВР е заради несгодите, които полицаите търпят, докато пазят българските граници.
Труповете на двама удавени – мъж и дете, са открити в неделя. В лодката имало общо 10 иракчани, когато тя се обърнала в реката. Това станало при опита на каналджии да ги превозят от България в Румъния на път към Западна Европа. Повечето от чужденците са били жени и деца, шестима от тях са потънали в реката. Останалите се издирват.
Случаят не е публикуван в ежедневните бюлетини на полицията и засега от държавните служби не го потвърждават. Според местни жители трагедията се разиграла на 8 септември т.г. в реката между селата Добридол и Арчар.
„300 млн. лв. преобразяват Южна България", четем на първа страница на в. „24 часа"
Правят три фонда - за София, за Южна и за Северна България
300 млн. лв. са предвидени за Южна България по програмата за регионално развитие. Общо средствата за цялата страна са 340 млн. лв. плюс 100 млн. за туристически атракции.
Това обяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова в Пловдив на дискусията “Региони в растеж”.
“Предвиждаме създаване общо на три фонда - за София, за Северна България и за Южна. Всеки ще е със стартов капитал от 90 млн. лв. Отделно ще има подфонд, предназначен за туристически атракции, с капитал от 100 млн. лв. С тях ще се финансират паметници на културата от национално и световно значение, като 50% от сумата ще идват от програмата, а останалата част - от подфонда”, обясни Павлова. Тя даде пример с направените пазари в София и Стара Загора. Финансирани са също медицинска лаборатория и частни училища. “Проектите могат да са изцяло частни, както и в подкрепа от общината или в партньорство с нея. Може да се построят аквапарк или туристическа атракция”, каза министърката. 300-та млн. лв. подкрепа за Южен Централен район са за градска среда, улици, тротоари, паркове. Най-много средства ще са за образование - детски градини, училища и вузове.
Прочети още от в. „24 часа"
“Правим общ пазар на лекарства с Румъния” четем във в. “Монитор”
Правим общо пазар с Румъния за лекарствата, които се отпускат безплатно или с намаление от Националната здравноосигурителна каса. Това стана ясно от изказване на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов по време на международната конференция „Сътрудничество в региона. Начин на подобряване на достъпа до качествено здравеопазване в Централна и Източна Европа”, която се откри в София.
Двете страни ще правят общо договаряне на количествата и цените на медикаментите. Предвижда се до края на септември България и Румъния да подпишат споразумение за това, каза министър Москов. Правителствата имат готовност за такъв документ и да го внесат в двата парламента, за да мине за международна ратификация, поясни той и допълни, че ако споразумението бъде ратифицирано до края на месеца, няма проблем новият механизъм на договаряне да стартира още през 2017 година.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
“48% от разходите на общините са заплати”, четем във в. “Стандарт”
Областите София-град, Пловдив и Стара Загора намаляват просрочените си задължения
За плащане на заплати и осигуровки отиват 48,3% от разходите на общините, се посочва в анализ на Министерството на финансите с данни за второто тримесечие на годината. Като в 205 от общините делът на разходите за заплати е по-висок от средния за страната. На един общински служител се падат средно по 282 души население. В същото време само 10,43% от разходите на общините са за инвестиции. Като в края на юни в 183 общини (69% от общия им брой), делът на капиталовите разходи е по-нисък от средния за страната.
"Малко са сигурните кандидати за летище София", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Само двама са сигурните кандидати за концесията на летище София според трима независими източника на "Капитал", близки до процедурата. Това са турската TAV и германската Fraport, която от години оперира летищата във Варна и Бургас. Двете компании са активно проучващите държавното дружество в т.нар. дигитална информационна стая (online data room), където на кандидатите се предоставят нужните разяснения и финансови данни. На кантар е решението за участие на обединение между турската Limak и руската ВТБ, а с много малък шанс да се включат са испански, ирландски и швейцарски оператори. Така към най-големия държавен актив в транспорта интересът изглежда слаб.
Вероятно по тази причина срокът за подаване на оферти ще бъде удължен от 20 октомври до края на ноември. Това беше обявено от транспортния министър Ивайло Московски пред журналисти по време на международната конференция "Европейско и американско партньорство на авиационния бизнес и инвестициите", която се проведе в София. Удължаването на сроковете е поискано от три компании с интерес към сделката, обясни още Московски.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
"Кабинетът е готов да прати още армия по границата” е водещo заглавиe на в. “Сега”
Очакваният засилен имигрантски поток през границата с Турция, затварянето на браздата от Сърбия, както и недовършената ограда, която позволява свободен достъп, може да доведат до изпращане на още армия, която да помага на граничните полицаи. Това научи "Сега" от свои източници в МВР. Мярката е част от план, който би трябвало да се изпълнява от вчера по заповед на вътрешния министър Румяна Бъчварова. От Министерството на отбраната заявиха, че имат готовност да пратят подкрепление, но официално това още не е поискано.
