Как да пресушим морето: Трагичната история на Арал

В продължение на хиляди години Аралско море е един от най-големите вътрешни водни басейни на планетата. Пресъхнало бързо, само за няколко десетилетия, това море, или по-скоро езеро, служи като мрачно напомняне, че сме отговорни за промените в природата, причинени от човека.

За Трагичната история на Аралско море разказва статията на руското издание на National Geographic, която публикуваме със съкращения.

"Така изглежда краят на света", казва Юсуп Камалов, махвайки с ръка към пустинната степ, която се простира пред нас, на места обрасла с храсти. "Ако Апокалипсисът някога се случи, жителите на Каракалпакстан определено ще оцелеят: ние вече сме в подземния свят."

Пътуваме заедно с Камалов през северен Узбекистан. От височината на пясъчния склон се открива гледка към бездомната пустиня. Само островчета от раковини и дузина напълно ръждясали рибарски лодки, които се появяват тук-там от пясъка, ни напомнят, че някога тук е имало много вода.

Стоим на върха на полуостров, който се е спускал дълбоко в Аралско море, което през 60-те години на миналия век е било четвъртия по големина вътрешен воден басейн на планетата, разположен на площ от 67 000 квадратни километра. Зад нас е Муйнак, град, който доскоро е процъфтявал благодарение на риболова и интензивно развиващото се консервно производство, годишно преработвало хиляди тонове риба. Преди 50 години това е било южното крайбрежие на езерото, а сега най-близката вода е на девет дузини километра на северозапад.

Сателитни снимки на Аралско море, направени между 1977 и 2014 г., показват бързото изчезване на този естествен воден резервоар.

През 1987 г., когато Аралско море се раздели на две части, Казахстан и Узбекистан тръгнали по различни пътища. През 2005 г. казахците завършват изграждането на язовир Кокарал, като възраждат северния Арал и предопределят съдбата на южния участък. Лишена от захранване от река Сърдаря, засегната от непрестанния натиск заради напояването от водите на Амударя, източната половина на южната част на Арал окончателно пресъхна през 2014 година.

Аралско море се намира на територията на две държави - Казахстан и Узбекистан. В продължение на хиляди години се е захранвало от две големи водни артерии: реките Амударя и Сърдаря. От езерото не изтича нито една река, а нивото на водата тук винаги се е поддържало благодарение на баланса между постъпващата речна влага и естественото изпарение от повърхността.

По времето, когато Александър Велики превзема местните земи през 4 век пр. н. е., две реки отдавна са служили като източник на живот за това кътче на Централна Азия. Векове наред в делтите им по бреговете на Аралско море е имало селища, разположени по прочутия Път на коприната - керванният път, свързващ Европа с Китай. Тези земи са били обитавани от предците на съвременните таджики, узбеки, казахи и други народи, които от незапомнени времена са изкарвали прехраната си с животновъдство, риболов, земеделие, търговия и различни занаяти.

Драматични промени настъпват през 20-те години на миналия век, когато земите на днешен Узбекистан стават част от Съветския съюз и Сталин планира да превърне централноазиатските републики в гигантски памучни плантации. Сухият климат на региона не благоприятства отглеждането на влаголюбиви култури и трябвало да се реализира един от най-амбициозните инженерни проекти в световната история, за да се изпълни волята на лидера. Почти на ръка били прокопани хиляди километри напоителни канали, през които водите на Амударя и Сирдаря се втурнали в пустинята.

"До началото на 60-те години системата имаше достатъчно място за подобрение", обяснява Филип Миклин, професор по география в Университета на Западен Мичиган. От началото на 80-те години на миналия век Миклин изучава проблемите на водоснабдяването в бившите съветски републики и през това време успява да посети Централна Азия повече от двадесет пъти. Аралт умира пред очите му.

"През 60-те години на миналия век инженерите решават да изградят допълнителни канали. Това беше капката, която пречупи гърба на камилата. В един момент всичко започна да се разпада. Големите шефове по принцип разбираха какво правят, но в този момент не можеха да осъзнаят цялата тежест на екологичните последици. Просто не са очаквали морето да стане плитко толкова бързо", тъжно казва Миклин.

Източник: Flickr.com

До 1987 г. нивото на водата в езерото спада толкова много, че то се "разделя" на две: северното море на територията на Казахстан и по-голямото южно море, разположено в Каракалпакстан. Пресушаването продължава и през 2002 г. Южното море от своя страна се разделя на източна и западна част. През юли миналата година източната част напълно пресъхна.

