От физиката знаем, че когато един обект започне да се движи, това продължава по инерция и то само в една посока. При финансовите пазари, ако всички участници действаха разумно, цените на активите не би трябвало да имат същата зависимост. Инвеститорите следва да коригират стойността на акциите, когато получат нова информация, така че следващите им стъпки биха били малко или много произволни. За съжаление, инвеститорите са хора и се влияят от чисто човешки чувства и вълнения. Все по-често, инвеститорите купуват по инерция тези книжа, които поскъпват и продават онези, които се справят зле.

Според последните научни изследвания, т.н. „инерционен модел" на инвестирани (momentum investing), или покупка на това, което се е представяло добре през последните 6 или 12 месеца, се забелязва в САЩ и Великобритания през целия 20-ти век.

Въпреки че икономистите срещат сериозни трудности при обясняването на тази теория, тя има своите последователи и причини, които я осмислят. Първо, много хедж-фондове и банкови дилъри работят с презумпцията, че пазарите се движат по инерция, а когато „големите риби" играят по такива правила, по-малките нямат избор освен да следват парите им.

Второ, повечето фондови мениджъри остават печелившите си позиции да изпълнят цялото замислено движение, преди да приберат печалбите. Колкото по-успешна е една акция, толкова по-дълго е задържана, а с това се увеличава и инерционния ефект. Трето, преди края на всяко тримесечие или година, фондовете обичат да „украсяват" отчетите си като продават слабо представящите се акции и купуват всеобщо признати „звезди".

Дори тези инвеститори, които трезво следят фундаментите на компаниите, са потенциални купувачи на компании, за чийто дейност е излязла добра информация. Това допълнително засилва посоката й на движение, започнала още при първите слухове за предстоящи добри отчети.

На пазара за активи, следването на инерцията е малко по-трудно отколкото при бързо ликвидния капиталов пазар. Ефектът обаче е по-силен и дълготраен, като най-лесно можем да го открием при пазара на имоти. Когато цената на жилищата е спокойна и невпечатляваща, хората вземат решение за покупка на база реални възможности и съществуващи нужди. Започне ли обаче цената да расте бясно, хората се превръщат в инвеститори и следват тренда дълги години. За съжаление, краят на тази тенденция понякога може да е тежък (справка американския имотен пазар днес).

При рационалните пазари, цената на даден актив се определя на база търсене и предлагане. В действителност обаче, на тържищата не работят компютри, а човешки същества, които се ръководят от алчност и страх. Когато имотите в една страна започнат да се покачват, стават все повече онези „нови инвеститори", които купуват къща или апартамент в търсене на висока доходност. Великобритания помни доста тежко „спукване на имотния балон" в началото на 90-те години, което обаче може да бъде засенчено от назряващата нова криза днес.

Тъй като пазарът на жилища е по-ниско ликвиден от този на акции, а предлагането не може толкова бързо да засити търсенето, ефектите са по-драматични. Това пък ще рече, че имотният пазар е предразположен повече към кризи, отколкото капиталовият.

Инерционният модел на инвестиране определено е широко разпространен. Имайки предвид какви щети нанася спукването на имотния балон в САЩ и Великобритания, той се явява и много сериозен проблем. Дали обаче неговите ефекти са лимитирани в краткосрочен период? Очевидно е, че пазарите не са много ефективни в кратък период от време, но в по-дългосрочен аспект те носят стабилна доходност. Ако искаме да се предпазим от „стадното инвестиране", характерно с хвърляне на огромни суми пари в „силните на деня" акции, то трябва да гледаме по-голямата картина. Видно е, че за по-дълъг период, цената на акциите следва фундаменти като печалба, дивидент и държавните икономически показатели.

Все пак, това не означава, че инерционните ефекти не се прехвърлят от една акция към друга. Икономическият университет на Лондон e експериментирал със стратегия за изкупуване на 20-те най-добре представящи се акции от британските 100 най-големи дружества. В същото време, са били продадени 20-те най-слабо представящи се акции, като всеки месец позициите са търпели ревизия. За период от 15 години, тази стратегия е носела средногодишна доходност от 10%, което е доста добре за подобна механична техника.

Какви са обаче негативите на този вид инвестиране? Основният е, че моделът струва доста пари. Ако пресметнем само комисионните при покупка и продажба на акции всеки месец, ще ни стане ясно, че половината от дохода изчезва. След това идва проблема с това, че моделът не може да работи през цялото време. Трендът продължава известно време, а когато настроенията се променят следва рязка корекция. Именно при тези обръщания, търговците са заплашени от фалит. През 2003 г., когато световните финансови пазари изведнъж смениха тренда, инвеститорите ползващи инерционна стратегия на търгуване, изгубиха по над 60% от активите си. С две думи, това не е модел за търговия, който може да се практикува от хора със слаби нерви.  

Така излиза, че около инерционният модел на инвестиране, могат да бъдат различени поне два вида работещи стратегии. Едната е свързана с инвестиране по посока на тренда, като приоритет имат акциите представящи се най-добре през последните 6 или 12 месеца. Другата има за цел да прави насрещни залози в период на преобръщане на тренда, но това изисква изключителни познания и бистър ум. Именно тези две стратегии се ползват най-често от инвестиционните и хедж-фондове. Ето така в краткосрочен период, пазарите имат склонността да следват основните физични закони, увличайки след себе си и по-дребните инвеститори и спекуланти.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo