Един месец преди края на текущата година Народното събрание одобри предложената от правителството актуализация на държавния бюджет - разходите бяха увеличени с 900 млн.лв. Неочакваната от никого и изненадващо формирана сума за преразпреде­ле­ние набъбна до близо 1.4 млрд.лв. Тази сума е почти една пета от парите в обращение и трябва да бъде изхарчена до края на годината.

В обзелата ни патосна еуфория дори неизменно присъстващият в такива случаи дефицит на текущата сметка на пла­теж­ния баланс изпад­на някъде зад борда. Ако правителството беше инфор­ми­рано за та­къв развой на събитията, тогава, например, постигането на удовлет­во­ри­телно ре­шение с продължително стачкуващите учители би било без­проб­лем­но. Доб­рата новина е, че по такъв начин правителството даде своя принос за формирането на реак­тивно граж­данско общество у нас - за първи път в нашата най-нова вековна история учите­ли­те от цялата ни Родина съумяха да се мобили­зи­рат.

"Коледната заплата е нещо хубаво". Думите са на министър-председателя на Република България. Приятно е да си го почувствал. Още по-хубаво щеще да бъ­де, ако тази допълнителна "Коледна заплата" беше подарък. Но не е. Тя е изра­бо­те­на и е заслужена. Тя не е "Коледна заплата", а е произволно задържана, неизпла­те­на и авторитарно използвана част от възнаграждението на заетите в бюд­жетния сектор лица в интерес на спокойствието и удоволствието на правителст­ве­ните бюрократи.

Да допуснем, че чрез труда си изработвате 1200 лв. за годината. Аз бих искал да си ги получавам равномерно през годината, по 100 лв. на месец. Анонимен правителствен чиновник обаче решава да ми плаща по 80 лв. за първите 11 месеца на годината и 320 лв. за последния месец декември. Защото на него така му е удобно, защото така той се чувства сигурен. Моето мнение за него е без значение. Както и това, че със същите тези 1200 лв. на година аз бих се чувствал значително по-комфортно (иначе казано - благосъстоянието ми би било по-високо), ако ги получавам равномерно, а не по благоволението на някой друг, който от позицията на силата си е присвоил правото да мисли вместо мен. Реалната силно колеблива и неустойчива динамика на реалните доходи на населението е илюстрирана на Фигура 1.

В Закона за държавния бюджет за 2007 г. са предвидени разходи на кон­со­ли­дирана основа от 20.3 млрд.лв. За първите десет месеца на годината са осъ­ществени разходи за 15.3 млрд.лв. За последните два месеца остават за харчене 5 млрд.лв., които с гласуваната от Парламента сума нарастват примерно на 6 млрд.лв. От тях вероятно близо 4 млрд.лв. ще бъдат направени през последния ме­сец декември, т.е. почти една пета от годишните разходи в консолидирания дър­жа­вен бюджет ще се направят през последния месец.

Фигура 1 Реален доход на лице от домакинството
Подобно неравномерно разпределение нарушава нормалния ход на проти­ча­не на икономическите процеси. Парите в обращение в последния месец на годината нарастват скокообразно. Естественото последействие е скок и на инфлацията.

Поведението на макроикономическото управление формира натрапчиво налагащото се усещане за вакуум на перспективна визия. Решенията се вземат "на парче", според случая, в името на пълното изконсумиране на управленския мандат. Отсъства отговорна и ангажи­ра­на оцен­ка на настоящето и перспективата, макар че формално проекции се из­пис­ват немал­ко.

Подобно е отношението, например, към данъчната политика. Фиксира се пре­из­пълнение на програмираните данъчни постъпления, но причините остават размити, неанализирани. Официалното акцентиране на "осветляването" на сенчес­тата иконо­мика вследствие на по-ниското данъчно облагане е категорично не­приемливо, а и не­до­пус­ти­мо. Данъчното облагане е задължение, то не е доб­ро­вол­но, то не е волево спо­мо­­ществователство. Необходимо ли е да си припомним, че прочутият бандит Ал Капоне бе осъден на 99 години затвор не за криминални престъпления, а за доказано неплатени данъци. Кой би обсъждал сериозно например пред­ложение за нама­ля­ва­не на ограниченията за движението по пътищата с ар­гу­мента, че водачите на МПС не ги спазват. Официалните институции са задъл­же­ни да осигурят да­нъч­ните постъпления, в противен случай те не си изпълняват слу­жебните задължения и следва да бъдат надлежно санкционирани. И още - ако намаляването на преките да­­нъци повишава тяхната събираемост защо прави­телст­вото се спря на 10%, а не отиде по-надолу, например на 5%.

Наслагването на всички тези факти и преценки води до извода за живот в условия на т.нар. експериментална икономика, където пробите и грешките са ре­гу­лярна практика. За съжаление всички ние, целият български народ, сме свик­нали да битуваме в ка­чеството на експериментални зайчета и да се усещаме (все пак) post factum. Всеки домогнал се до властта управленец се чувства в правото си да из­ползва предо­ставената му възможност и да си поиграе с лостовете за управление, да опита, може и да се получи нещо хубаво. Толкова повече, че възмездие не е имало, няма и да има.

ГМ/131207

Етикети: минасян 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo