Отношението „не работи, но не ми се занимава да го сменям" е често срещано в България. Хората мрънкат, че старият автомобил харчи много и всяка седмица е в сервиз, но продължават да го карат; ядосват се, че има задръствания, но не използват градски или алтернативен транспорт; роптаят, че няма нищо интересно по телевизията, но продължават да я гледат. Тяхно право си е, разбира се, да правят каквото сметнат за добре, лошото е, че подобно поведение се наблюдава и в някои социални сфери, като например здравеопазването.

Секторът е изцяло под управлението на държавата

независимо от наличието на частни здравноосигурителни фондове, кабинети за преглед, лаборатории, болници и т.н., тъй като една-единствена институция събира задължителните здравни осигуровки и се разпорежда с тях - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Накратко тя е държавен монопол. Някои хора си мислят, че щом плащат осигуровки, здравните услуги за тях трябва да са безплатни, но не е така. Държавата покрива едва малко над половината от разходите в цялата система, а пациентите сами си плащат останалите разходи. Други хора считат, че тази система им дава право на избор при кого да се лекуват, но и това не е така. Този избор е силно ограничен от политиката, която водят управляващите заради недостатъчно направления за специалисти и изследвания, недофинансирани клинични пътеки, платен избор на екипи в болници и др. „Да обичаме веригите си - те са нашата свобода", е казал кинорежисьорът Рангел Вълчанов.

Проблемите

Основният проблем на касата е, че тя не изпълнява здравноосигурителни функции, а е инструмент в ръцете на управляващите за водене на социална политика, тъй като услугите, които финансира, постоянно растат, докато приходите ѝ са ограничени. Така например още през 2003 г. се въвеждат регулативни стандарти, които ограничават направленията за изследвания и консултации със специалист. НЗОК се аргументира, че това се прави с цел балансирано отчитане на нуждите на общо практикуващите лекари, но реално налага таван на тези разходи, за да има средства за други такива. Подобен подход бе приет и в болничната помощ и от 1 август 2010 г. бяха въведени делегирани бюджети, които налагат таван на годишните разходи на болниците, превишението на който става само с благословията на касата. Подобно решение е изключително лошо, но не е изненадващо. Въпреки че здравно осигурителната вноска не беше променяна от въвеждането ѝ през 1999 до 2010 г. - 6% от брутния доход на заето лице, клиничните пътеки, които НЗОК финансира, се увеличават от 120 през 2004 г. до 298 през 2010 г.

Парадоксът

Въпрос на време беше ограниченият ресурс на касата да не стигне за растящите ѝ разходи и няколко години след като беше наложен таван на бюджета на болниците, през тази им беше наложен и такъв за диагнозите, които могат да поставят, по подобие на ограничените направления за личен лекар. Когато свършат направленията на личния лекар, пациентите са принудени да си правят изследвания и прегледи за собствена сметка или да изчакат докато има направления. Същото се отнася и за болничната помощ - като свършат диагнозите, следващите пациенти ще трябва да си плащат или да чакат, ако могат. Добре, но в конституцията пише, че „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон" - чл. 52, ал 1. Но пък реално се оказва, че медицинското обслужване е достъпно и безплатно за тези, които се вредят. А за останалите?

След поредица от изказвания, срещи и протести от Българския лекарски съюз успяха да „убедят" НЗОК да върне старата ситуация - отменя лимитите за диагнози, но запазва делегираните бюджети. Аргументът им беше, че системата блокира, тъй като спестените средства от една пътека не могат да се прехвърлят по друга. А? Значи не се е стигнало до това да се връщат пациенти заради изчерпани диагнози, а проблемите възникват от това, че не стигат парите за определени дейности. За съжаление исканията на лекарския съюз не са насочени към справедливи оценка и финансиране на клиничните пътеки, а към счупената система на делегирани бюджети.

Остава надеждата, че това ще е само първата стъпка, която лекарският съюз прави в посока подобряване работата на системата и повишаване качеството на здравните услуги.

Председателят му д-р Цветан Райчинов нееднократно заяви през последните седмици, че НЗОК е най-изразеният монополист в страната и трябва да се работи за поетапното разбиване на този монопол. Подобно мнение е изразявал неведнъж и бившият министър на здравеопазването Стефан Константинов. Въпреки че лекарите дълги години се противопоставяха на тази идея, явно вече са на мнение, че конкуренцията не само не е излишна, но и е здравословна.