"Търговският регистър отново изправи бизнеса на нокти" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Адвокати предупредиха за опасност от злоупотреби. Министърът на правосъдието сезира МВР, ДАНС и прокуратурата за проблема

Пореден хаос с Търговския регистър, в който се съхраняват данните на фирми, фондации и сдружения, заплашва търговския оборот в страната и отваря възможности за измами. От петък сутринта няма достъп до базата данни. Първоначално беше съобщено, че не могат да се подават заявления онлайн, но в понеделник се разбра, че службата не работи и на гише - нито прави справки, нито приема документи.

Досега никой не е поел отговорност за срива. За регистъра отговаря Агенцията по вписванията, която е под шапката на Министерството на правосъдието. Директор на агенцията е Зорница Даскалова, която преди това беше член на Комисията за защита на конкуренцията. Тя и ръководството на министерството запазиха пълно мълчание за проблема и това подхрани всякакви конспиративни сюжети.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Поръчки за 57 млн. лв. е спечелила съпругата на шефа на Държавния резерв", четем в "Капитал"

Концентрацията на обществени поръчки в една компания винаги е сигнална лампичка, особено ако работи в сектор, в който по принцип конкуренцията е висока. В тази роля е охранителната компания "Мултифорс А.С.", която е на съпругата на председателя на Държавния резерв Станимир Пеев - Магдалена Пеева. Проверка на "Капитал" показа, че компанията й има над 100 договора на обща стойност 57.5 млн. лева за десет години. Името на фирмата сега стана актуално покрай нов договор за невъоръжена охрана с Агенцията по заетостта на стойност над 3.2 млн. лева. Пряк конфликт на интереси няма, но фактът е, че съпругата на висш държавен служител има струпване на договори с държавни ведомства и компании. Част от поръчките са с поръчител Министерство на отбраната, а резервът поддържа военните запаси.

Прочети още от " Капитал"

"IT секторът е труден. Не става с две седмици учене да взимаш 2000 лв. заплата" е заглавиe от в. "24 часа"

В "СофтУни" и школите му се обучават 30 000 младежи, но завършват само няколко хиляди, казва създателят на академия "Телерик" и на инициативата "СофтУни"

У нас новите технологии идват със закъснение не защото сме глупави, а защото имаме малък пазар

- Начело сте на частен университет, в който подготвяте програмисти - такива, каквито масово се търсят в обявите за работа, както сам казвате. Ако може да се съди по това за българския технологичен потенциал, какъв е той, г-н Наков?

- В Щатите може и да са по-добри, но това, което имаме, е на много добро ниво. Доказателство са стотиците чуждестранни компании, които идват в България и разработват не само аутсорсинг, но и технологични и дигитални продукти и услуги, които се използват по целия свят. Тази индустрия у нас може да порасне още, ако се добави и добро образование. То трябва да започва от ранна детска възраст чрез специализирани училища, вузове, неформално образование. Имаме потенциал и той трябва да се използва, защото в IT сектора с много ниска инвестиция може да си на световно ниво и да изнасяш продукти и стойност по целия свят. Докато в сектори като земеделие и индустрия не е толкова лесно да направиш нещо, защото трябва много да се инвестира.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Офлайн гигант в онлайн среда" четем в "Монитор"

Пратките на електронната търговия може да върнат клиентите в клоновете

През изминалата година държавните пощи загубиха лидерството си на най-важния си пазар от частен оператор. Сега дружеството се опитна да догони съвременните куриерски фирми чрез нови пазарни ниши и модернизация, докато все още търпи критики за влошаващо се и тромаво обслужване.

Може да се каже, че 2017 г. ще остане паметна за пощенския бизнес у нас. Зa пъpви път oт либepaлизaциятa мy чacтeн oпepaтop изпpeвapи "Бългapcĸи пoщи" пo пaзapeн дял в ĸaтeгopиятa yнивepcaлни пoщeнcĸи ycлyги - a имeннo пиcмa и мaлĸи пoщeнcĸи ĸoлeти дo 20 ĸг, пoĸaза дoĸлaдът нa Koмиcиятa зa peгyлиpaнe нa cъoбщeниятa (KPC).

