Най-забележителната (и плашеща!) част от предизборната кампания досега е невижданата ескалация на популистки обещания от партиите които вече обявиха част от икономическите си програми. Почти всички партии се препъват една през друга да предлагат "солидарни" икономически политики, които биха имали силно отрицателни последствия както за държавният фиск, така и за икономиката като цяло. Тук ще разгледаме трите най-безумни популистки обещания в предизборната кампания досега.

Повишаване на минималната работна заплата

Почти всички партии обещават сериозно покачване на нивото на минималната работна заплата, ако бъдат избрани. ГЕРБ директно обеща да повиши минималната работна заплата до 650 лв. в рамките на един мандат, а от БСП предлагат нейният ръст да бъде обвързан с ръста на средната заплата на национално ниво. И двете идеи биха имали много лоши последствия - покачването на минималната работна заплата има редица отрицателни икономически ефекти, някои директни, а други индиректни. Нетният ефект от повишаване на МРЗ неизбежно би бил покачване на безработицата, особено сред младото население. Но най-големият пропуск на подобни предложения е, че покачването на МРЗ би се отразило най-зле на областите където нивото на средното заплащане е сравнително ниско и пазарът на труда е в лошо състояние.

Най-голямата концентрация на такива области е в северозападния регион на страната. Например, средната работна заплата в област Видин по последни данни на НСИ е 657 лв, а нивото на безработица в северозападния регион е най-високото в страната. Покачването на МРЗ изкуствено завишава разходите за труд на местните бизнеси, които за да компенсират това ще започнат да съкращават работници. Някои предприятия може дори да преустановят операциите си напълно и да съкратят целият си персонал, в резултат на което безработицата ще започне да расте.

Това ще влоши и демографската картина в региона. Съкратените кадри вероятно ще са с ниска квалификация и опит, т.е. младежи, защото това са кадрите, които имат най-ниска продуктивност. В резултат на загубата на работни места, тези младежи най-вероятно ще мигрират или в други области в България или директно в чужбина, което допълнително ще влоши демографската картина в тези региони. Всичко това само ще задълбае влошаването на стандарта на живот и обезлюдяването на редица региони в страната, които изостават в своето икономическо развитие.

Повишаване на пенсиите

Друго много популярно обещание е повишаването на пенсиите. Първите, които предложиха подобно покачване, още преди няколко месеца, бяха партиите в коалицията "Обединени Патриоти". От както те предложиха минимална пенсия от 300 лв. почти всички останали партии започнаха да предлагат все по-високо (и съответно все по-нереалистично) покачване на пенсиите. През последната седмица дори новият уж десен проект воден от Радан Кънев и Трайчо Трайков "Нова Република" обеща да повиши средната пенсия до 700 лв., което е странно, предвид факта, че популистки обещания за рязко покачване на социалните плащания са запазена марка на левицата.

Подобни обещания са пример за изключително безотговорен популизъм с оглед на факта, че държавното пенсионно осигуряване в България е на практика фалирало. Дефицитът в държавния фонд "Пенсии" към НОИ е по-голям от размера на приходите му. При това плачевно финансово състояние на държавното пенсионно осигуряване трябва да се говори за структурна реформа, а не за рязък скок в пенсиите, който само би влошил размера на този дефицит. За да бъдат изплатени подобни предложения в дългосрочен план осигурително-данъчната тежест ще трябва сериозно да нарасне - парите за тези пенсии трябва да дойдат от някъде, а когато говорим за държавно пенсионно осигуряване това "някъде" винаги е данъкоплатците.

Този краткосрочен популизъм с цел печелене на изборите през Март на практика би обрекъл всички млади и бъдещи работници на дългосрочна мизерия в бъдеще. Пенсионната система се нуждае от структурна реформа, която да реши проблема с дефицита на фонд "Пенсии", който на практика е фалирал. За съжаление изглежда нито една партия няма политическата воля дори да отвори тази тема, което е изключително разочароващо.

Повишаване на учителските заплати

Третият най-популярен популизъм, който влиза в кампанията на почти всяка една партия, са обещанията за повишаване на учителските заплати. Тук ГЕРБ въобще не си поплюват и водят с най-сериозното предложение - удвояване на учителските заплати, докато БСП заемат второ място с предложението за 40% увеличение. Тези предложения до голяма степен са очаквани, с оглед на това колко гореща тема е образованието напоследък. Всякакви експерти, общественици и политици постоянно разправят как в образованието нямало достатъчно пари за по-високи заплати, поради което качеството е ниско и има недостиг на млади кадри. Подобни твърдения имат някаква логика, но изглежда напълно игнорират историческият опит.

Държавните разходи за образование са нараснали с 43% през периода 2007-2015 г. Въпреки това, с всяка изминала година качеството на образованието, което учениците получават изглежда се влошава, съдейки по динамиката на резултатите на матурите през последните няколко години. Защо всички мислят, че ако просто налеем двойно повече пари в образованието тази тенденция магически ще се обърне? Много изследвания сочат, че повишаването на учителското заплащане само по себе си не подобрява качеството на образованието (вижте например това и това). В Полша например, съотношението на учителските заплати към БВП на глава от населението е по-ниско от това в България, но качеството на образованието е в пъти по-високо. Изследванията на PISA сочат, че децентрализираните образователни системи са по-ефикасни в усвояването на ресурсите, с които разполагат и затова предоставят по-качествено образование. Нашата система е силно централизирана. Никой обаче не говори за децентрализация, а само за увеличаване на разходите. Защо? Без необходимата реформа, едно рязко и излишно покачване на разходите за образование само ще влоши фиска без да има осезаем ефект върху качеството на образованието.

Фактът, че партиите се втурват да предлагат популизми, а не структурните реформи, от които много сектори имат нужда, е страшно разочароващ. С оглед на това колко вредни много от тези обещания биха били всъщност трябва да се надяваме партиите да не са сериозни и всички тези обещания да са, както бившият министър Лукарски веднъж се изрази, "предизборен трик". В противен случай, последствията за държавния фиск и икономиката като цяло биха били катастрофални.