Трендът се обръща (временно): През третото тримесечие у нас намалява средната заплата и броят на заетите

През третото тримесечие на 2024 г., средната месечна работна заплата в България e 2275 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2024 г. с 0,9%, когато беше 2296 лева, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). А през първото тримесечие на годината, средната заплата беше 2198 лева. Икономическите дейности, при които сега е регистрирано най-голямо понижение на заплатите, са: "Държавно управление" - с 3,1%, "Финансови и застрахователни дейности" - с 2,2% и "Строителство" - с 1,9%.

Понижението е средната заплата за третото тримесечие спрямо второто е малко, но е показателно. Понижение на възнагражденията, макар и с малко, има както при частния сектор, така и при обществения (държавна администрация, общини, държавни агенции и комисии и др.).

По-високи са средните заплати в обществения сектор, които за 3-тото тримесечие са 2331 лева, докато през второто са били 2382 лева (понижение с 1%).

При частния сектор през 3-тото тримесечие средните заплати са 2256 лева, докато за 2-то тримесечие са били 2267 лева (понижение с 0,5%).

Градовете у нас, където средните заплати растат най-бързо и най-бавно

Какви са средните заплати в различните градове и кои икономически сектори са с най-високи доходи

Преди това, на тримесечна база за последен път е имало понижение на средните заплати у нас през 2021 г., по време на Covid кризата. Тогава също за третото тримесечие спрямо второто, средната заплата се понижи, но за разлика от сега, съвсем символично - с 3 лева. По- конкретно, за 3-тото тримесечие на 2021 г. средната заплата беше 1529 лева, докато за предходното тримесечие беше 1532 лева. Преди три години обаче понижението на тримесечна база се дължеше на спада на средните заплати само в обществения сектор, докато при частния имаше незначително повишение с 8 лева на тримесечна база. За четвъртото тримесечие на 2021 г. обаче, средните заплати у нас нараснаха не само спрямо третото, но и спрямо второто тримесечие на годината.

Ако следваме същата логика, отсега не би могло да се каже с какви средни работни заплати ще завършим годината - т.е. възможно е това да е само временен спад, който може да бъде компенсиран (и надминат) през четвъртото тримесечие, особено ако се вземат предвид Коледните бонуси при (голяма) част от фирмите. От друга страна обаче, ако и за четвъртото тримесечие на 2024 г. има спад на средните заплати у нас, то това не би било добър знак за икономиката ни като цяло - особено ако продължи и намаляването на броя на заетите.

Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2024 г. намалява с 22 800 човека, т.е. с 1%, спрямо края на юни 2024 г., до 2,33 млн., показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).

Спрямо второто тримесечие на 2024 г., най-голямо намаление на броя наети лица се наблюдава при икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" (с 11,5%), "Селско, горско и рибно стопанство" (с 3,2%) и "Култура, спорт и развлечения" (с 2,8%).

Най-голямо увеличение на броя наети лица през третото тримесечие по трудово и служебно правоотношение - с 1,2%, е регистрирано при дейност "Хуманно здравеопазване и социална работа".

Трите професии, в които възнагражденията у нас растат най-бързо

За по-малко от седем години средната работна заплата в България се е удвоила

Показателни са и данните в тази връзка на Агенцията по заетостта. Нарастване на броя безработните, уволнени след масови съкращения, отчитат от Агенцията по заетостта.

През септември тази година в Бюрата по труда след масови съкращения са се регистрирали 156 души, докато през същия месец на миналата година те са били 92-ма.

От Агенцията по заетостта посочват, че областта с най-много освободени поради масови уволнения за деветмесечието е Стара Загора - 353 работници, следват Кюстендил - със 159, и Плевен - 103-ма. В област Стара Загора масови уволнения се отчитат в областния град и общините Казанлък, Раднево, Гълъбово, което говори за започнали процеси по закриване на въглищните централи и свързаните с тях дейности.

В област Кюстендил масовите съкращения са в общините Кюстендил и Дупница, които са провокирани от закриване на обувна фабрика в региона. В област Плевен - поради липса на дългосрочна, стратегическа и финансово устойчива перспектива, завод за кабели възнамерява окончателно да спре работа до края на годината.

От Агенцията по заетостта отбелязват, че масовите съкращения не са свързани с голяма численост на освободените, но ръстът им на годишна база за 9 месеца е индикатор за започване на процес по промяна на причините за възникване на безработицата - прерастването ѝ от преимуществено фрикционна и структурна в циклична и институционална.