На 22 октомври 1962 г. американският президен Джон Кенеди прави телевизионно обръщение към американския народ и към съветското правителство. В него той потвърждава присъствието на ракети в Куба и обявява морска блокада като "карантинна зона" от 926 km около кубинския бряг. Той предупреждава, че военните са подготвени за всяка възможност и осъжда СССР за секретност и лъжа.
Източник: Getty Images
Президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди говори по време на телевизионна реч пред нацията за кубинската ракетна криза
Кубинската ракетна криза,
известна още като Октомврийската криза от 1962 г., Карибската криза, или Ракетната уплаха, е 35-дневна (16 октомври - 20 ноември 1962 г.) конфронтация между Съединените щати и Съветския съюз, която ескалира в международна криза, когато разположените американски ракети в Италия и Турция бяха сравнени със съветските балистични ракети разположени в Куба. Съветският лидер Никита Хрушчов публично изразява своя гняв заради разполагането в Турция и приема тези ракети като персонална обида. Разгръщането на ракети в Куба (за първи път съветски ракети са разположени извън СССР) е най-вече смятано за директен отговор на Хрушчов за турските ракети.
Въпреки кратката времева рамка, кубинската ракетна криза остава ключов момент в националната сигурност на САЩ и подготовката за ядрена война. Конфронтацията често се смята за най-близкото до ескалиране на Студената война в пълномащабна ядрена война.
В отговор на присъствието на американски балистични ракети Юпитер в Италия и Турция, неуспешната инвазия в Залива на прасетата през 1961 г. и съветските страхове от дрейф на Куба към Китай, съветският първи секретар Никита Хрушчов се съгласил с искането на Куба да постави ядрени ракети на острова за възпиране на бъдеща инвазия. Споразумението било постигнато по време на тайна среща между Хрушчов и кубинския премиер Фидел Кастро през юли 1962 г. и строителството на редица съоръжения за изстрелване на ракети започнало по-късно през лятото.
Източник: Getty Images
Шпионска снимка на база за балистични ракети със среден обсег в Сан Кристобал, Куба, с етикети, описващи подробно различни части на базата
Междувременно кампанията за изборите в Съединените щати през 1962 г. била в ход и Белият дом отричал в продължение на месеци твърденията, че е пренебрегвал съветските ракети, поставени само на 90 мили (140 км) от Флорида. Разполагането на ракетите обаче било потвърдено, когато разузнавателен самолет U-2 на военновъздушните сили на САЩ представил ясни фотографски доказателства за балистичен R-12 със среден обсег и R-14 със среден обсег, а също и на ракетни съоръжения.
Когато това било докладвано на президента Джон Ф. Кенеди, той свикал среща на деветте членове на Съвета за национална сигурност и петима други ключови съветници в група, която стана известнала като Изпълнителния комитет на Съвета за национална сигурност (EXCOMM). По време на тази среща президентът Кенеди първоначално бил посъветван да извърши въздушен удар на кубинска земя, за да компрометира доставките на съветски ракети, последван от нахлуване в континенталната част на Куба. След внимателно обмисляне президентът Кенеди избрал по-малко агресивен курс на действие, за да избегне обявяването на война. След консултация с EXCOMM, Кенеди наредил военноморска "карантина" на 22 октомври, за да предотврати по-нататъшни ракети да достигнат Куба. Чрез използването на термина "карантина", а не "блокада" (военен акт по правна дефиниция), Съединените щати успяват да избегнат последиците от потенциалната война. Междувременно САЩ обявяват, че няма да позволят нападателни оръжия да бъдат доставени на Куба и настояват оръжията, които вече са в Куба, да бъдат демонтирани и върнати на Съветския съюз.
След няколко дни на напрегнати преговори било постигнато споразумение между Кенеди и Хрушчов: публично Съветският съюз да демонтира офанзивните си оръжия в Куба и да си ги приберат обратно, в замяна на публична декларация и съгласие на САЩ да не нахлува отново в Куба. Тайно Съединените щати се споразумяват със Съветския съюз да демонтират всички MRBM Юпитер, които били разположени в Турция.
Източник: Getty Images
Президентът на Република Куба, Освалдо Дортикос Торадо, се обръща към Общото събрание на ООН, за да осъди агресията на САЩ срещу неговата страна по време на кубинската ракетна криза на 8 октомври 1962 г. в Ню Йорк.
Когато всички нападателни ракети и леките бомбардировачи Илюшин Ил-28 били изтеглени от Куба, блокадата била и официално прекратена - на 20 ноември.
Преговорите между Съединените щати и Съветският съюз доказаха необходимостта от бърза, ясна и директна комуникационна линия между двете суперсили. В резултат на това била създадена горещата линия Москва-Вашингтон. Поредицата от споразумения, постигнати по-късно намалиха напрежението между САЩ и Съветския съюз за няколко години, докато в крайна сметка и двете страни възобновиха разширяването на своите ядрени арсенали.
Източници:
1. "Cuban Missile Crisis", 2012, Harvard Kennedy School, Belfer Center's 50th anniversary of the crisis - commemorative website
2. Wikipedia
3. Andrews, Evan. 5 Cold War Close Calls.
USD
CHF
EUR
GBP
