„1 милион българи преживяват с доходи от сивата икономика”, „12 университета на мушка за рекет на студенти”, „Работим до четвъртък”, „Кабинетът ще увеличи дефицита, за да плати на бизнеса”

„1 милион българи преживяват с доходи от сивата икономика", разкрива от първата си страница „Сега"
Около 1 милион българи си докарват доходи от сивата икономика, за да вържат семейния бюджет. Това обяви вчера зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров. Общо работещите у нас са малко над 3 млн. души. "Повечето са хора, които работят за много малко пари, и те не им стигат да покриват нуждите си. Затова, ако си учител например, си докарваш допълнително, като даваш частни уроци. Или когато една шивачка прави 200 якички в цеха за по 15 стотинки, но взема у дома си още 100 и ги шие на личната си машина, това също е сива икономика", обясни Димитров. "Златните" сиви сектори са търговията, услугите, ремонтните дейности.

Само от сивата икономика пък преживяват към 100 000 - 120 000 българи, смята Пламен Димитров. "За една година по официални данни на статистиката заетите лица у нас са намалели с около 230 000 души. А в бюрата по труда за същия период са се регистрирали към 120 000 повече. Къде другаде са останалите 100 000, ако не в сивата икономика? Нали и те трябва да преживяват, да се хранят от нещо", казва Димитров.

Икономическият и социален съвет, в който влизат представители на синдикати, работодатели и експерти от различни институции, ще представи до края на март анализ кои антикризисни програми и политики, използвани в Европа, са приложими у нас. Вчера председателят на съвета Лалко Дулевски и един от членовете му - Пламен Димитров, представиха част от основните мерки, насочени към пазара на труда. "Никъде в Европа не се поставя въпросът за запазване на всички заети работни места. Напротив, говори се за преструктуриране на икономиката и за създаване на нови, по-ефективни работни позиции", твърди Дулевски.

Един от начините за подкрепа на доходите в кризата, който бързо и лесно може да се приложи у нас, е чрез въвеждане на необлагаем минимум за най-ниските. Подобна мярка се прилага в Австрия, Чехия, Белгия. Четиридневната работна седмица при липса на поръчки, която е въведена в Малта, също може да се ползва като мярка у нас. Още повече при синдикатите има сигнали, че работодатели нерегламентирано карат хората си да работят на този режим.

Приложима за България е и т. нар. техническа безработица, при която държавата плаща обезщетения дори ако човек не е съкратен, а просто временно е пуснат в неплатен отпуск поради липса на поръчки.
Още от статията на „Сега"

„12 университета на мушка за рекет на студенти", съобщава от първата си страница „Монитор"
Прокуратурата разследва университети, които рекетирали студентите с незаконни такси за прием или връщане на диплома за средно образование. 12 сигнала е подало просветното министерство до държавното обвинение досега за висши училища, който са събирали незаконни такси от студентите. Това каза вчера просветният министър Сергей Игнатов на среща със столични ученици по повод празника 1 март. "Води се разследване по всички сигнали, които сме получили от студенти от началото на мандата. Първите резултати от проверките ще съобщим в близките месеци", обясни Игнатов. Според него най-фрапантната тактика за прибиране на пари става, когато български студенти са учили една година в друга европейска страна и са се върнали да завършат обучението си в родината.

Имало сигнали на младежи, които се връщат от чужбина и българските университети им искат 3000 евро такса за специалности, които по принцип струват едва 400 лв. на семестър. Висшите университети изтъквали причината, че завърналият се българин не е плащал за предходните си години обучение. "Тези злоупотреби са недопустими, първо, защото българите не се чувстват българи в собствената си държава. Второ, това е грубо нарушение на правата на Европейския съюз", коментира Игнатов. Друг случай на злоупотреба е когато университети работят с фирми посредници за привличане на кадри. Този път се прибират пари от чужденци. Те плащат в касата на университета стандартната такса, но много по-голяма сума прибира фирмата, която урежда всички документи по пристигането в България, обясни министър Игнатов.

Измамниците прибирали от студентите старите тарифи, когато България не беше в ЕС и европейските студенти не плащаха същите такси като нашите учещи. Според сигналите до прокуратурата искат дори 1000 лв. такса за напускане на университета. Когато студент иска да се премести в друг град, неговият вуз му искал 1000 лв. само за да му върне дипломата за средно образование. Без нея никой не може да кандидатства за студент. От друга страна, при прехвърляне и приемащите университети искали дарения от 3000 до 5000 лв.
Още от статията на „Монитор"

„Работим до четвъртък", разкрива „Стандарт"
Петък става истински ден на майстора. Кризата може да ни зарадва с тридневен уикенд. По-дългата почивка се препоръчва на малките и средните фирми, за да пестят от заплати и осигуровки. Идеята е на синдикатите и вече е предложена на Икономическия и социален съвет. Такава практика има в Малта, обясни зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров. И сега у нас работодателите масово режат работното време, но това в повечето случаи е незаконно.

Предложението събуди спорове сред предприемачите. Късата седмица ще запази хиляди работни места, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Никъде по света няма 4-дневна работна седмица, това е българското синдикално откритие, възрази шефът на Стопанската камара Божидар Данев.
Още по темата от „Стандарт"

„Кабинетът ще увеличи дефицита, за да плати на бизнеса", обобщава „Дневник"
Правителството ще увеличи дефицита в бюджет 2010 до 1.8% от брутния вътрешен продукт, за да се разплати с бизнеса за изпълнените държавни поръчки. Ръстът на разходите с 1.2 - 1.3 млрд. лв. беше договорен с мисията на Международния валутен фонд, който ревизира прогнозата си за българската икономика - от 2.5% спад на 0.2% ръст за тази година.

"Може да бъде допуснат дефицит от 1.8 % в хазната и разходите да са по-големи. Те обаче ще бъдат свързани основно с разплащания по договори за действително извършена работа. Това е най-високата стойност, която можем да си позволим, без да има проблем за стабилността", каза финансовият министър Симеон Дянков. Досега държавата е признала просрочени задължения към частния сектор в размер на около 780 млн. лв. За 200 млн. от тях по договори със строителни компании има график за разплащане през първото тримесечие.

Пред "Дневник" от финансовото министерство не уточниха има ли краен срок държавата да се издължи към бизнеса. Оттам заявиха само, че те се извършват регулярно и по план. Именно просрочието на държавните задължения, поети от предишното правителство, позволи на кабинета "Борисов" да приключи миналата година с дефицит само от 530 млн. лв., или 0.8% от БВП. Вчера от МВФ определиха поддържаната строга фискална политика като болезнена, но абсолютно необходима. В същото време подкрепиха сегашната политика на правителството. "Силно подкрепяме разплащането на забавените задължения", каза ръководителят на мисията Бас Бакер в интервю за "Дневник".
Още от статията на „Дневник" и Още по темата на „Дневник"

„МВФ ни "позволи" 1,8% бюджетен дефицит през 2010 г.", съобщава от първата си страница „Класа"
Дупката в бюджета на България може да бъде до 1,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2010 г., допусна ръководителят на редовната мисия на Mеждународния валутен фонд (МВФ) у нас Бас Бакер. Това означава бюджетен дефицит от 1,2 млрд. лв., или два пъти повече от този за 2009 г. от 529,5 млн. лв. Вчера фондът отчете резултатите от приключилата си мисия у нас, започнала на 18 февруари.

Бакер определи като истинско предизвикателство заложения от правителството на Бойко Борисов дефицит от 0,7%, който е два и половина пъти по-малък от прогнозирания. Още през януари се появиха плахи предложения за увеличаването му, за да може хазната да се разплати с бизнеса за забавени ДДС и приключили дейности по проекти. Оказа се, че фондът напълно подкрепя правителството в задържането на плащанията за бизнеса в края на миналата година.

„Целяхме балансиран бюджет през 2010 г., сега МВФ ни позволява да влезем в малък дефицит - до 1,8%, което е близо 1,2 млрд. лв. В рамките на този минимален дефицит ще продължат разплащанията по договори. Не бяхме убедени докъде можем да стигнем в дефицита, затова премиерът ни помоли в работата с международните институции да изискаме техния анализ", каза по-късно на брифинг вицепремиерът Симеон Дянков. А премиерът Бойко Борисов коментира: „Ако дефицитът отиде над 2,5 на сто, ще бъде голям риск за страната и ние стриктно спазваме това, което ни казват." Според него дефицитът трябва да бъде до 1,8 на сто или малко над това равнище.

МВФ обяви вчера и новата си, ревизирана прогноза за развитието на родната икономика. Според нея БВП няма да се свие с 2,5%, както бе заложено през септември, а ще отчете ръст с 0,2%. Но въпреки корекцията нагоре вътрешното търсене ще намалее още заради увеличаващата се безработица. Бизнес климатът може да бъде подобрен със съкращаване на бюрокрацията, с решителна борба срещу големия дял на сивата икономика и корупцията, посъветва Бакер. Главното предизвикателство пред банковата система както на България, така и на другите страни според МВФ ще бъде абсорбирането на нарастващите необслужвани заеми.
Още от статията на „Класа"

„Строителят на магистрала "Люлин" иска още 70 млн. евро", информира „Сега"
Турският консорциум "МАПА-Ченгиз", който изгражда магистрала "Люлин", иска още 60-70 млн. евро, съобщи вчера регионалният министър Росен Плевнелиев. Консорциумът неотдавна предяви 38 претенции към държавата въпреки закъснението от около 1 година, с което действа. Исканията са свързани с непреместени газови тръби, забавяне с отчуждителните процедури и издаването на строително разрешително, необходимост от препроектиране и др. Според Плевнелиев изпълнителят е в много изгодна позиция и при всички случаи може да обоснове исканията си.

Строителният министър обясни, че се водят преговори за всяка една претенция поотделно. "В момента позициите ни са доста раздалечени. Претенциите им са много по-различни от това, което ние сме готови да удовлетворим", коментира Плевнелиев. Той обясни още, че е поставил ултиматум до сряда да бъде подписано споразумение. По думите му стремежът на държавата ще е като цяло цената на проекта да не се вдигне над 160 млн. евро - колкото е предложил навремето другият участник в търга. "МАПА-Ченгиз" спечелиха с оферта от 137 млн. евро.

В края на миналата година държавата вече доплати 7 млн. евро заради спора на турската фирма с общината в Перник, която им поиска твърде висока цена за депониране на строителните отпадъци. Ако аутобанът не бъде завършен до края на годината, може да се наложи България да върне 111 млн. евро, отпуснати за този проект по програма ИСПА.
Още от статията на „Сега"

„София купува 3 нови влака за метрото", информира „Монитор"
Столичната община ще закупи три нови метровлака за 13,5 млн. евро без ДДС. Мотрисите ще бъдат доставени от руското акционерно дружество "Метровагонмаш" през август. Компанията е поканена от кметството чрез пряко договаряне да изпълни поръчката, сочи информация в регистъра на Агенцията по обществените поръчки. "Новите мотриси, които ще са дълги 80 метра, ще бъдат доставени с ферибот във Варна през август, а след това ще ги транспортираме в София. След като влязат в експлоатация, в час пик влаковете ще минават на всеки 3,5 минути, а не на 4-4,5 минути както сега", обясни пред "Монитор" шефът на общинското дружество "Метрополитен" Стоян Братоев. В момента в тунелите на подземната железница в столицата се движат 12 стари и 9 нови влака, последните от които също са доставени от "Метровагонмаш". Според данните на общината в пиковите часове има недостиг на мотриси. "Избран е точно този доставчик, тъй като смяната му би довела до придобиване на метровлакове с други технически характеристики и друга система на управление, което ще затрудни водачите", пише в аргументацията на общината за възлагане на обществената поръчка на руското дружество "Метровагонмаш". На "Московска" 33 няма данни процедурата да е обжалвана.
Още от статията на „Монитор"

„Ортаци ужилиха британци с 13 млн.", разкрива „Стандарт"
Трудно се стига до комплекс "Четири сезона" в местността Свети Иван в Банско. Не само заради епичната сага на 70-те британски семейства, които не могат да влязат във владение на почти готовите си апартаменти в комплекса. Над 200 метра блато от кал са сериозно препятствие за всеки мераклия да се домогне до четириетажната сграда.

След като бумът с имотите остана в историята, местните зевзеци взимат на подбив всички, които си помислиха, че Банско е българският Клондайк.

Те съветват британците, които са решили да вдигат бунтове заради неволите си, да изчакат още малко, за да се оправи времето. За да не затънат в калното блато. Иначе се шегуват, че англичаните нещо не могат да улучат точния сезон, в който да се вмъкнат в апартаментите си. Пред хотела стои огромно куче, вързано на дебел синджир. "Лае само по англичани, така е дресирано", предупреждават служители на други хотели.

Те са категорични, че комплексът в момента е извън сезона и не работи. Това личи от пръв поглед. Навсякъде са залостени вратите. На партерния етаж се вижда, че помещенията не са довършени. Боядисани са стените, стърчат кабели от електрическата инсталация. На няколко тераси са монтирани огромни лампи, за да светят през нощта срещу появата на крадци. Кой обаче прецака британците, които останаха с пръст в уста след рекламираната за суперизгодна инвестиция в Банско?

Спорният комплекс "Четири сезона" в Банско е финансиран от офшорка, научи "Стандарт". Парите са били оформени като заем, който фирмата "Нерония" отпускала на българското си представителство. То пък е собственост на съпруга на българката Ренета Качъшка. Това разкри пред "Стандарт" вчера собственикът на фирмата "Зеком" и бивш представител на бизнес дамата Роман Романов. Именно него обвиняват 70-те британски семейства, че стои зад измамата в Банско.

Качъшка живее от 15 г. в Лондон и е собственик на фирмата "Рокарч истейтс", която продава на англичаните апартаментите в комплекса "Четири сезона". Успява да изтъргува 78 бройки по 1200 евро квадратния метър. От британците прибира 6 млн. лири. На практика тя е инвестирала чрез дружеството "Четири сезона Р-Н" само 4 млн. евро. Тегли и заем от банка "Пиреос". По фактури обаче в строителството на хотела са вложени 10,32 млн. лв.

Единственото безусловно нещо в целия казус с британците е, че не могат да влязат във владение на вече платените апартаменти. Те са излъгани от някой от българските им партньори.

Версиите на двете страни в спора - доскоро първи приятели, обаче се различават драстично. Според Ренета Качъшка съдружничката й във фирмата изведнъж продава 29 апартамента на фирмата "Зеком" по 135 евро квадрата, както и общи части като СПА басейн, ресторант и конферентна зала. Освен това получила в наследство и извършени консултантски услуги за над 1 млн. лв., които, според документите, дължи на Романов. Качъшка привлича на своя страна британците и започва битка да си вземе обратно продаденото.
Още от статията на „Стандарт"

„Дянков се притеснява дали изтичат средства към банките в Гърция", информира „Дневник"
Финансовият министър Симеон Дянков е поискал "допълнителна техническа помощ от европейските финансови институции дали има изтичане на средства към Гърция от гръцките банки, опериращи на българския банков пазар", съобщи той, цитиран от БТА.

"До три седмици трябва да получа такова уверение или ще продължа още повече да се притеснявам", е казал Дянков. България е взела мерки да предотврати изтичането на капитали от поделенията на гръцките банки  към централите им, каза пък премиерът Бойко Борисов, цитиран от "Ройтерс".

"Предприели сме мерки, уведомили сме и Европейската централна банка и всички останали, които имат отношение по тази тема. Намесата на Франция и на Германия за мен е достатъчен гарант, че няма да се допусне срив в банковата система, а тези, които са продавали навремето банките, е трябвало малко да мислят", е казал Борисов, цитиран от агенция "Фокус". Представители на гръцки банки в България коментираха пред "Дневник", че няма изтичане на средства. "Няма такова изтичане на депозити от Пощенска банка към основния ни акционер EFG Eurobank", каза Асен Ягодин, изпълнителен директор на българската банка. "Няма резон в подобни действия - с какво можем ние да помогнем на банката майка.

Няма такова искане, няма и намерение за отправяне на такова искане към нас", посочи още Ягодин. И по думите на банкер от друга гръцка банка, пожелал да остане анонимен, няма изнасяне на средства от управляваната от него банка към централата в Гърция. Той заяви, че не вярва да има такива действия и от другите банки.

Продължаваме да се самофинансираме в рамките на депозитния ресурс от местния пазар, но и продължаваме да разчитаме в същата степен, както и преди, на основния ни акционер, посочи още той. Още миналата година централите разпоредиха дъщерните им поделения тук да кредитират в рамките на привлечените депозити от местния пазар.

Според Симеон Дянков "БНБ може да направи много за това депозитите, които се набират в България, да останат в България". По думите на банкери централната банка вече е направила необходимото - още миналата година БНБ изиска писма за потвърждение от акционерите за ангажиментите им към техните дъщерни банки в България, както и за това, че няма да изтеглят средства от тях.

Според банкери тези писма са достатъчен ангажимент, тъй като зад него стои репутацията на съответната международна банкова група. Другата мярка, която БНБ предприе, беше отправеното искане за капитализиране на печалбите и неразпределяне на дивиденти от финансовите резултати за 2008 г.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Работници губят социални права заради изчезнали шефове", обобщава „Сега"
В края на 2009 г. 260 работещи в шивашки цех на фирма "Марвел" намират помещенията заключени. Работодателите им, гръцки граждани, ги няма. Към 18 декември 2009 г. законните представители на дружеството са преустановили всякакви контакти и комуникации със своите длъжностни лица и обслужващите ги счетоводни къщи в България. За последно хората са получили 100 лв. аванс за октомври. Те обаче още не знаят, че неполучените заплати са най-малкият им проблем.

На практика няма кой да прекрати трудовите им правоотношения с фирмата. Инспекторите по труда не могат да открият упълномощен представител, с когото да комуникират и да завършат образуваните административни производства. Без оформени трудови книжки и осигурителни досиета те не могат да се регистрират в бюрата по труда и да ползват възможностите за квалификация и преквалификация. Могат да имат проблеми с отпускането на обезщетение за безработица, социални помощи, болнични и майчински. Могат да изпаднат от здравноосигурителната система, ако ситуацията се проточи и не им се плащат осигурителни вноски.

"Единствената възможност е да започнат работа на друго място с втори трудов договор. Но остават с неприключен и неоформен първи трудов договор, който не е изчистен в правния мир", обяснява главният юрисконсулт на Главната инспекция по труда Наталия Кирова. В отговор на питане за 260-те работници по време на парламентарния контрол социалният министър Тотю Младенов признава: "В действащото законодателство няма правен механизъм, чрез който да бъдат отстранени неблагоприятните последици за работещите при прекратяване от работодателя на дейността на предприятието, без да бъдат оформени трудовите правоотношения на наетите лица."

От началото на януари експерти умуват над варианти за промени в законодателството, за да се уреди този проблем. Изводът е, че това не може да стане с промени само в Кодекса на труда. Възможно е да се наложи промяна и на други закони, включително Търговския. Има и радикални предложения деянието да се криминализира. Тогава ще се наложат промени в Наказателния кодекс.

От запитванията, които идват в българската Инспекция по труда от партньорите им в чужбина, става ясно, че това не е само български проблем. Затова нашите експерти вече проучват чуждия опит в търсене на добри практики при решаването му.
Още от статията на „Сега"

„Отлепяме от дъното още през март", цитира „Монитор" вицепремиера Симеон Дянков
От март българската икономика вече започва да се отлепя от дъното. Това съобщи вчера вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков след пресконференция в Министерския съвет по повод приключилата редовна мисия на МВФ у нас. Дянков припомни прогнозата си, че най-тежките месеци за българската икономика ще са от ноември 2009 г. до февруари 2010 г. "Очаквам първи март от пет-шест месеца с голямо упование и много се радвам, че стигнахме дотук", каза още финансовият министър. Министърът съобщи още, че кабинетът си е дал срок България да кандидатства за чакалнята на еврозоната (ERM II) до края на испанското председателство, което приключва в края на юни 2010 г. По-рано по време на пресконференцията премиерът Бойко Борисов обясни, че влизането на страната във валутния механизъм (ERM II) не е самоцел. "Това е цел на България, защото влизането в ERM II означава стабилност, авторитет, дисциплина означава държава, която бива ценена", каза още Борисов. Мисията на МВФ, която приключи вчера, е потвърдила изцяло прогнозата на правителството за икономическия растеж, посочи министър Симеон Дянков. За първи път в нея участваха и представители на Европейската централна банка и на ЕК. "Ние прогнозирахме икономически растеж от 0,3%, а от МВФ прогнозират 0,2%", даде за пример Дянков. За сравнение той посочи, че това е незначително разминаване с очакванията на фонда в сравнение с прогнозата на кабинета "Станишев". Предишното правителство беше прогнозирало ръст от 4,5% за 2009 г., а е налице спад от 5,1%. Пълно съвпадение между очакванията на МВФ и кабинета има по отношение и на останалите ключови макропоказатели за 2010 г., като инфлация (2,2%) и дефицит по текущата сметката (5,5% от БВП). "Нито се ласкаем, нито се хвалим, нито имаме повод за радост след дадените ни оценки от МВФ, Световната банка и ЕК. Правим го, за да можем да дадем на нашите опоненти ясните и точни изводи, направени от най-обективните и най-безпристрастни институции", посочи в заключение премиерът Борисов.
Още от статията на „Монитор"

„Поддържане на фискална дисциплина ще е болезнено, но необходимо", казва в интервю за „Дневник" Бас Бакер, ръководител на Мисията на МВФ за България и Румъния
Увеличаване на допустимия бюджетен дефицит до 1.8%, икономически ръст от 0.2%, ниска инфлация - 2.2%, свиване на дефицита по текущата сметка до 5.5 на сто. С тези прогнози за развитието на българската икономика и финанси завърши десетдневната мисия на Международния валутен фонд. Освен да се продължи със строгата фискална дисциплина, съветите на експертите от Вашингтон, които наблюдават ситуацията в страната, са да се замразят бюджетните заплати и пенсиите и да не се отлага пенсионната реформа. За разлика от предварителните очаквания ръководителят на мисията Бас Бакер не спомена нищо за шансовете на България да влезе в чакалнята за еврозоната - механизмът ERM2.
Г-н Бакер, навярно знаете, че малкият дефицит на касова основа в бюджет 2009 е следствие от забавените плащания на държавата към частния сектор за изпълнени обществени поръчки и забавеното възстановяване на ДДС. Това ли бе правилното поведение на държавата? Според мнозина критици това е задълбочило рецесията.
- Правителството взе мерки във втората половина на 2009 г. да приспособи фискалната политика. Както знаете, през първата половина разходите нарастваха с 25% в сравнение с предходната, и то на фона на падащи приходи. Ясно бе, че нещо трябва да се направи. Имаше остро приспособяване на разходната част, като разходите ще са затегнати и през тази година. В същото време приветстваме разплащането на ангажиментите от миналата година.

Но не смятате ли, че забавянето им е рисково за икономиката и възпрепятства възстановяването, както и че ще предизвика сериозен спад в първите две тримесечия на тази година?
Силно подкрепяме разплащането на забавените задължения, но ако трябва, да направя по-обща забележка - България не е в ситуация, в която фискалната политика може да стимулира възстановяването. Това е така, защото икономическата ситуация в страната е съпроводена от голям спад на приходите и може да предизвика голям дефицит.
Ако погледнете примера на други държави в региона в такъв случай, рисковата премия, измерена през CDS-ите, може да нарасне. А това определя цената за финансиране на българските банки и ако лихвите отново започнат да се увеличават, ще е много негативно за българската икономика.

В момента състоянието на публичните финанси в България е много по-добро от ситуацията в тези държави, това е много важен актив и трябва да се поддържа. Напълно осъзнаваме, че поддържането на такава фискална дисциплина, свиването на разходите може да е много болезнено в краткосрочен план. Напълно го осъзнаваме.

Така или иначе на текуща база дефицитът е почти 2% и точно той се вижда от чуждестранните наблюдатели. Какъв беше смисълът от нисък дефицит на касова основа?
- Международните институции следят салдото, изчислено по един от двата начина. Ние в МВФ го следим на касова основа. ЕС следи изпълнението на текуща. Разликата е известна.

Правителството заговори за пенсионна реформа, но не я заложи в бюджета за тази година. Сега се говори за ново отлагане...
- В много държави здравната и пенсионната реформи са много по-трудни, отколкото други. Но защо ние ги препоръчваме? През годините на икономическия бум приходите нарастваха бързо и можеше да се предприемат много действия - да се намалят данъчните ставки, да се увеличават разходите и бюджетният баланс продължаваше да се пази.
Сега, когато приходите не нарастват по този начин, полето за действие е ограничено. Тоест трябва разходите да се приоритизират и да се направят по-ефективни. При това приоритизиране България се нуждае от повече средства за инфраструктура. В същото време пенсионната система продължава да се дофинансира от централния бюджет, но сега това означава по-малко средства за други политики.

За да посрещнете тази ситуация, трябва да сближите приходите в пенсионната система с разходите и това може да стане чрез реформа. Също като много други държави България се изправя срещу застаряването на населението, което означава, че всеки работещ издържа повече пенсионери, а продължителността на живота се повишава. Затова повишаване на възрастта за пенсиониране може да се разглежда като възможност.

Казахте, че дефицитът по текущата сметка ще продължи да се свива. Това обаче се дължи и на спада на вноса, а този процес не предполага ли рецесия? Оттук прогнозата ви за макар и скромен икономически ръст на страната не е ли всъщност оптимистична?
- В нашата прогноза очакваме вътрешното търсене да се свие с 3.5%, отчели сме и свиването на вноса. Но очакваме износът да нарасне и да компенсира това понижение и затова може да се очаква икономически растеж.
В периода между 2003 и 2008 г. българската икономика растеше с около 6-7%, но вътрешното търсене се увеличаваше с 10%, което доведе и до увеличението на дефицита по текущата сметка до 25%. Сега виждаме обратния процес - капиталовите потоци към България се свиват, което е очакван процес на приспособяване, разбира се, болезнен и се отразява върху публичните финанси.
Още от интервюто на „Дневник"

„Имаме много допирни точки с работодателите", казва в интервю за „Класа" Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа"
Г-н Тренчев, стана ясно, че безработните за януари са нови 30 хиляди души. Докъде стигнаха преговорите с правителството за актуализиране на антикризисната програма?
- След заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество се изказахме както ние, така и работодателите. За разлика от работодателите, ние с колегите от КНСБ имаме подготвен общ пакет от 8 групи предложения. Направихме и допълнително такова, което касае изработване на законодателни промени, чрез които да се ограничи силно възможността за източване на ДДС. Там бяхме съвсем конкретни, включително имаме изработена и бланка. Вицепремиерът Дянков много сериозно се замисли по въпроса, защото това касае хазната.

Относно старите мерки от септември миналата година, всички присъствали настояха да се направи мониторинг на това какви резултати са дали те. Този въпрос обаче „увисна", защото ние остро възразихме срещу приетата тогава мярка за охрана на българския трудов пазар, която не беше приложена. И двата синдиката настоявахме да има сериозен режим за недопускане на чужди работници, а вицепремиерът едностранно отмени тази съгласувана, а и минала през МС мярка. Може би е останал с впечатление, че ние се противопоставяме на това у нас да идват висококвалифицирани мениджъри, в което няма нищо лошо, но да идват и хора с лопати от трети страни, не от Европа, някак си е нонсенс.

Това, което се реши на Националния съвет, е, че всички излъчихме свои представители, които да сформират работна група, която да започне да работи по предложените от нас антикризисни мерки. Колкото и да е странно, имаше съвпадение по някои от предложените точки, по това, което искаме и ние, и работодателите. В рамките на кратък период от време тази група трябва да излезе с общ документ и да прерасне в пакт.

