Газовите асоциации призовават да не приемаме евродиректива за поскъпване без обсъждане

От Българската асоциация "Природен газ" (БАПГ) и Българската петролна и газова асоциация (БПГА) алармират президента и политиците за предложението на Европейската комисия за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО за промяна на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Те искат тази директива да не бъде приемана от България докато не се проведе обществено обсъждане с участието на представителни организации на потребителите и бизнеса, както и на медиите.

В момент, когато българската общественост е ангажирана със здравната криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, и неясното политическо бъдеще на държавата, Европейската комисия (ЕК, Комисията) с непозната до момента бързина подготвя нормативни изменения, които трайно и необратимо ще увредят икономиката ни. Планира се тези изменения да станат факт до средата на декември 2021 г., се казва в писмото им до управляващи, медии и политици.

От бранша уточняват, че се предвижда увеличение на акциза върху енергийните продукти по следната схема:

Природен газ, използван като моторно гориво - минимална ставка в диапазона от 7,17 до 10,75 евро/гигаджаул, или между 16 и 25 пъти от сега действащата ставка;

Природен газ, използван като гориво за отопление - минимална ставка в диапазона от 0,60 до 0,90 евро/гигаджаул, или между 2 и 3 пъти от сега действащата ставка;

Въвежда се и нова минимална ставка за природния газ като гориво за отопление за битови нужди в размер от 0,60 до 0,90 евро/гигаджаул;

Втечнен нефтен газ за моторно гориво в размер на 7,17 до 10,75 евро на гигаджаул, или трикратно и четирикратно по-голяма стойност от настоящото акцизно облагане. 

ЕС планира край на дългосрочните сделки за газ, предпочитани от Русия

ЕК също така ще предложи мерки за укрепване на сигурността на доставките,

От асоциациите уточняват, че повишаването на акцизните ставки върху енергоносителите ще доведе до инфлация, неконкурентност на българската икономика и намаляване на потреблението.

Докато в Европа гражданите и бизнесът ще понесат сериозни негативи от увеличението на цената на енергоносителите в резултат на повишаването на акцизните ставки, Китай и САЩ се връщат към използването на по-евтините, но значително по-замърсяващи околната среда, въглища. В този контекст икономиките на държавите членки, особено по-слабо развитите, каквато е и нашата страна, ще бъдат още по-малко конкурентоспособни.

Същевременно, ползите за природата са незначителни, с оглед малкия дял на Европа в територията и населението на планетата.

От БАПГ и БПГА изтъкват, че е добре дейностите по опазване на околната среда обаче трябва да бъдат имплементирани по начин, който да е съобразен с техните социално-икономически ефекти и реалните ползи за природата, които ще настъпят от осъществяването им.

Искаме от ЕК да намалим ДДС на доставките на ток и природен газ

За провеждане на консултация с Комитета по ДДС към Европейската комисия

Според Световната здравна организация (СЗО) замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето в Европейския съюз (ЕС), свързан с околната среда, като фините прахови частици (ФПЧ), азотния диоксид (NO2), серния диоксид (SO2) и тропосферния озон (O3) са замърсителите, които са най-вредни за човешкото здраве.

Основният източник на замърсяваният с РМ2,5 в ЕС и в България са домакинствата, които ползват дърва и въглища. Това е посочено в специалния доклад на Европейската сметна палата и в Националната програма за контрол на замърсяванията, изготвена със съдействието на Световната банка.

Дървата емитират два пъти повече прах от въглищата, а природният газ от 900 до 3 800 пъти по-малко от въглищата и дървата, съответно, уверяват от петролната и газовите браншови асоциации.

В този смисъл природният газ (ПГ) е най-екологичният енергоносител, без реален алтернативен вариант при опазването на околната среда, и предвижданите от ЕК промени ще имат изключително контрапродуктивен ефект.

КЕВР утвърди 102,33 лв./MWh цена на природния газ за декември 2021 г.

За ноември цената беше 93,19 лв./MW

От асоциациите изтъкват, че втечненият нефтен газ (ВНГ), когато се използва като моторно гориво намалява драстично замърсяването на въздуха в градовете, тъй като неговите емисии са многократно по-ниски от тези на конвенционалните петролни продукти и пренебрежими от здравословна и климатична гледна точка.

България разполага с добре развита инфраструктурна мрежа за зареждане на автомобили за този продукт, а също така и за метан, уточняват от бранша. Тази мреже може да бъде в основата на прехода към нискоемисионна икономика, предвидена на европейско ниво.

Толкова значимо поскъпване на ВНГ, използван за моторно гориво от най-уязвимите части на българското общество, ще доведе до социално напрежение, ограничаване на мобилността и впоследствие - до сериозна криза в икономическата сфера.

България може да развива тежкотоварния превоз на стоки на алтернативни горива, а именно ВНГ и природен газ. Поради липса на друг възможен ресурс в тази част на континента за преминаване на нискоемисионен транспорт, това е и единствената опция за Република България в следващите 25-30 години.

Европейската комисия постави енергийната ефективност на първо място в прехода към нисковъглеродна икономика. Неразвитата газификация до момента в България създава възможности за бързо и лесно намаляване на енергоемкостта на икономиката, тъй като с употребата на природния газ като първичен енергоизточник, се избягват загубите при преобразуване, пренос и разпределение.

За сравнение, за доставката на 1 kWh електроенергия в топлоелектрическите централи се влагат 5 kWh първична енергия под формата на лигнитни въглища. Съвременните газоразпределителни мрежи позволяват транспортирането на биометан и до 10 - 20% водород без допълнителни промени, с което се създават условия за декарбонизация на доставянатаенергия до крайните клиенти.

Въвеждането на предложените акцизни ставки в процеса на развитие нагазификацията ще доведе да забавяне и възникване на проблеми с изпълнениена целите за енергийни спестявания, чистотата на атмосферния въздух, намаление на емисиите от парникови газове и постигане на енергоефективнанисковъглеродна икономика, прогнозират двете браншови организации.