Само че The Economist, който в последния си брой анализира международните индикатори на цените на имотите (виж таблицата), твърди, че сривът далеч не е универсален. Последните данни сочат, че само в пет страни цените на жилищата са паднали за година, а в две държави - Япония и Германия - спадът трае вече десетилетие.
Сравнително розовата картина може би се дължи на годишните данни, които са включени в таблицата, признава The Economist. След разгръщането на кредитната криза през тази година, ограничила достъпността на ипотечното финансиране, търсенето на жилища спадна както в Америка, така и в Европа. Със сигурност може да се каже, че данните след шест месеца няма да изглеждат по-обнадеждаващо.
Само че е ясно, че някои пазари на имоти се движат изключително добре, други са застинали в несигурност, докато на някои пазари действително се наблюдава понижение.
По-нататък авторитетното издание анализира поскъпването на имотите в Сингапур и Хонконг. През последните десет години те извлякоха много полза от това, че се превърнаха във финансови центрове и международни компании откриха офиси там. Само през миналата година броят на домовете, закупени от чужденци в Сингапур, е скочил с 71%. В добавка, и двете азиатски държави са обвързали валутите си спрямо американския долар и така внасят американската монетарна политика. Евтината цена на кредита насърчава по-силните покупки на имоти.
Сходен бум преди десет години изживяха Ирландия и Испания в покрайнините на Европейския съюз. „Една лихва за всички" - политиката определи твърде ниски лихвени нива в тези членки. Последва имотен бум.
Докато в Ирландия от известно време имотите поевтиняват, в Испания все още се забелязва незначително годишно поскъпване. Само че специалист от Barclays Capital акцентира върху начините, по които цените се пресмятат (нещо, върху което Money.bg вече разсъждава): изнасяните данни рефлектират не толкова пазарните цени, колкото практиката на оценителите и брокерите, които са предпазливи да понижават своите имотни оценки. Независимо дали това е точно така, 3.8% поскъпване на имотите в Испания е по-ниско от 4.2% годишна инфлация в страната.
По данни на Goldman Sachs, строителството и свързаният с жилищата бизнес формира 13% от работните места в частния сектор. В САЩ този дял е 9%, в Германия - 5%. Още, номиналните инвестиции в имоти са 11% от БВП в Ирландия, 9% в Испания, 6% в САЩ.
Точно в това е проблема. Строят се много повече имоти, отколкото могат да се продадат на пазара. Според авторитетите от Rics, миналата година в Испания са построени много повече имоти, отколкото могат да бъдат поети от нормален пазар, да не говорим от пазар по време на срив.
Както и другаде по света, испанските банки затягат условията си за отпускане на ипотеки и така продажбите на жилища спадат още повече. Сключените през високосния февруари продажби са се оказали с 24.4% по-малко, отколкото броят им през месеца на предходната година.
Ситуацията в Испания и Ирландия има пряк паралел в САЩ, където обемът непродадени жилища достигна 20 годишен връх. В Америка също така се ускорява понижението в цените на имотите.
Великобритания е изключение. Там новото строителство нарасна с едва 12% за десетилетието, през което жилищното строителство в Испания нарасна с 187% в и с 177% в Ирландия. На Острова строго се спазваха ограниченията в планирането, което означава по-малко построени апартаменти и закономерно от 1999 г. досега цените на жилищата се удвоиха в реално изражение.
Според някои анализатори, цените в Британия са по-малко уязвими отколкото в другите страни, но заплахата за този пазар идва от друго място. Купувачите се изправят пред промяна в настроенията на кредиторите. За да си купиш дом, сега трябва да разполагаш с най-малко една пета от сумата. Затова например Capital Economics предвиждат 20% понижение на цените.
Ако цените на имотите паднат по-сериозно и на по-обширни територии, това ще донесе сериозни икономически последици. Много се е дискутирало за „полезния ефект" от по-скъпите имоти върху консуматорското търсене. Но те надали ще помогнат, ако цените на горива и храните продължат да растат във времето, когато цената на строителството падне надолу като отвес, завършват коментара си The Economist.