Държавите, управлявани от Доналд Тръмп и Владимир Путин имат много общи неща, въпреки на пръв поглед големите различия между живота на двете нации и геополитическото им съперничество от десетилетия.

Звучи парадоксално, но ги обединява неравенството в доходите, както показва публикацията на qz.com.

Графиката по-долу показва делът на националния доход в три страни - САЩ, Русия и Франция - на който се равняват доходите на най-високоплатените 10% населението за повече от 100 години - от началото на 1900 година. Тези доходи отчитат заплати, лихви, наеми, дивиденти, реализирани капиталови печалби, пенсии и обезщетения за безработица преди данъци и трансфери.

Снимка 351817

В началото на 20-ти век - през 1900 г., най-високоплатената част от заетите в САЩ, Русия и Франция са получавали почти еднакъв дял от националния доход. Но съдбите им драстично се разминаха през настъпващия двайсети век. Неочаквано е може би това, че в крайна сметка, по отношение неравенството в доходите Русия и САЩ сега се оказват на едно и също място.

Независимо от световната популярност на руските олигарси, рядко се може да се види Русия начело в класация за неравенство в доходите. Вероятно, защото официалната статистика не малко прикрива ситуацията. Използваните в статията данни са взети от работа на известния френския икономист Томас Пикети, който изследва данните за повече от сто години руски тенденции в разпределението на богатството.

Отчитайки делът на дохода, разпределян между различните категории работници, този показател казва много за разпределението на богатството в дадено общество. Например, в една егалитарна утопия, където всеки би заработвал приблизително една и съща сума годишно, 10-те процента най-високоплатените работници биха спечелили малко повече от 10% от общия доход. 

Но когато тази категория население получава 48% от общия доход на страната, това означава, че средностатистическият представител на тази категория получава 4,8 пъти повече от средностатистическия си сънародник. 

Точно това се случи в САЩ през 2015 г. - последната година, за която има данни. Най-високо платените американци сега претендират за най-голям дял от приходите от 75 години насам.

Това вероятно не е случайно. Преди около 75 години реформите от т.нар. "нов курс", бяха насочени да укрепят позицията на работниците на пазара на труда, започнаха да дават резултати. Заедно с програми, които стимулират развитието на образованието и подпомагане на ветераните от Втората световна война, тези реформи са преразпределиха богатство в средната класа, което гарантира положителен цикъл на икономически растеж. С нарастването на икономиката доходите растат. С нарастването на потреблението икономиката също расте.

"Голямото компресиране" на доходите, както го нарекоха икономистите Клаудия Голдин и Робърт Марго внезапно престана през 1980-те години. Тогава Съединените щати поеха курс към неолибералната политика, прекратявайки обществения договор в рамките на "Новия курс". 

От гледна точка на онзи, който успя да спечели, съветска Русия се оказа невероятна, но вероятно изкуствено, егалитарна. През 1980 г. на 10% от най-високоплатените руски работници се падат около 21% от общия доход, а през 2015 г. - 46 на сто. Това е много напомня на ситуацията през 1905 г. - във времената на царска Русия.

Снимка 351818

Бързият преход на страната към неравенство започна с разпадането на СССР. Пет години по-късно делът на доходите, получени от най-високоплатените 10% от служителите, се е увеличил почти два пъти - от 25% през 1991 г. до 48% през 1996 г., когато започва приватизацията. Оттогава този дял е останал приблизително на същото ниво, намалявайки малки само след финансовата криза и резкия спад на цените на петрола. 

Процесът на завладяване на основните потоци на доходите от руския елит, след като страната загърби режима на съветските републики, е много по-рязък и по-бързо, отколкото този, който придружаваше неолибералните промени в Съединените щати. 

Неравенството в Русия е несполучлив, но не абсолютно неочакван страничен продукт от разпадането на СССР. Епичният преврат, който последва, даде на олигарсите лесна възможност да придобият контрол над ресурсите и институциите, които разпределят богатство. 

Преходът на САЩ към неравенство възниква в период на почти идилична стабилност. За разлика от Русия, повторното изместване на американските политически и икономически институции в полза на богатите не беше случайно. Това беше умишлен, одобрен от гласоподавателите избор.