Стимул за индустрията или заплаха за енергийната сигурност е газопроводът "Турски поток"? През тази седмица руският президент Владимир Путин дойде в Истанбул за официалното откриване на проекта, а там присъстваха още лидерите на Турция, България и Сърбия.
Едно е сигурно - газопроводът осезаемо ще промени условията за доставки на руски газ за Европа, свързвайки директно Русия с Турция под Черно море, а след това с Южна и Югоизточна Европа. Трасето ще позволи пренасянето на 31,5 милиарда кубични метра природен газ годишно, пишат от Emerging Europe в свой анализ по темата.
По време на официалната церемония руският държавен глава посочи, че успехът на този проект е "знак за сътрудничеството" между Русия и Европа.
Докато засега основните партньори на Москва по него са именно Турция, Сърбия и България, то наскоро властите в Унгария също изразиха интерес към газопровода. Конкретно премиерът Виктор Орбан посочи, че за страната е добре "да се присъедини към него възможно най-бързо".
Други играчи в региона обаче не са толкова положително настроени към проекта, пишат от медията. Причината е, че той засилва позицията на Русия като доставчик за Стария континент и е в противоречие на стремежа на Брюксел към енергийна независимост на фона на това, че Европейският съюз (ЕС) все още зависи за 40,5% от потреблението си на руските доставки.
Според автора на The New Europe, който пише по теми, свързани с енергийната индустрия, "Турски поток" е "старият "Южен поток", на който Европейската комисия се противопостави толкова силно, защото противоречеше на усилията за диверсификация".
Много скоро след спирането на проекта, който трябваше да минава през България, Москва обяви новия такъв, който беше насочен към Турция, а идеята му беше да пропусне Украйна по пътя си.
При "Турски поток" много от негативите на "Южен поток" бяха избегнати. Според европейското антимонополно законодателство няма как собственикът на инфраструктурата и доставчикът на природния газ да са едно дружество. Заради това голяма част от проекта се изпълнява от местни компании и това гарантира спазването на законодателството на ЕС, както и на страните членки, като България, участващи в изпълнението.
Сергей Капитонвов, който е анализатор в SKOLKOVO, обръща внимание на друга характеристика на проекта - газопроводът между Русия и Турция ще намали значението на "Северен поток" в Европа, но и ще позволи за първи път от доставките на руски газ да бъде изключена Украйна. Също така държавите, участващи в него, ще печелят от транзитни такси.
По изчисленията на Сергей Макогон, който е ръководител на дружеството, управляващо системния оператор в Украйна, транзитът през страната ще падне с 15% в резултат на отварянето на новия газопровод.
От Emerging Europe заключват, че "Турски поток" ще има както позитивен, така и негативен финансов ефект за Европа, но той със сигурност ще бъде пречка за постигането на енергийна независимост на ЕС.