През 2009 г. Вики Сай напуска своята работа на "Уолстрийт", продава годежния си пръстен, връща се у дома заедно с майка си и от гаража си в Сан Франциско създава своята компания за козметични продукти Tatcha. В рамките на 6 години тя е обявена за втората най-бързо развиващата се организация, ръководена от жени в класация на сп. Inc.

Луксозната марка, предлагаща продукти за кожата, печели фенове в лицето на Ким Кардашиян и Меган Маркъл, а през 2018 г. продажбите ѝ се равняват на 70 млн. долара. Тази година компанията бе придобита от Unilеver, пише CNBC Make It.

През по-голямата част от времето, докато организацията се е развивала и растяла, Сай не е взимала заплата и вместо това е реинвестирала всяка печалба обратно в компанията. Тя казва, че това решение е било основополагащо за началото на Tatcha.

"Дори и да исках, не бих могла да събера пари от финансовия сектор", споделя Сай пред CNBC Make It. Продуктите на компанията черпят вдъхновение от ритуалите за красота на японските гейши и се основават на подхода "по-малкото е повече". Сай е страдала от остър дерматит, покрай който е била привлечена от простите съставки на японския ритуал за грижа за кожата и е искала да създаде подобни продукти без парабени, синтетични аромати, минерални масла и други потенциално дразнещи съставки.

Най-голямата козметична компания в света използва Китай като дигитална "лаборатория"

Най-голямата козметична компания в света използва Китай като дигитална "лаборатория"

Тя иска да изпробва технологиите, които предлага китайският пазар

Преди години азиатската красота и чистите формули на продуктите не са се определяли като нещо значимо. Освен това основателите на компании жени са се сблъсквали с по-големи бариери за финансирането на бизнеса си. Според скорошно проучване на Crunchbase oт 2019 г. за всеки 100 долара, инвестирани от фирми за рисков капитал, само 3 долара отиват за компании, основани от жени.

Toва е и причината самофинансирането да се оказва ключово за стартирането на Tatcha. Сай успява да събере близо 1 млн. долара, включително от останалата ѝ сума от студентския ѝ заем, кредитни карти и др. За известно време тя е трябвало да работи на 4 места, а голяма част от нейните доходи и тези на съпруга ѝ Ерик са отивали за компанията.

По този начин не се е налагало да разчитат на външни инвеститори и Сай е можела да решава как ще се случват процесите в организацията. Тя е приоритизирала научноизследователската и развойна дейност, обслужването на клиентите и създава следването на определен бизнес модел. За всяка направена покупка компанията е отделяла финансиране за обучение на момичета в партньорство с организацията с нестопанска цел Room to Read.

След успеха на продуктите Tatcha, Сай започва да взима заплата си. "Всеки път, когато получавам заплата, имам чувството, че съм спечелила лотарията", казва тя. "Това е невероятно". Сай казва, че не обича да харчи парите за неща и трупането на вещи за нея е огромно бреме.

По думите ѝ е трудно да дава пари за преживявания заради натоварения си работен график, но прави всички възможно по въпроса, за да помогне на дъщеря си Алея да види света. Двете пътуват до различни дестинации, където има училища, финансирани по програмата Room to Read.