Не се знае колко военни ще бъдат изпратени допълнително. На границата с Турция вече има военни от специалните части от 68-а бригада. Броят им, както и този на граничните полицаи, е тайна. Ясно е обаче, че МВР очаква засилен натиск през топлите дни преди сезонното застудяване.
Прочети още от статията на в. “Сега”
„Спадът на износа леко се забавя", пише в. “Капитал Daily”
Експортът на България продължава да спада и през юли, но с по-малък темп. За седемте месеца на годината понижението е 3.1% спрямо същия период на 2015 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Само за юли спадът е минимален – 0.7%. Както и предходните месеци, той идва от пазарите извън ЕС. Около две трети от износа ни обаче е предназначен за Европа, като там българските стоки продължават да се продават добре – ръст от 4.2% за първите седем месеца на годината.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„Бизнес, синдикати и държава са на различни планети за минималните доходи", пише в. “Сега”
И тази година има напрежение за минималните осигурителни доходи на близо 2 млн. заети българи във всичките 85 икономически сектора у нас. Какви осигуровки ще плащат работодатели и работници в последните 13 години зависи от това какво ще се договорят браншовите организации и профсъюзите. С малки изключения през годините обаче социалният министър прибягва до порочната практика да наложи без всякаква икономическа логика средното увеличение от всички договорени сектори върху тези, в които социалните партньори не са се разбрали какви да са минималните доходи за осигуряване. Минималната заплата се определя също административно от кабинета без оглед на икономическата реалност. И никакви предупреждения на работодатели и на Брюксел за негативното влияние на начина, по който се определят у нас минималните възнаграждения, върху неквалифицираните работници, регионите, сектори и прочие не трогват към този момент управляващите.
“310 каруци се търкалят в столицата“, е водещo заглавиe на в. “Монитор”
Готвят забрана в София и Шумен, след като ги изгониха от Пловдив и Сливен
Точно 310 каруци и един файтон са регистрирани в Столичната община и официално могат да кръстосват улиците в града. Собствениците им са платили по 10 лв. такса, за да могат да се возят на тях. Най-много са талигите от район „Красна поляна” - 230, но в движение били 110. В топ три влизат още „Искър” с 42 и „Подуяне” - с 39 талиги. Те обаче са влезли в регистрите до 2012 г., а след това записвания е нямало, обясниха от „Московска” 33. Преди шест години е била и последната вписана четириколка в район „Сердика”, където общо са 32. В „Красно село” пък няма нито една легална каруца, но пък има записан файтон, които през лятото разхожда туристи по морето.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
„Носталгията по Живков и с какво я стрелят танковете", пише в. „24 часа"
ОСВЕН на русофоби и русофили нацията сега се раздели на носталгици по епохата на Живков и техните душмани, апологетите на прехода. И колкото повече времето напредва, толкова повече този разлом расте. Аз пък изпитвам носталгия по тази България, която можеше да бъде. Ако имахме повече воля и акъл, носталгията по Живковото време щеше да е само тъга по отминалата младост и нищо повече. Веднага ще ми кажат, че в историята нямало “ако”. Тази фраза е измислена само за да дръпне шалтера на мисловните процеси. Разбира се, че в историята има “ако”! Дори в спорта всеки професионалист е длъжен да погледне назад и да види как би играл по-добре, ако...
Отговорът на нашето “ако” са Унгария, Чехия, Словакия, Полша.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
”Еврото и Шенген ще смекчат Брекзит", пише в. “Стандарт”
България няма да бъде в тежест, ако се присъедини към еврозоната
България трябва да се придвижи напред по-бързо, като направи стъпки за въвеждане на еврото и режима на безвизово движение в ЕС. Това ще отдръпне посткомунистическата държава от ръба на Европа след влизането й в ЕС преди 9 години, заяви високопоставен правителствен източник. Черноморската държава с население от 7,2 милиона души, най-бедната в ЕС, вече има незначително политическо влияние и нараства загрижеността, че приготовленията за планираното напускане на Обединеното кралство от блока на 28-те може да стане причина гласът на по-малките държави от т. нар. периферия да се чува още по-слабо, каза вицепремиерът Томислав Дончев. „Колко Европа искаме? За географски периферна европейска държава, пряко изложена всички кризи, този въпрос е от съществено значение", каза Дончев в интервю за „Блумбърг", взето в София. „Ако резултатът е политическа структура, в която страните от ЕС, които са негова сърцевина, имат различен статут от държавите в периферията, прогнозата ми е, че това ще създаде рискове за държавите от ядрото". България, чието членство, осъществено през 2007 г., беше постигнато с уговорки и ограничения заради опасения, че тя не е готова да се присъедини към най-големия в света търговски блок, работи върху привеждането на жизнените стандарти в съответствие с нормите на ЕС и поддържа икономическия растеж, така че да се вгради по-дълбоко в основната икономика на ЕС.