Ето защо новината през седмицата, че дружеството ще обслужва поръчките на голям електронен магазин, не дойде толкова неочаквано.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Електроцентрали дължат 153 млн. лв. на Мини Марица-изток", четем във в. "Стандарт"

53 млн. лв. дължат електроцентралите на "Мини Марица-изток", съобщи изпълнителният директор на дружеството инж. Андон Андонов, цитиран от БНР. Най-много са дълговете на държавния ТЕЦ 2. Те са близо 132 млн. лв., от които 42 млн. са просрочени вземания. От ръководството на въгледобивното дружество призоваха за държавна стратегия, която да гарантира бъдещето на отрасъла и на комплекса.

От компанията продължават да настояват за повишаване на цената на въглищата, която е 77 лева на тон условно гориво. От ръководството са предложили цената да стане поне 81 лева.

Прочети още от в. "Стандарт"

"АПИ обяви конкурс за проучване дали да има тунел под Петрохан", пише "Капитал"

След резултатите от прединвестиционния анализ ще стане ясно дали такова съоръжение въобще ще се строи

С близо 4 месеца закъснение Агенция "Пътна инфраструктура" обяви обществената поръчка за изработване на прединвестиционно проучване за трасето по направлението Монтана - София с тунел под Петрохан. По план процедурата трябваше да е факт през май. Тя бе обещана още през март от строителния министър Николай Нанков и от премиера Бойко Борисов, след като хората от Северозапада организираха протести и няколко пъти спряха движението по международния път Е-79.

Прочети още от " Капитал"

"Застрахователите предлагат лимит на обезщетенията по "Гражданска отговорност"", пише в. "Сега"

В противен случай цената на застраховката може да скочи до 800 лв., плашат от бранша

Обезщетенията за неимуществени вреди, които се изплащат на наследниците на загинал при пътнотранспортно произшествие, да бъдат ограничени до определен таван, предлагат от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Застрахователите смятат, че ограничението трябва да е до около 40 000 лв. за най-близките роднини, а за останалите - чувствително по-ниско. Обезщетенията за неимуществени вреди са компенсация за претърпени болки и страдания от загубата на близък. Те се изплащат по застраховката "Гражданска отговорност".

Така браншът ще се опита да намали огромните разходи, които му се стоварват след наскоро прието решение на Върховния касационен съд (ВКС), което разтваря широко достъпа на роднини и близки до право на компенсация. В края на юни ВКС определи, че освен съпрузи, деца и родители на загинали за обезщетение за неимуществени вреди може да претендират също така братя, сестри, баби, дядовци, внуци и хора, с които преди смъртта си починалият е създал "трайна и дълга емоционална връзка".

Прочети още от в. "Сега"

"Как Ердоган може да свали Тръмп" пише в. "24 часа"

Добрият командир знае, че никога не трябва да издава заповеди, които няма да бъдат изпълнени. Тръмп май наруши този принцип и сега вероятно трепери дали Ердоган ще клекне.

Едва ли. Турският вожд и без това кръшка на Чичо Сам вече при 3-ма президенти. Сега обаче настъпи часът на истината - ако Ердоган откаже да пусне евангелисткия пастор Андрю Брънсън, заради когото САЩ наложиха санкциите, значи ще се развежда с НАТО и ще влезе в някакъв по-свободен и все още неоформен геополитически блок. Ако го освободи скоро (до 3 месеца), значи все пак е целунал ръката на Тръмп. Ако го освободи след това, значи просто иска да свали Тръмп, но без да скъса с НАТО засега.

С какво засяга нас? България е поне 30% в орбитата на Турция, но освен това още 30% от икономиката ни е в орбитата на Русия чрез едни или други олигарси. Ако Турция напусне НАТО и се сближи още с Русия, дали това няма да ни повлече и нас?

Прочети още от в. "24 часа"

"Кризата в Турция можело да повлияе негативно и върху български фирми", пише в. "Стандарт"

Кризата в Турция може да повлияе негативно и върху българските компании, които изнасят стоки към южната ни съседка, предупреждават анализаторите от Кофас. Според предварителните данни на Националния статистически институт за първото полугодие - 22% от износа на България за страни извън Европейския съюз е именно към Турция.

Заради срива на турската лира и общата икономическа несигурност в страната част от местните компании вероятно ще пренасочат паричните си потоци, предупреждават анализаторите. Това означава, че може да се стигне до забавяне на плащания към търговски партньори, включително и български компании. Възможно е също така да се стигне до намаляване на поръчките от страна на турските компании.

Прочети още от в. "Стандарт"