От АЕЖ искат президентът да наложи вето върху Закона за личните данни

Президентът Румен Радев да наложи вето на Закона за защита на личните данни, поискаха от Асоциацията на европейските журналисти - България в открито писмо.

От репортерската организация са притеснени от решението на депутатите да приемат в този вид промените в Закона за защита на личните данни, с който се цели хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR). Според неправителствената организация с приемането на промените в Закона се постига точно обратното.

4 000 жалби до Комисията за защита на личните данни през 2018 г.

Фирмите формално наемали работници, които да отговарят за личните данни

Още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта от правителството, АЕЖ заявиха, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът ограничава това право. Промените в закона не предвиждат достатъчно гаранции за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване.

В този смисъл, така приетият законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията.

"Той не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.

Регламентът за личните данни е в конфликт със законодателството според Емил Радев

Закъснели сме със законовите промени

Въпреки възраженията, в приетия законов текст присъстват 10-те кумулативни изисквания, с които журналистите трябва да се съобразят преди да обработват лични данни:

естеството на данните;

влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и на неговото добро име;

обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

характера и естеството на изявлението;

значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението;

съответствието на изявлението с основните права на гражданите;

други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Вменяване на подобни отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото. Ограничават правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация, пише в позицията на АЕЖ-България.

Целта на регламента е да внесе баланс и да гарантира личните данни. Чл. 85 предстовя на националните законодатели в отделните държави членки да гарантират в достатъчна степен изключения и дерогации от правилата за защита на данните в полза на свободата на словото. Очаква се националният законодател да предвиди в най-голяма степен изключенията и необходимите гаранции на свободата на словото, за да не бъде тя неправомерно репресирана.

Новият регламент за личните данни засяга 80% от бизнеса в България

ЕК подготвя упътващи материали за бизнеса

Законопроектът, приет на първо четене в 44-то народно събрание предвижда точно обратното - въвеждане на толкова широки и неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за художествени, научни и журналистически цели, че реално се налага цензура.

Законопроектът дава възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт в директно противоречие с чл. 40 от Конституцията на Република България, мотивират се от АЕЖ.

От АЕЖ смятат, че регламентът се тълкува повратно. Не е ясна дефиницията на професионална тайна, като се запазват и непосилния таван на санкциите - до 20 млн. евро или 4 % от оборота на фирмата (медията).