Когато говорим за музикален бизнес в България, често първата асоциация, която ни идва наум, е необяснимо широката популярност на поп-фолка и развитието на „чалга културата”.

У нас обаче има и друго измерение на музикалната сцена, което е високоценено и уважавано от мнозина. То вдъхва оптимизъм, че в България могат да се създават стойностни творчески продукти и вдъхновение, че образованата и културна публика търси нещо различно, истинско и смислено, което да оцени по достойнство и да заобича от сърце.

Едно такова лице на българския музикален пазар ни показва ветеранът в сферата Владимир Ампов-Графа. В продължение на над 20 години няколко поколения израстват и заживяват с красивото му творчество. Освен като изпълнител на някои от най-обичаните български песни и автор на редица хитове на други певци, Графа се наложи като име и в българския продуцентски свят. Той е управляващ партньор на компанията „Монте Мюзик”. Под неговото крило се подслониха и добиха популярност таланти като Михаела Филева, Били Хлапето, Дивна, Прея и други.

В качеството си на изключително успешен български музикант и певец и като собственик на една от най-проспериращите музикални компании у нас Влади Ампов споделя за Money.bg каква е тайната не само да покоряваш върховете на топ класациите, но и да налагаш еталон в бранша чрез създаването на качествена музика, в която основните приоритети са насочени към смисления текст, мелодичния бийт и развитието на цялостната българска култура.

Създаването на успешна музикална компания в България

Ампов създава продуцентската компания „Монте Мюзик” ООД преди 7 години заедно с бизнес партньорката си Магдалена Сотирова. Решава се на тази стъпка, защото според него смисълът да правиш музика е не да използваш хубавите неща само за себе си, а да предадеш нататък опита, който си натрупал, и да помогнеш да се вдига цялостното качество на българската музика.

Графа признава, че е трудно да се създаде музикална компания у нас.

Музикалният пазар в България е доста малък и няма място за много видове артисти. Един или двама от един стил успяват да се задържат във времето.

Като продуцент основният му стремеж е всеки един от изпълнителите, които подкрепя, да прави повече и по-големи концерти на живо, извън клубовете. „Това е истината – един изпълнител да не пее нонстоп само по заведенията. За съжаление, целият ни бизнес е насочен натам. Аз като изпълнител давам пример – правя големи концерти поне веднъж в годината, колкото и да е трудно”, посочва Влади Ампов. Той вярва, че смисълът е именно в това да се правят истински концерти в зали. „Това е скъпо удоволствие и става след години работа, когато имаш верни фенове, които те следват. Пожелавам го на всички и ще работим това да се случва и с артистите на „Монте Мюзик”. Винаги има надежда, не се отказвам лесно”, споделя Ампов.

Мястото на българската музика в света

За никого не е тайна, че българският музикален пазар не е достатъчно развит в сравнение с този в съседните страни, да не говорим за Европа и света. Графа обаче не смята, че музикалните продукти, които се правят у нас, отстъпват на чуждите. „Има някои неща, които са на изключително високо ниво – и като видео, и като саунд, и като аранжименти. По-скоро ние сме по-затворен пазар, не сме много отворени към други държави. Гърция, Румъния и Сърбия са доста по-отворени и правят по-конвертируема музика”, посочва певецът. Според него успехът зад граница е въпрос на много неща, включително на връзки, контакти и позициониране.

В българската музика има една специфичност в мелодиката, която е различна от тази на съседните ни държави. Може би това ни прави по-различни. Не бих казал, че музиката е непродаваема, а по-скоро никой не се е стремял сериозно да направи пробив.

Графа е на мнение, че пробивът трябва да дойде първо в съседните държави, а по-нататък да се опита да обхване и други държави.

Завръщането на любовта към родната музика

Ампов не счита за невъзможно да си успешен в един толкова неразвит пазар като българския.

„Виждаме завръщане на интереса към хубавата българска музика в различни стилове. По-малките поколения, които растат сега, слушат разнообразна музика”, добавя Графа.

Изпълнителят е убеден, че има конкуренция на музикалния пазар у нас – особено силно изразена при новите имена, които тепърва се доказват и създават собствена фен база. „Това е добре, защото ще се роди по-добро качество”, смята музикантът.

Забелязва се и тенденция на раздвижване в културата на хората да посещават концерти и да си купуват билети предварително преди събития.

Много бързо се изкупуват клубни зали, големи зали, дори стадиони. Това е знак, че хората са жадни за концерти не само на чужди изпълнители, но и на български такива. Виждам доста оптимизъм в това.

Като пример Графа дава примата на българската естрадна музика Лили Иванова. „При нея концертният модел работи брилянтно и тя е пример за това как трябва да се случва българската музика и как трябва да се организират турнета и концерти”, обяснява певецът.

Авторските права – болната тема на българското творчество

Като едно от най-известните имена в родната поп музика Влади Ампов-Графа неведнъж се е включвал в кампании за защита на авторските права на творците, които често биват нарушавани. Причината – авторите губят много от тяхното неспазване. „Когато говорим за музика и за текстове, ставките в България, които получава един творец, са много малки, даже обидно малки в някои моменти. Един композитор трудно може да се издържа с комерсиална поп музика, ако не прави голямо количество песни, които имат добри ротации”, обяснява певецът, който е автор не само на огромна част от своята музика, но и на продуктите на много други български изпълнители.

Графа признава, че продажбите на българска музика не са огромни, защото навсякъде можеш да си намериш музика безплатно. А оттам губят и авторите, и продуцентите, и изпълнителите.

Става един омагьосан кръг, че всеки чака да живее от участия. Това е световен проблем, но в България удря много силно, тъй като пазарът е малък и нещата не се получават така, както трябва.

Певецът поддържа мнението на повечето изпълнители, че би било по-добре, ако хората си купуват легална музика. „Този труд трябва да се зачита повече. Имам чувството, че не се замисляме колко много енергия, труд и вдъхновение стои зад една песен и колко хора са зад сянката на изпълнителя и са работили денонощно, за да могат тези песни и албуми да бъдат това, което са. Те остават малко като “persona non grata”, в тъмното и лошото е, че и финансово не са достатъчно добре обезпечени”, казва Графа.

Мястото на платформите за споделяне в музикалния бизнес у нас

Макар българските автори да не получават заслужените възнаграждения за труда си чрез продажба на албуми или легално сваляне на музика онлайн, може да се каже, че има светлина в края на тунела. „С популяризирането на българската музика в YouTube и други платформи нещата се променят, защото това е един начин за получаване на доходи за авторите, продуцентите и изпълнителите”, посочва Ампов.

„Гледайки музика в различните платформи, феновете подпомагат изпълнителите, защото всеки има договор с платформите и се получават очисления. Вече има системност и колкото повече хората гледат българска музика в YouTube, Spotify, Vbox или където и да е, толкова повече я подпомагат”, споделя певецът.