В какъв срок може да се случи това?
- Никой не би могъл да се ангажира с конкретен срок, но мисля, че в рамките на месец ще се справим. Имаше и коментари относно срока на действие на този пакт. Някои от работодателите предложиха той да работи до края на мандата, ние сме по-скоро за въвеждане на срок от две години, защото ситуацията е динамична. Може да се наложат корекции. Настояваме да има периодичен преглед на това, което се прави, за да се види има ли резултат, трябва ли нещо да се коригира.

Какви са мерките в краткосрочен и дългосрочен план, за които бихте могли да се договорите и респективно да бъдат приложени?
- Реално шанс има да се договорим и по 8-те пакета. Говоря основно за синдикалните предложения, защото не познавам така добре тези на работодателите. За нас основен приоритет е пазарът на труда и борбата срещу безработицата. Мисля, че ще се договорим за сформиране на кризисен щаб към премиера, за въвеждането на много сериозни мерки около европейските фондове. Защото Европа даде зелена светлина, но това не значи, че ние може да започнем да ги усвояваме. Имаме право на тези пари, но дали ще ги вземем зависи от проектите, от процедурите и т.н. В пълен ход са и нещата около здравеопазването, пенсионната реформа, мисля, че и по тях бихме стигнали до общи решения.

Каква е прогнозата ви за нарастването на безработицата? До какви нива очаквате да стигне тя?
- Това в много голяма степен зависи от някои мерки на правителството. Нарастването на безработицата идва от огромната междуфирмена задлъжнялост и не на последно място задлъжнялостта на държавата към фирмите - тя не им плаща и естествено първото, което правят, е да се освободят от персонала. Ако има придвижване по този пункт, много работни места ще оцелеят. Ако една фирма е задлъжняла, тя не изплаща дълга си към друга и така се получава порочна верига.
Още от интервюто на „Класа"

„Още 200 хил. безработни, ако се действа така", казва в интервю за „Класа" д-р Желязко Христов, президент на КНСБ
Д-р Христов, според официалната статистика броят на безработните е нараснал спрямо декември с над 75%. Как ще коментирате този проблем?
- Само песимистично. Това е един от сериозните измерители на кризата и затова страните от ЕС и Международната организация на труда създадоха свои политики и свои документи като Глобалния пакт за заетостта, който много ми се иска да предложим в България. За да можем да съхраним максимално заетостта и да създадем пакет от антикризисни мерки, от които има много силна нужда страната, с оглед на по-бързото излизане от кризата.

Как оценявате антикризисните мерки, които в момента съществуват?
- Страната ни не разви това, което правиха европейските държави в антикризисния си пакет. Никой от българския бизнес не може да каже, че държавата е направила нещо добро за него, а напротив - направи така, че бизнесът да се превърне в своеобразен кредитор на държавата. Започна се с измерими суми от 1,5-2 млрд., като само дължимото ДДС беше около 460 млн. лева, сега вече никой не може да каже колко дължи държавата, защото няма публичен регистър. Трябва да се каже още, че над 400 млн. лв. от парите, които се дължат на бизнеса от държавата, са за неплатени и закъснели работни заплати. Оттук следва, че държавата създава много сериозна предпоставка за безработицата. КНСБ направи реалистична прогноза за ръст на безработицата от около 15%. Ако през годината продължим по същия начин с тази политика, с тези антикризисни мерки и с тези доходи към бизнеса, България ще загуби нови 200 хил. работни места, а най-трудно след кризата се възстановява заетостта. Кризата допринесе и за много драматична депресия в българската индустрия. Спадът на БВП е драматичен за 2009 г. и той от своя страна свива заетостта и оттам расте безработицата. Очевидно няма зрялост и дълбочинност във финансовото и икономическото управление.

Мерките, които обсъждате с правителството, ще спомогнат ли за по-бързо излизане от кризата?
- Очевидно икономиката е в много тежко състояние. Затова двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа" излязоха с общи антикризисни мерки. Ще си позволя да направя две прогнози по отношение на това защо спорим с финансовия министър. Първата е, че той няма да завърши годината на нулев бюджетен дефицит. Втората е, че не е времето и няма да се случи играта му за ЕРМ-2. България има нужда от други идеи. За бюджетния дефицит твърдя, че ще завършим до края на годината с не по-малък от 1 млрд. лева. КНСБ заяви още в самото начало на преговорите, че трябва да се освободят 1 млрд. лева от фискалния резерв, с които да се разплатят максимално. Не може да оправяш дълговете на гърба на хората. Има много предизвикателства пред страната и е необходим страшно добър диалог в условия на криза. Утре (бел. ред. днес) за пръв път ще се срещнем с финансовия министър, аз го поканих, за да поговорим за всички актуални проблеми в страната в момента.
Още от интервюто на „Класа"

„От сараите ще изскочи козът срещу Алексей", прогнозира в интервю за „Стандарт" социологът Андрей Райчев
Г-н Райчев, вие пръв споменахте след смъртта на Ахмед Емин, че той може би е искал да убие лидера на ДПС Ахмед Доган. Вярвате ли в тази версия?
- Това, разбира се, е един вариант. Но аз говорех повече за това, че Емин е бил свързан с някакви служби, най-вероятно с българските. И сега, като се проследи развитието на събитията, тезата се потвърждава.

Но нали имаше официално изявление, че не е вербуван от службите?
- Мисля, че става дума за т.нар. частен агент. Не са му плащали за еди-какво си 30 лв., но цяла серия офицери са знаели какво прави и това, което е вършел, явно не е било много хубаво. Самият потърпевш характеризира случващото се като връщане на България към 1989 г., под което не се разбира демокрацията, а възродителният процес. Има някаква голяма антитурска операция, която са подготвяли и която се е изляла в събитията в сарая. Това е хипотезата ми в момента, но тя не се базира на информация извън известната в публичното пространство.

Вярвате ли, че разследването ще стигне до истината?
- Ще преувелича, ако кажа, че вярвам, но мисля, че този път е възможно да се стигне до истината, за разлика от предишните разследвания. Защото намеците, които се чуват от устата на управляващите, са, че Алексей Петров е свързан с тази история. А на тях им трябва нещо сериозно, което да покажат за г-н Петров.

Очакванията в обществото са, че ще се разплетат много от "свинските черва" между престъпността и различните власти през годините?
- Това ще стане, ако решат да престанат да ни разказват криминални истории и започнат да ни разказват политически. В момента ни показват крими сериал за лошите в прехода, това обаче е политически сюжет. Не е история за проститутки, а за министри.

Или и за двете?
- Не, сериозно говоря. Докато ни разказват за барове и проститутки, значи, не чуваме важното. Не че е лошо, но не е съществено.

Тоест, чакаме историите за икономическите досиета на прехода - що за птица е това "бизнес досие"?
- Това е метафора, но застрашава всички, които българският народ, така да се каже, не обича. Сега комисията "Кушлев" има право да разследва собствеността на хора, извършили престъпления от друг характер, и да отнеме разликата между декларирани доходи и имущество. Става дума само за конфискация. Същото може да се направи и за всички участници в управлението - депутати, министри и т.н. от 1989 г. досега. Включително и за участниците в приватизацията. И да се види - тези хора са платили толкова данъци, имат това и това, какво остава или не достига. Това е много по-радикално от всички други предложения на управляващите.

Възможно ли е обаче да се случи? И необходимо ли е?
- Смятам, че е неизбежно да се случи, защото българският народ иска да прочете тази страница. Нямаше как да излезем от социализма, без да разберем какво се е случило. Многото опити да затворим страницата, без да я прочетем, не излязоха особено успешни. Същото ще стане и с прехода - не може да не бъде прочетен.

И ще се отнеме имущество на политици?
- Да, в крайна сметка това ще стане.

А как ще се отрази това на политическото пространство у нас?
- В това се състои шансът на Бойко Борисов хората да продължават да му вярват - че иска и ще направи така, че преходът да бъде прочетен. Ако спрат да вярват, че се стреми към това - ще трябва да дойде някой друг, на когото имат повече доверие.

Президентът Георги Първанов поиска да се отворят бизнес досиетата, не е ли рано да се започва подготовка за изборите за държавен глава?
- Рано е, разбира се, но партиите вече го правят.

Как ще им се отрази обаче метафората "бизнес досиета" в действие? Пипалата на Октопода изглеждат проникнали навсякъде?
- Няма как да научим истината за пипалата на Октопода, без да разберем как са финансирани партиите. Ние знаем истината като цяло, но не и подробностите.

Да не стане и с бизнес досиетата така, като с папките на агентите на бившата Държавна сигурност?
- Лошото, което стана с досиетата на ДС, е, че не се разбра съдържанието им бързо. Но така или иначе истина излиза и тя се оказа доста гадна. Не вярвам, че има още скрито зад това, което научаваме сега.

Да, но хората доста се объркаха...
- По-скоро се разочароваха, защото очакваха нещо голямо, а то се оказа доста по-малко. Но - отвориха се.

Да не излезе нещо малко и при прочитането на прехода - ще доведе ли това до смяна на политическия елит?
- Политическият елит вече е в процес на промяна. Над половината депутати в сегашния парламент са от партии, които не съществуваха преди две години. Този процес предстои, той ще продължи.
Още от интервюто на „Стандарт"