Но дори и в тази тъжна история мрачните облаци на безнадеждността са пронизани от лъч надежда. През 2005 г. с финансовата подкрепа на Световната банка Казахстан завърши изграждането на 13-километров язовир на южния бряг на северното море, като по този начин изолира него и основния източник на входяща вода - Сърдаря, от южната част. Възстановяването на северното море и неговите рибни ресурси протичаше с ускорени темпове, надхвърляйки очакванията на учените - съдбата на отделената южна част обаче беше предрешена.

"Най-потискащото нещо в трагедията на Аралско море е хладнокръвието на съветските служители от Министерството на водните ресурси, които дадоха зелена светлина за развитието и изграждането на напоителната система. В крайна сметка те знаеха, че ще унищожат водоема!" — възкликва Камалов. От 20-те до 60-те години на миналия век те постоянно се позовават на работата на руския климатолог Александър Иванович Воейков, в която той нарича Арал "безполезен воден изпарител"и "грешка на природата". Всъщност, честно казано, това изобщо не е работа на Воейков: просто някой във високите служби реши, че памуковите култури са приоритет пред рибните ресурси.

Производството на кафе вече унищожава планетата

То води до обезлесяване и използване на огромно количество вода и енергийни ресурси

Днес тук се отглежда памук. Всяка есен около два милиона души (от 29 милиона население на Узбекистан) "доброволно" отиват да прибират средно три милиона тона памук. Всички, които могат да бъдат привлечени към земеделска работа: държавни служители, ученици и учители, лекари, медицински сестри, инженери и дори пенсионери - всеки трябва да допринесе за прибирането на памука.

Праховите торнадо далеч не са единствените проблеми, които съветските инженери не могат да предвидят. "Геохимиците вярваха, че когато почвата изсъхне, на повърхността на почвата се образува твърда кора от натриев хлорид, което ще помогне да се избегнат прашни бури", казва Миклин. "Това бе фундаментално погрешно." Заедно с праха и натриевия хлорид, чиято концентрация вече надвишава максимално допустимото ниво, във въздуха се издигат и пестициди, много от които, като ДДТ, хексахлоран, токсафен и фосалон, са канцерогенни.

Тези химични съединения вече са проникнали във всички части на хранителната верига. Честотата на рак на хранопровода сред жителите на Каракалпакстан е 25 пъти по-висока от средната за света. Лекарите алармират и във връзка с разпространението на устойчиви на лекарства разновидности на туберкулозата, повишаване на нивото на респираторни и различни видове рак, вродени патологии и заболявания на имунната система.

Друга ужасна тайна на една отминала епоха е военна лаборатория за тестване на биологични оръжия, евакуирана на остров Ренесанс по време на Втората световна война. Хиляди животни са били докарани тук, за да изследват последствията от инфекция с антракс, едра шарка, чума, бруцелоза и други смъртоносни биологични агенти. В наши дни ужасният остров се е превърнал в полуостров - водната преграда, която го отделя от сушата, е изчезнала. През 2002 г. Държавният департамент на САЩ, загрижен, че ръждясалите резервуари със спори на антракс могат да попаднат в ръцете на престъпници, изпрати екип за почистване тук. (През 1988 г. съветските войски за химическа отбрана направиха същото. - бел. на руската редакция) Прахови проби за наличие на биологични агенти дават отрицателен резултат.

По пътя се натъкваме на десетки нефтени платформи. По думите на Камалов сондажните платформи са се появили тук веднага щом водата е започнала да се отдръпва и всяка година са все повече. "На всички е ясно, че заради тях правителството изобщо не иска да съживи Аралско море", оплаква се той.

Изкачваме се до селище от няколко юрти, разположено точно на брега на езерото. Техните обитатели събират Artemia partenogenetica - ракообразни, обитаващи солени водни басейни, един от последните останали живи организми в южната част на Аралско море. В старите времена, когато нищо не е застрашавало Аралско море, водата в него е била само леко солена - 10 грама сол на литър (за сравнение: средната соленост на Световния океан е 33-37 грама на литър). Днес този показател надвишава 110 грама на литър - нито една риба няма да оцелее в такава вода, така че на практика остават само тези саламурени скариди.

След разпадането на Съветския съюз петте азиатски републики се борят да се споразумеят как да използват най-ценния ресурс на региона. Въпросът е много сложен, тъй като теченията на Сърдаря и Амударя минава през няколко държави, всяка от които претендира за правото на собственост върху водата, протичаща през нейна територия. В опит да договорят и решат проблема с постоянния недостиг на вода, тези страни създадоха Междудържавна координационна комисия по водите, която всъщност се занимава с два въпроса: кой е собственик на водата и каква отговорност носят държавите, разположени нагоре по течението на реките към своите съседи.

Всички експерти, с които успях да разговарям, са единодушни, че узбекската част на Аралско море няма да се възстанови в обозримо бъдеще.