Една от най-важните задачи на икономическата теория и практика е осмислянето и декодирането на магическата формула на икономическия растеж. Как става така, че днес се произвежда повече от вчера? Кои са факторите на икономическата динамика? Как може да се стимулира икономическия растеж? Защо икономическата динамика не е последователна, а циклична? От времето на А.Смит и К.Маркс до сега икономическата мисъл се старае да намери удовлетворително и универсално обяснение на магията на икономическия растеж, но все нещо остава необхванато и неотразено. Вероятно в това се крие и част от красотата на икономическата наука.

Факторите на икономическия растеж са малко или повече изяснени. Трябва да се положи труд (заети лица), трябва да има капитал (основни фондове, производителни сили) и те трябва да бъдат заквасени с магическата съставка, която прави възможен прираста на производителността на труда. Наименованията на тази съставка варират - научно-технически прогрес и/или по-разпространеното обща факторна производи­телност (ОФП).

Популярният методически апарат за количествена оценка на отделните фактор­ни приноси е производствената функция (от Коб-Дъглас-ов тип). Тя е далеч от съвър­шенство, но по-добър апарат икономическата мисъл не е успяла да предложи. 

Равновесният подход за оценка на параметрите (еластичностите) в производст­ве­ната функция предполага използване на информация от баланса на БВП, съставен по метода на доходите. Той обаче в българската официална статисти­ка не е надежден - формира се post factum, като остатъчен резултат. В добавка се отчита единствено пър­вичното разпределение на доходите, а прераз­пре­де­ле­ние­то остава неотчетено. Препоръ­чително е да се използва структурата на БВП по елементи на крайното използване, т.е еластичността на БВП от капитала да се приравни на дела на брутното капитало­образу­ване (брутни ин­вестиции) в абсорбцията като елемент на БВП.

При използваните изходни предположения получените значе­ния на факторните приноси за прираста на БВП в България са представени на Фигура 1. (Детайлна ин­фор­мация за проведените оценки може да се намери в сп. "Икономическа мисъл", № 3, 2008).

Фигура 1

Темпът на прираст на БВП през последните четири години се задържа устойчиво на равнище от около шест процента. Разбивката на този прираст по факторни съставки обаче подсказва протичането на съществени изменения в осигуряването на икономи­ческия растеж.

Най-важната промяна е в ясно очертаната тенденция на намаляване на приноса на ОФП при формирането на прирастта на БВП. По-доб­ра и по-адекватна представа за динамиката на ОФП дава двегодишното й осредняване (предвид междувремевото пре­ливане на ефекти). През 2005 г. при­носът на две­годишно изгладе­на­та ОФП се оценява на 4.2%, през 2006 г. - на 3.1% и през 2007 г. - на два процента. За всяка от последните две години приносът на ОФП намалява с по 1.1 процентни пункта!

Създаденият от свиването на ОФП вакуум се зае­ма (компенсира) от все по-ши­рокото въвличане на трудови и материални ресурси в про­изводството. На повърхността се отчита нарастване на инвестиционната маса  и на­маляване на безработицата. Ако из­ползваме забравената терминология от годините на т.нар. социалистически период у нас трябва да констатираме разширяване на учас­тието на екстензивните фактори за осигуряване на прираст на БВП за сметка на ин­тен­зивните фактори.

Логически и исторически екстраполацията на подобен тип икономическа дина­мика формира неблагоприятни проекции. Да си припомним собствената ни ико­но­ми­ческа история от преди две декади, когато възлов въпрос за управляващата партийна върхушка беше интензификацията на икономиката. Фундаментът на икономическия растеж е интензивната й компонента. Компенсации в краткосрочен план могат да се от­крият (във вид на автоматични стабилизатори), които в дългосрочна перспектива не мо­гат да издържат. Ще трябва да настъпи структурно сътресение, то е неизбежно.

Причините за неблагоприятната структурна факторна характеристика се крият в същностната специфика на инвестиционния процес у нас. Свиването на интен­зивната съставка означава, че трудовите и материални ресурси се ангажират в неперс­пективни дейности и производства, с ниска технологическа и менаджерска иноватив­ност. Навли­зането в отрасловата структура на БВП по­казва кои са те - най-вече строи­телството и финансовото посредничество.

Инвестиционният хоризонт е скъсен. Демонстрираното късогледство на инвес­титорите означава само едно - доминиране на нагласите за бързо натрупване на лесни печалби, а не за дългосрочно присъствие на производствения ландшафт. За ефектив­ната реализация на грубия печалбарски нагон в краткосрочен план трябва да същест­вува необходимата институционална среда - некачествено и неспазвано законода­тел­ство, възможности за разгръщане на корупционни практики, пасивни и формално про­веж­дани регулаторни процедури.

Продължението на икономическата логика предопределя функ­циите и задълже­нията на макроикономическото управление - не пряка намеса в икономиката, не анга­жи­ране със съмнително формулирани икономически приоритети (привилегии), а фор­миране и поддържане на необходимата здравословна институционална (регулаторна) среда.

Нещо, което правителството, ангажирано със своите собствени групови и инди­видуални интереси, все още не съумява да проумее. Алтернативната реакция (à la соц-периодна) е от вида: "А бе аз знам какво трябва да се направи, но не може да се на­пра­ви (не мога да го направя)". Ясният, но вечно недоизказван отговор на въпроса "Защо?", увисва във въздуха.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo