Ходили ли сте на ирландски пъб в София преди 8 години. Ако да, навярно ще си спомните, че порция лучени кръгчета се поднасяше в продълговата чиния и те бяха подредени като едно до друго така че да могат да се преброят и разделят между двама. 

Днес същата опция от менюто се поднася на същата цена, но в купа и кръгчетата са на купчина едно върху друго, за да създадат обем и да се скрие по-малката им бройка. Същото  явление може да се види и в други заведения – кюфтетата са станали малко по-големи от коктейлни хапки, пържените картофи са на видимо по-малки порции, в салатата с октопод има по-малко октопод, а когато се сервира шкембе чорба,  навярно в чинията се слага поне един черпак по-малко.

За хората, които са свикнали да дават между 5 и 20 лева за хапване с питиетата след работа, скритото вдигане на цените се оказва част от бизнес модела на любимите им заведения. Вместо да се повишават цените, се намаля грамажа и клиентите пак плащат по-скъпо, но не се фрустрират от по-високите цени.

Феноменът не е от вчера и се наблюдава в редица заведения от средния ценови клас. Те се намират в центъра, или спадат към по-добрите ресторанти на квартално ниво. Чисто потребителски погледнато, поведението на тези ресторанти е коректно, ако обявят намаления грамаж на порциите в своите менюта. Ако това остане скрито, всеки би имал право да недоволства, но е факт, че по този начин заведенията могат да запазят цените си непроменени с години.

Един скъп ресторант, би подменил всяка страница от менюто си в рамките на ден стига да прецени, че обслужването което предлага, вече изисква клиентите да плащат повече. Ако обаче представлявате средната класа и има риск да намалите честотата, с която излизате навън, скритата инфлация се оказва инструмент, с който ресторантьорите ви задържат като клиенти.

И макар това явление да не е измеримо на макроикономическо ниво, със сигурност показва, че разходите за труд, или продукти на ресторантите се покачват. На отсрещната страна пък или доходите на широкия кръг от населението остават без промяна, или ресторантьорите се страхуват че услугите им имат силна ценова еластичност.

Но какво значение има това, след като членове на Висшия съдебен съвет, тоест ръководители на съдебната власт, рапортуват с SMS-и на Бойко Борисов – началникът на изпълнителната власт.

Демокрацията, справедливостта, или салама?

Текстът е публикуван в блога на журналиста от списание "Икономист" Стефан Антонов. Money.bg го препечатва без редакторска намеса.