Свидетели сме на съществени трусове в световните финансови пазари, които не­малко наблюдатели определят като уникални. Поддържаните ниски лихвени про­центи от FED и други водещи централни банки в света след терористичните атаки през есента на 2001 г. като противодействие на опасенията за глобален икономически срив дадоха очакваните резултати в икономически план, но сътвориха поредния финансов феномен. Инвеститорите откриха решение на своите проблеми с доходността като започнаха да инвестират масово в недвижимости. Населението предпочете също да инвестира в не­движимости, вместо да се задоволява с нулева (а дори и отрицателна) ре­ална доходност на финансовите пазари. Балонът се наду и както беше редно с нормализирането на про­це­сите, се спука. Махалото беше достигнало крайната си мъртва точка и стартира обрат­ното движение. Този обрат събуди и други "заспали" процеси и започна цялостно гло­бално икономическо преструктуриране.

Водещите централни банки в света отново се активизираха. Лекарството е съ­що­то - експанзионистична монетарна политика като противодействие на вероятна ма­щаб­на икономическа рецесия. През 2002-2003 г. лихвите на FED бяха спаднали до рекорд­но ниски стойности - на периоди дори под 1%! От началото на 2004 г. започна посте­пенното им повишаване, като първичната лихва за рефинансиране (primary credit rate) достигна и се задържа задълго на 6.25% (Фигура 1). Постигнатото набързо беше сто­пе­но след втората половина на 2007 г., когато в рамките на по-малко от половин година беше анулиран резултатът от две години и половина упорити целенасочени усилия.

ЕСВ действа по-консервативно. Тя е по-сдържана и не се стреми да реагира на вся­ка промяна в конюнктурата. Нейната реакция е по-бавна и по-премерена. Тя повиши своята собствена лихва от 2% на 4%, но показва въздържаност при избора на момент за евентуален обрат. Доминираща цел за ЕСВ на настоящия етап е финансовата стабил­ност в общността.

Монетарната политика на водещите централни банки в света въздейства върху лих­вените равнища. В условията на равновесна икономика финансовите пазари реаги­рат на управленските въздействия. По-различна е динамиката на процесите у нас (Фигура 2). Както често се случва у нас нещата са по-различни отколкото в света. Лихвите по лево­вите кредити бележат ясно очертан тренд на намаление след въвеждането на па­ричния съвет като към края на периода се забелязва стабилизация и дори лек завой на­горе. Срав­нението с кривата на лихвата по депозитите показва, че отбелязаната специ­фика на лихвите по кредитите се свързва с поскъпването на вътрешния финансов ре­сурс, а не с протичащите глобални процеси. Дори и беглият поглед върху кривите на Фигура 1 и Фигура 2 установява своеобразна обратна корелация на динамиката на лих­вите у нас и в света. Доходността от търговското банкиране у нас продължава да се под­­дър­жа на задоволително високо равнище независимо от световните финансови сътресения.

Динамиката на чуждестранните активи (нето) на търговските банки и другите па­рично-финансови институции у нас (Фигура 3) илюстрира поддържания висок ин­терес на инвеститорите от кредитирането у нас. Те (чуждестранните активи) после­до­ва­телно намаляват, което е следствие от трансферирането на чуждестранни финансови ре­сурси в банковия сектор на страната. Чистата печалба на ТБ у нас през 2007 г. се оце­нява на 1146 млн.BGN, докато пет години по-рано (2002 г.) тя е 267 млн.BGN, т.е. за по­следните четири години чистата печалба на ТБ у нас расте средногодишно с 44%! Такъв прираст на чистия доход, при това в страна-членка на ЕС, безусловно е атрак­ти­вен.  

Търсенето на кредит в страната продължава да бъде достатъчно голямо, а пред­ла­гането няма намерение да отстъпва от завзети територии. При това положение няма основание да се очаква повишаване на лихвените равнища в страната и свиване на кре­дита. Срив на финансовия пазар може да настъпи при евентуален разпад на пазара за недвижимости като следствие от рязко свиване на търсенето. Стабилността на пазара на недвижимости се дължи на традиционното за българина очакване, че цените на имо­ти­те могат единствено да се повишават. Осъзнаване ще настъпи и като всяко таково то ще бъде болезнено.

Темповете на прираст на кредитите за нефинансовия сектор се поддържат на пре­­калено високо равнище (Фигура 4), което трябва да бъде основание за безпокойство. Не могат да се посочат явни и безспорни индикации за натрупване на напрежение на кре­дитния па­зар, но човек трябва да мисли за студените зимни дни тогава, когато е най-горещо - през лятото. Ако се сетиш за топъл покрив когато завали първия сняг, благо­по­лучното преживяване на зимата е под въпрос.

Пазарът не реагира адекватно на предприетите мерки от БНБ с повишаването на процента на задължителни минимални резерви от 8% на 12% през септември 2007 г. Необходимите по-високи резерви се отделят, но кредитирането продължава с прека­ле­но високи темпове. Нормата на натрупване (на годишна база) достигна космичес­ките 35%! Вече назряват условия за прегряване на икономиката и те не бива да се игно­рират.

БНБ е институцията, която е призвана да поддържа кредитната и финансова ус­той­чивост в страната. Практиката потвърди правилността на управленските й реакции през 2006 г. Сега също БНБ следва да намери път към нормализиране на динамиката на кредитната активност в интерес на финансовата стабилизация. Толкова повече, че про­це­сите се свързват органично и с формиращото се в страната инфлационно напрежение.  

ГМ/080308

Етикети: кредит 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo