39,4% от фотоволтаичната енергия в Германия през 2010 година е добивана от малки локални инсталации, разположени върху покривите на еднофамилните къщи. Към 2012 година този дял е дори още по-сериозен - около 50%, по данни на solarwirtschaft.de.

Германия, разбира се, е един специален случай. Страната е своеобразна „родина" на соларния покрив, след като още през 90-те години на миналия век държавата провежда и финансира пилотен проект „1000 покрива" за монтаж на фотоелектрични модули по покривите на еднофамилните къщи.

"Тогава в Германия се появи първият проект "1000 покрива", който имаше за цел да тества този вид технологии. Хората имаха двойни електромери - едната част отчиташе колко електроенергия те черпят от мрежата, а другата част мереше колко са вкарали", разказа неотдавна пред GreenTech.BG проф. Петко Витанов, ръководител на Централната лаборатория по соларна енергия и нови енергийни източници при БАН.

Разликата в сумите се оказва добър начин за облекчаване на домашните бюджети. След успеха на проекта "1000 покрива" в Германия идва ред на втори проект -"100 000 покрива", а по-късно покривите стават 1 милион - все с държавна финансова помощ и задължение за изкупуване на добитата соларна енергия.

Да повторят успеха на немските покриви, това е мечта на ВЕИ индустриите в повечето европейски страни, както и в България. Изгледите това да се случи у нас обаче са малки. От една страна, за периода до 2016 година държавата е определила

нулеви лимити за присъединяване на нови енергийни мощности

Причината за това, най-общо казано, е виждането на регуалторите за прекалено бърз растеж на възобновяемите източници в страната. Делът на ВЕИ в общия енергиен микс на страната е над 14%, а националните индикативни цели за дела на ВЕИ в енергийния микс към 2020 г. е 16%.
На второ място пречка са

тромавите и дълги административни процедури и срокове

непосилни за малкия инвеститор. За изграждане на малка фотоелектрична инсталация върху покрив на еднофамилна къща собственикът трябва „извърви" целия административен път, който трябва да извърви и инвеститорът в голям ВЕИ парк или строителят на цял комплекс нови офис-сгради. Това означава множество тромави процедури, документи и разрешителни и протяжни срокове за чакане. Те в най-добрия случай траят „колкото една бременност", по думите на Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация.

Това обаче не е всичко. Има и технически пречки пред соларния покрив у нас

Текущите практики и регулации предполагат електроразпределителните дружества да инсталират електромерите на домакинствата. ЕРП-тата са и собственици на измервателните уреди. Човек не може са да си купи и инсталира електромер, различен от тези, които местното ЕРП му монтира.

ЕРП-тата обаче инсталират такива електромери, които не работят с двупосочно измерване на електричеството. Те не могат да водят две сметки - една за потребеното електричество и една за подаденото към мрежата. Вместо това електромерите „натрупват на една и съща сметка" всичко измерено. Входящият капацитет се трупа, изходящият пак се трупа.

С други думи ако едно домакинство произвежда зелена електроенергия и я подава към електропреносната мрежа, тя се таксува като енергия, купена от националната електро-мрежа. Домакинството ще плаща за нея.

За проблема разказа инж. Румен Христов, собственик на една от първите фирми-инсталатори на фотоволтаични системи у нас.

Фирмата на инж. Христов е разработила „българско изобретение" за справяне с горния проблем. То позволява на онези, които имат малка фотоволтаична инсталация, да не подават каквото и да е електричество към националната мрежа, за да не се налага да си я плащат. На практика уредът представлява реле, което изключова инверторите в момента, в който измервателните уреди отчетат, че локалното производство е повече от текущата консумация и домът започва да подава електроенергия към националната мрежа.

Стопаните на малки PV инсталации, според инж. Христов, са добре запознати с проблемната ситуация още преди изграждането на фотоволтаичните им покриви. Фактът, че нямат техническата възможност да продават излишната соларна енергия, е и причината техните фотоволтаични инсталации да не са изградени съобразно законоустановения ред за възобноваеми източници. Прескачат се всички дълги сложни административни процедури и срокове. Инсталациите се правят „като за себе си".

Кой ще си прави фотоволтаичен покрив при това положение?

Единственте възможни варианти за появата на фотоволтаичен покрив у нас остават или безумният личен ентусиазъм на някой еко-маниак, или - което е по-вероятно - много добре преценени и разчетени проекти за частична или пълна енергийна автономност.
Един възможен сценарий са обектите без достъп до електропреносната мрежа.

Това могат да бъдат хижи, високопланински селскостопански постройки и ферми, метеорологични станции и др. В такъв случай собственикът ще трябва да проектира система, включваща както фотоелектричните модули за производство на енергия, така и система за енергийно съхранение (акумулатори), евентуално енергийно ефективно осветление и енергийно ефективни уреди. Възможно е дори да се прибегне до закупуването на електроуреди, работещни на прав ток. Такива уреди има и те са много икономични. Проблемът е високата им първоначална цена.

Друг възможен вариант, какъвто е реализирал инж. Христов, е малката частна фирма, търсеща независимост от „енергото".

За традиционните малки фирми потреблението на енергия обикновено започва около 9 сутринта, когато служителите идват на работа, става по-интензивно около 10 ч. и остава такова до около 16-17 ч. След това потреблението намалява до 18 или 19 ч. и напълно спира. Този начин на потребление приблизително съвпада с интензивното слънчево греене и с добива на повече фотоволтаична енергия. При добро планиране това ще означава, че фотоволтаичните мощности могат да покриват по-голямата част от потреблението на енергия във фирмата.

Малката разлика между произведеното и консумираното ще се компенсира с ток, получен от националната електроразпределителна мрежа. На „енергото" ще се плаща само за този малък обем. По този начин се постига доста голяма енергийна независимост.