В континентална Европа се наблюдава рязко намаляване на цените на жилищата, което може да изостри и без това вече дълбоката рецесия. Според индекса на цените на недвижимите имоти в еврозоната, администриран от британския ежедневник Financial Times, през последните три месеца на 2008 г. спадът в нейните 16 страни членки е бил 4.8% на годишна база, като най-голямото поевтиняване се отчита в Испания, Португалия, Холандия и Ирландия. 

В страните извън общия валутен съюз спадът е бил 5.4%, което най-вече се дължи на драстичното намаляване на цените във Великобритания. По-ниските цени на жилищата има вероятност да намалят икономическата активност, увеличавайки мрачната икономическа картина в региона.

Досега цените на имотите не бяха „първа грижа" за европейските политици. Потребителските разходи в страни като Германия, Франция и Италия традиционно са по-малко засегнати от цените на жилищата, отколкото в САЩ и Великобритания. Освен това цените на недвижимите имоти в Германия останаха почти непроменени цяло десетилетие, което се отрази върху индексите за еврозоната и Европа като цяло.

Бумът е бил преди 5 години

Индексът на Financial Times за Европа показва, че бумът при недвижимите имоти е бил в зенита си през последната четвърт на 2004 г., когато цените на жилищата са били средно с 8.8% по-високи, отколкото година по-рано. В еврозоната пикът на увеличението е година по-късно - през третата четвърт на 2005-а. Отражението на инфлацията върху цените на жилищата в еврозоната бе по-ниско, отколкото в останалите държави от Европа като цяло през седемте години, с изключение на кратък период през 2005 г. Силните покачвания на цените във Франция, Гърция и Белгия през същата година доведоха до повишаване на цените в еврозоната. След това ръстът почти спря във Великобритания - най-големия компонент в индекса на страните извън еврозоната, преди отново да се засили през 2006 и 2007 г. Данните на Financial Times показват, че спадът в цените на имотите в еврозоната продължава.

Според Европейската централна банка сривовете, които следват ценовите бумове в основните икономики на еврозоната, обикновено продължават пет години.

Спадът на цените намалява темпа си

Въпреки че през март бе регистрирано поевтиняване на имотите за 13-и пореден месец, през последното тримесечие на 2009 г. цените на жилищата са намалели средно с 0.9% в сравнение с 1.9% за предходните три месеца и с 2.2% през ноември 2008 г.

В Англия и Уелс средната цена на едно жилище през март е била 200 086 британски лири - с 13.4% по-малко, отколкото през февруари. Спадът е най-бърз в югоизточната част на Лондон и най-бавен в северозападната част на столицата и в Уелс.

Данните за поевтиняване се появиха, след като броят на одобрените ипотеки се увеличи с 19% през февруари, а кредиторите очакват подобряване на условията за отпускане на заеми през следващите три месеца. Някои анализатори съзират реална възможност свиването на жилищния пазар да започне да се оттласква от дъното тази година.

Въпреки че индексът на Financial Times показва, че темпът на поевтиняване намалява, цените най-вероятно ще продължат да падат. Увеличаващата се безработица и затегнатите условия за кредитиране карат много икономисти да вярват, че съживяване на пазара на недвижими имоти е малко вероятно преди следващата година. Депозитите, изисквани от клиентите, които за първи път купуват жилище, са достигнали най-високото си равнище през последните 30 години.

А регистрираното 13-месечно поевтиняване не дава поводи за оптимизъм. Това е исторически прецедент, отбелязващ най-дългия период на спад в цените на жилищата от началото на 90-те години на миналия век насам, когато цените са се движили надолу в продължение на повече от три години, като само през два месеца в този период са отбелязали ръст. Бумът в поскъпването на имотите в края на 80-те години е бил по-бърз от предхождащия настоящата криза, но последвалата рецесия не беше толкова дълбока като сегашната.

Критерият

Индексът на цените на недвижимите имоти в Европа и в еврозоната, администриран от Financial Times, сравнява индексите на цените в отделните държави, за да даде общ поглед на тенденциите, и представлява ясен, достъпен и навременен критерий за ценовите движения в Европа. Данните са за тримесечие и са претеглени спрямо числеността на населението. Европейският индекс включва еврозоната и данните за Обединеното кралство, Норвегия, Швейцария, Дания и Исландия.