Българите сме известни с това, че разбираме от всичко и може да си говорим на различни теми – от какъв да е стартовият състав на националния отбор по футбол до как ще се оправи държавата.

Когато обаче става въпрос за пари, нещата са различни. Никой не иска да говори за това как управлява личните си финанси, а още по-малко какви грешки е допуснал.

Ако повече си говорехме на тази тема, щяхме да предотвратим много стрес, проблеми и разбити съдби, причинени от неразумни финансови решения.

В тази статия съм събрал тези грешки с парите, които почти всеки от нас прави, но не си признава.

Грешка № 1 Да не разбираме документите за кредит, които подписваме

През ръцете ми са минали хиляди договори за кредити (включително и ипотечни), но при голяма част от тях условията са така написани, че дори човек с финансово образование  трудно би се ориентирал върху какво точно се подписва.

За съжаление, много хора твърде късно откриват, че са се доверили на неподходящите хора – банковите служители. Освен че е добре да разбираме какво пише в договора ни за кредит (особено, ако е по-дългосрочен), трябва да се запитаме дали има здрава икономическа логика в условията, които ни предлагат банките.

Ако вие сами не може да се ориентирате в тази материя, се обърнете към специалист в тази сфера, които да защити интересите ви.

Срещу една нищожна сума на база на целия кредит ще си купите много важно нещо – спокойствие.

Грешка № 2 Голяма част от доходите ни да отиват за вноски по кредити

Това е втората грешка, за която не говорим дори с близките и приятелите ни. Въпреки че няма точно установено правило, от финансова гледна точка е препоръчително не повече от 25% от личните ни или семейни доходи да отиват за вноски по заеми.

Този праг много рядко се спазва, особено от хората в големите градове. Да, там жилищата са по-скъпи, но струва ли си да жертваш всичко останало (като образование, развлечения, почивки, транспорт и много други) в името на едни четири стени?

Грешка № 3 Да не вярваме на партньора си за финансовите дела

От наскоро проведено проучване в България се оказва, че над 40% от запитаните не знаят колко точно са доходите на партньора им. Също така, един от всеки трима не е честен (меко казано) за финансовите дела с останалите членове на домакинството.

Тук е мястото да си признаем, че всеки от нас си има фонд „И аз съм човек“ и транзакциите в него се пазят в по-голяма тайна от тази в швейцарските банки. И после се чудим защо толкова много бракове приключват с конфликти, свързани с пари.

Грешка № 4 Да не мислим дългосрочно за нашите деца

Темата за парите е табу в повечето семейства и така децата няма как да научат на основните финансови принципи и да ги прилагат след това в живота. А това за мен е едно от основните умения и е толкова важно, колкото писането и смятането.

Тъй като имаме малко дете, голяма част от обкръжението ни са семейства с деца на възрастта на дъщеря ни. Това, което забелязвам е, че повечето от децата са доста презадоволени от играчки, дрехи, сокчета, шоколадови яйца, сладоледи и още каквото се сетите. Това е решение на всеки родител и не искам да се бъркам във възпитанието на чужди деца (най-малкото не съм детски психолог или педагог).

За мен е много важно не само детето ми сега да е отрупано с вещи и да се изпълнява всяка негова прищявка, а и какво бъдеще може да му осигурим. В каква среда ще живее? Каква ще е детската градина, в която ще ходи? В какво училище ще учи? Ще имаме ли достатъчно средства, за да изследваме нови места с дъщеря ни? Ще има ли тя пари да продължи образованието си в добър университет?

ова са част от въпросите, които си задавам. Когато споделих това с други родители, те ми казаха, че „всичко ще се нареди от само себе си“ и не е нужно да ги мисля много тези неща. По-голямата част от тях не бяха мислили за неща, по-дългосрочни от това къде ще ходят на море след 2 месеца.

Да, сигурно всичко ще се нареди, но така разчитаме на някой друг (съдбата) да свърши нашата работа. Колкото по-рано помислим за по-дългосрочните ни цели, толкова повече шанс имаме да ги постигнем.

Грешка № 5 Да купуваме нови неща

Да си купиш нова кола е въпрос на престиж. Да, може да е по-нисък клас и да е по-малка, отколкото ни трябва, но пък е нова. А това, че стойността й пада с 30% още щом излезе от магазина, е само статистика.

Ако си купиш кола на 2 или 3 години, може да е много по-добра покупка, но трябва да се унижаваш като казваш, че е „на старо“. Това важи и за много други неща.

Аз не виждам нищо лошо да си купуваш втора употреба неща. Досега за дъщеря ни, която вече е на 2 години и 2 месеца сме ползвали предимно използвани столчета за кола, проходилки, колички, кошарки и много други.

Също така, икономиката на споделянето набира все повече скорост. Вече не е нужно да си купиш нещо, за да го използваш, а може просто да го наемеш – от кола и жилище до електрически уреди.

Грешка № 6 Да харчим повече за подаръци от необходимото

Ако има нещо, за което малко хора говорят, това е каква е сумата, която годишно дават за подаръци. Ще се изненадате, че хората с по-високи доходи от средните харчат между 10 и 15% от доходите си за различни видове подаръци.

За да не се изложим пред „чужденците“, даваме значителни суми всяка година, като пика са Коледните празници и рождените дни на близките ни хора.

Аз не съм против подаръците (напротив), но да демонстрираш нещо със скъп подарък ми се вижда доста безсмислено. Ако наистина цениш хората, подари им нещо много по-ценно за тях – времето ти. Няма да ти се разсърдят, че вместо скъпа „прахосъбирачка“ си им подарил няколко часа, в които си проявил интерес към това, което ги вълнува.

Грешка № 7 Да не търсим специалист, когато ни трябва

Както споменах в началото, ние разбираме от всичко и никой не може да ни „цака с топла бира“. Ако ни се развали колата, викаме братчеда да подава инструментите, а ние смело отваряме капака и започваме да развиваме и завиваме различни болтчета. Когато се запуши отходния канал, не се обаждаме на специалист, а взимаме кутията с инструменти и се захващаме за работа.

А да искаме акъл от някой и даже да му платим за това, няма как да стане. Точно затова имаме толкова много „измамени“ от големите финансови институции хора. И тогава започва едно псуване на държавата, депутатите, чуждите компании, богаташите и още когото се сетите.

Аз също се доверявам на професионалисти. Счетоводителят ме съветва как да си оптимизирам фирмените разходи. Адвокатът преглежда договорите, които подписвам, а коучът се грижи за душевното ми здраве и как да постигна целите си по-бързо.

Текстът е препечатан от сайта Smartmoney.bg със съгласието на автора.