Телевизиите изостават заради онлайн медиите, защото само преповтарят събитията. Това коментираха медийни експерти при представянето на доклад на Лабораторията за медиен мониторинг на фондация "Медийна демокрация", изготвен от "Маркет линкс". Според специалистите вместо да дават фрагментирана и разкъсана информация, телевизиите трябва да правят анализ и интерпретация на случващото се.

Според Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет "Св. Климент Охридски", пресата през януари окончателно придобива вид на таблоид.

"По принцип проблемът през всичките 20 години на преход е, че нашата медийна среда не създаде условия за съществуването на алтернативна, качествена, елитна преса, където съотношението между информация и интерпретация е точно обратното на таблоида", добави още Монова, цитирана от Дарик радио.

Според нея българската преса е напълно безопасна за управляващите. Аудиторията като цяло е облъчвана с информация, която нищо не й казва, посочи Монова. По думите й около 4,5 процента е позитивното политическо послание, а малко над 20 на сто - негативното.

С висока степен на медийно отразяване е разглеждан и въпросът за деня на провеждане на парламентарните избори и тези за евродепутати. Газовата и последвалата я енергийна криза също са отразявани с висока честота.

БСП е най-често споменаваната партия през януари, на второ място е НДСВ, а на трето - ДПС. От опозиционните партии най-силно са отразени Демократи за силна България. След тях се нарежат СДС, ГЕРБ и "Атака".

Сред политическите личности най-често е споменаван премиерът Сергей Станишев - през януари дейността му е отразена в 210 материала, обясни социологът Румяна Бъчварова от "Маркет линкс", цитирана от БГНЕС.

След него се нарежда столичният кмет и лидер на ГРЕБ Бойко Борисов, отразен в 89 материала в медиите. На трето място в медийното пространство присъства председателят на ДСБ Иван Костов с 81 гласа, следван от президента Георги Първанов, председателя на СДС Мартин Димитров и министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Изводът за развитието на различните източници на информация беше направен при представянето на данни от наблюдение на емисиите и материалите на основните ежедневници, седмичници и електронни медии.

Наблюдавано e поведението на медиите и ефективността на политическите послания в предизборната ситуация чрез общо 802 информационни единици, съобщи Дневник.bg.

"Маркет линкс" регистрират, че 2/3 от всички материали в медиите са чисто информационни, а темите, които преобладават са протестите на студенти и граждански организации, наближаващите политически избори, работата на правителството, дейността на Народното събрание и министрите, а най-малко е отразявана опозицията.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo