Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Световната финансово-икономическа криза набира скорост и на­строението ни все повече помръква. Експресната информация на НСИ сочи, че реалният БВП през първото тримесечие на 2009 г. е с 3.5% по-нисък от БВП през първото три­месечие на 2008 г. Този спад съвпада удивително с прогнозата на МВФ от 22.04.2009 г., макар че оценките са за различни периоди - прогнозата на МВФ е за цялата година. Продължават да съществуват основания, че рецесията в началото на 2009 г. запълва създадени в предходния период производствени луфтове и уплът­ня­ва икономическото ядро, т.е. в бъдеще производственото свиване ще трябва да бъде забавено. Например, най-голям спад е фиксиран в индустрията (вероятно най-вече в поддотрасъл строителство) - от 12.2%, който спад би следвало с времето да се успокои. Освен ако макроикономическото управление загуби окончателно кон­трол.

Може би значително по-неприятно е паралелното неблагоприятно развитие на процесите в държавния бюджет и в платежния баланс.

На Фигура 1 е представена динамиката на БВП през първото тримесечие на 2009 г. в номинални измерения спрямо същия период от предходната година, на фона на аналогичните промени в постъпленията на консолидирания държавен бюджет (КДБ), от една страна, и в разходите на КДБ, от друга. Номиналната величина на БВП за разглеждания пе­ри­од нараства с 1.9%, докато постъпленията на КДБ намаляват с 5.5%, а разходите се увеличават с 17.3%! При наличие на хиперинфлационни процеси постъпленията се забавят и относително намаляват поради разминаване във времето между произ­водство и потребление, но случаят не е такъв. Логичното обяснение е, че данъчната събираемост намалява във време, когато бюджетната дисциплина трябва да се поддържа на достатъчно високо равнище. В същото време бюджетните разходи нарастват с бодряшки темпове.

Показателно е относителното равнище на постъпленията и разходите на КДБ за първото тримесечие на 2008 г. и 2009 г. (спрямо БВП за същия период). През първото тримесечие на 2008 г. постъпленията на КДБ са 50.0% от про­изведе­ния за периода БВП, докато през 2009 г. те са 46.4%. Аналогичните числа за раз­хо­дите в КДБ са съответно 35.6% и 41.0%! Приходите относително намаляват, а раз­ходите относително нарастват! Перспективата не може да бъде обнадеждаваща.

Министерството на финансите е редно да даде обяснение за случващото се и да го проектира поне в краткосрочен план. Толкова повече, че годината е изборна и това, което се случва с държавния бюджет е много повече от обикновено грижа и притеснение далеч не само от непрекъснато доказващия своята некомпетентност настоящ управленски (безалтернативен?!) елит.

Резултатите от изпълнението на КДБ са свързани по определен начин и ло­гика с резултатите в платежния баланс. На Фигура 2 може да се проследи състоя­нието на три основни позиции в платежния баланс (текуща сметка, капиталова и финансова сметка и изменение на международните валутни резерви) за първото три­месечие на 2008 г. и 2009 г. Добрата новина е, че дефицитът по текущата сметка намалява почти наполовина, но (изключително) лошата новина е, че финансовата сметка е вече отрицателна (минус 127 млн.EUR), а общо капиталовата и финансо­ва­та сметка са почти на нула (56 млн.EUR). Оттук следва още по-лошата новина - общият дефицит в платежния баланс за първото тримесечие на 2009 г. е повече от един милиард EUR и той се финансира изцяло от валутните резерви на страната. Подобно положение е неустойчиво, като неговото продължаване опира пряко до ус­тоите на паричния съвет.

За илюстрация на драматичността на ситуацията е полезно да си припомним съдбата на паричния съвет в Аржентина непосредствено преди превключване към свободно плаващ валутен режим в началото на 2002 г. (Фигура 3). През предход­на­та 2001 г. както текущата сметка, така и капиталовата и финансова сметка на пла­теж­ния баланс са в дефицит и той се финансира изцяло от валутните резерви на страната. Макроикономическото управление на страната не съумява да се справи с ускоряващото се стопяване на валутните резерви, принудена е да се откаже от паричния си съвет, при което местната валута се обезценява три пъти!

Свиването на външното финансиране е действително много по-сериозно, от­колкото би било редно да се проектира. Дори и емисиите на частен външен дълг са замръзнали през последните 5-6 месеца на кота от около 32-33 млрд.EUR. Последствията биха могли да бъдат много по-се­риозни. Въпросът е дали правителството е готово да постави на изпитание и дори да пожертва паричния съвет в името на своето тщеславие?

Защо се наблюдава такъв масиран срив на интереса на чуждестранния инвеститор? Отговорът на този въпрос корелира с отговора на въпроса: Кой ин­вес­титор би се решил да инвестира в смутни времена в страна с всепризнато високо корумпирано управление, спрямо което ЕС прилага крути санкции?

На фона на случващото се в нашата икономика остава открит и въпросът с т.нар. план "Станишев", който се оказва скоропостижно и тихомълком отремон­ти­ран и сякаш е загубил своето зашеметяващо наименование. Нахвърлените милиар­ди в корегирания вариант, вече наречен "План 2009 финансова стабилност, под­крепа за бизнеса и социална защита на хората", продължават да са си там, толкова самотни, колкото и преди. Каква ще бъде тяхната съдба - въпросът остава без отго­вор. Но правителството трябва да е наясно с истинското развитие на процесите и да поеме отговорност поне на едно санитарно равнище.

Все по-трудно е да се формулират действени препоръки за текущото уп­равление, насочени към туширане на негативното влияние на финансово-икономи­ческата криза. Вече сякаш и условните прогнози избледняват - става все по-без­смислено да се проектират развития при едно или друго поведение на правителст­вото. Затова защото правителството се придържа към едно единствено поведение - самодоволно да се пъчи със спечеления преди четири години управленски мандат, който (според правителството) му дава право да използва държавата така, както намери за добре. Всички, които по един или друг въпрос не са съгласни с про­веж­да­ната политика, са кучета, лаещи по клатушкащия се керван.

Националната беда не е в поведението на правителството, а в търпимостта на електората. Няма да бъде пресилено да се каже, че най-голямото нещастие за един народ е наличието на твърд партиен електорат (независимо от вида на партий­ния етикет), който гласува на поредните избори механично, без да мисли, с категорично предизвестен вот.


фиг.1



фиг.2


фиг.3

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo