Българският туризъм не беше виждал толкова добро лято, като това през миналата година, за последния четвърт век. Редица фактори, включително по-големият избор от евтини самолетни билети и отливът на посетители в Турция, доведоха 6 милиона чужденци на море у нас, а от ресорното министерство прогнозират още по-силен сезон през 2017 година.

И все пак зад красивата фасада на безспорно един от най-важните за България икономически сектори все по-силно прозира най-голямата му болка - липсата на адекватни кадри и ниското качество на услугите.

Това не е нещо изненадващо. За нарастващия проблем постоянно алармират експертите от бранша.

Но кой ли обръща внимание, докато не се срещне с него от първо лице!

Признавам, на теория и аз съм запозната със ситуацията. Но допреди една седмица не си давах сметка колко сериозна всъщност е кризата в сектора, докато за 48 часа не се сблъсках челно безброй много пъти с нейното най-ярко проявление.

И за да бъда по-конкретна - за една събота и неделя ми се наложи стократно да проклинам решението си да дам пореден шанс на българското Черноморие да ме очарова.

Но преди да са ме сдъвкали всички ревностни патриоти заради отричането ми от родината, искам само да отбележа едно - в целия текст визирам не даденостите на страната ни, а уродливия начин, по който те се експлоатират от хора, нямащи и най-малка представа как се прави туризъм.

Да, красиви плажове имаме и да, китни романтични кътчета, скрили се от бетонната инвазия, също все още се намират. Но те не са достатъчни, за да накараме хората да се връщат всяко лято на нашето море. И да компенсират отвратителното отношение, което често посетителите могат да срещнат по курортите у нас.

Именно пред такова бях изправена не само аз, но и всички, озовали се на едно модерно място за къмпингуване. За жалост точно това място, обожавано от толкова много млади свободомислещи хора, ме накара да погледна право в очите тежкия дефект на българския туризъм.

Вкратце - стъпването ми там започна със скандал и целият престой беше белязан от разправии заради пълна дезорганизация до самия край. Причината до голяма степен беше напливът на туристи покрай 1 юли, който беше така "неочакван" от работещите на къмпинга, колкото изненадващ е снегът всяка зима за Столична община.

Скандал номер 1 ни вдигна самият управител на къмпинга, защото бяхме решили да опънем палатките си на "резервни места", по неговите думи, тъй като пристигнахме по-късно и нямаше кой да ни посочи къде точно трябва да се настаним. А на нашето резервирано място бяха спрели луксозни автомобили, които управителят отказа да помоли да се преместят.

Скандал номер 2 беше от друг управител - на едно от заведенията на къмпинга. Той с повишен тон заяви на нас и на още 2-3 компании от посетители, че няма кой да ни обслужи, защото тази вечер работят само със "свои хора" и не сервират в останалата част от ресторанта.

Скандал номер 3 беше след като учтиво изчакахме 45 минути да ни сервират напитките и храната, които в крайна сметка така и не получихме.

И това са само най-ярките примери, като изключа случая, при който директно изгониха мен и моя приятелка от един от хранителните магазини със скандиране на "Вън, вън, вън!". Не за друго, а защото зареждали стока. Плюс още други такива "дребни" неприятности.

Не ми се ще думите ми да се разбират грешно, въпреки че очаквам именно това да се случи. Не искам да обръщам гръб на българското Черно море, но отношението към посетителите, като към по презумпция виновни, че въобще са хора, дошли неканени там, не ми оставя много шанс.

Иска ми се обаче държавата, хората от бранша и всички българи да погледнем този тежък недъг на системата право в очите и не просто да го констатираме, а да го признаем за реален и достатъчно опасен. И да направим първите стъпки за отстраняването му.

Иначе не виждам много бъдещето на туризма, на който възлагаме такива големи надежди.