„100 фирми държат 80% от икономиката", пише в. „24 часа"
65 млрд. лв. са приходите на 100 компании, които работят у нас, за 2014 г.
Това означава, че те създават близо 80% от брутния вътрешен продукт, който е 82 млрд. лв. Приходите на челната десетка за 2014 г. са 23 млрд. лева.
Десетте топкомпании са се отчели пред хазната през 2014 г. със 168 млн. лв. корпоративен данък. В сумата не са включени банки и финансови институции.
Това показват сметки на експерти, направени за "24 часа" на базата на информация, предоставена от НАП и други официални източници.
Данните обаче показват състоянието на компаниите за една година назад, тъй като в данъчните декларации се отчитат резултатите от изтеклата година.
"Ножицата" в размера на приходите между първия и последния в топ 10 е 7 пъти - 7 милиарда срещу 1 милиард.
Прочети още от в. „24 часа"

"Калфин против чиновниците да плащат осигуровки", пише в. "Стандарт"
Вицепремиерът Ивайло Калфин се обяви против идеята на здравния министър Петър Москов чиновниците с високи заплати да си плащат осигуровките за здраве. Москов предложи облагането да засегне държавните служители с възнаграждения над две минимални заплати. Допълнителните приходи в здравната каса щели да отидат за лекуване на социално слаби.
"Не съм склонен на такава промяна. Добре е да поговорим с министър Москов, той може би не е получил достатъчно информация, защото в момента всеки държавен служител се осигурява от държавата на 100%", коментира вицепремиерът Калфин. Той припомни, че преди години държавата е поела този ангажимент, като в същото време е намалила заплатите на чиновниците. "Ако искаме да върнем нещата, трябва да минем отново през корекция на заплатите", посочи Калфин. Според него за здравната каса няма значение дали парите ще влязат през осигуровки от държавата или през осигуровки от самите чиновници, защото става въпрос за една и съща сума. В същото време предлаганата от Москов промяна ще изисква по-сложно администриране и ще бъде по-неефективна. Според Калфин не е редно и режимите на осигуряване на чиновниците да са различни в зависимост от техните заплати.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Роумингът в ЕС пада през 2017 г.", четем във в. "Монитор"
Краят на разходите за роуминг в Европа би могъл да се очертае през 2017 г., се казва в съобщение на Европейската комисия, цитирано от АФП. Изпълнителната власт на ЕС се надява в скоро време да бъде постигнато споразумение по въпроса с Европарламента и страните членки.
„От второто тримесечие на 2017 г. разходите за роуминг биха могли да бъдат премахнати в ЕС", заяви еврокомисарят за дигиталната икономика и информационното общество Гюнтер Йотингер. "Очаква се Еврокомисията, 28-те и Европарламентът бързо да постигнат споразумение по тази тема", заяви той в Бон.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Депозитите в левове надхвърлиха 50%" е заглавиe от в. "Труд"
Депозитите в левове надхвърлиха половината от привлечените средства в банките, увеличават се и влоговете във валути, различни от еврото, сочи анализ на БНБ към края на 2014 г.
Данните показват, че 50,9% от парите са в левове, а 7 на сто са във валути, различни от еврото. Останалата част - 42,1%, са в единната валута. За сравнение към края на 2013 г. привлечените средства в левове са били 49,7%, в евро 43,6 на сто, а в други валути 6,7%.
Прочети още от в. "Труд"

"Цацаров предлага да се спират от движение колите на нарушителите" е водещo заглавиe на в. "Сега"
При тежки нарушения на правилата на движение по пътищата временно да се спират от движение автомобили, управлявани от провинилите се шофьори, и да се свалят регистрационните им табели. Застраховката "Гражданска отговорност" да е за всеки водач, а не на автомобил. И шофьорите с повече нарушения да плащат по-скъпа застраховка.

Това предложи главният прокурор Сотир Цацаров вчера. Той изложи своите идеи пред парламентарната комисия по транспорт на дискусия за повишаване на безопасността по пътищата. На нея бяха и министрите Румяна Бъчварова, Ивайло Московски и Лиляна Павлова. Присъстваха и шефовете на Пътна полиция, на ДАИ, на пътната агенция, както и целият спектър неправителствени организации, занимаващи се с темата. Председателят на парламентарната транспортната комисия Гроздан Караджов обяви, че ще бъде създадена работна група, която в кратки срокове да изработи нужните законови промени.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Спасителите вадят фискален бон на плажа" четем на първа страница във в. "Монитор"
Към всички билети за спортни и културни събития у нас, както и тези за ползване на чадър и шезлонг на плажа задължително трябва да се издава и касов бон. Това съобщиха вчера от Националната агенция за приходите. Те обясниха промяната с корекции в Нବредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, публикувани миналата седмица в "Държавен вестник". След нововъведението всич¬ки спасители и спасителки на плажа по родното Черно¬морие и басейните, които събират такси за чадъри и шезлонги
вече ще трябва да дават дежурствата с буй в едната ръка и касов апарат в другата.
Промените предизвикаха негодувание сред част от хората, които ще трябва да се бръкнат за касов апарат и да работят с него по 8 часа на ден. "Работя като спасител на морето от 8 години. Миналата година заради икономии шефът ми ни накара ние да обикаляме и събираме плажните такси в районите, за които отговаряме. И сега какво, ще трябва да се разхождам с касов апарат на шията и да чукам касови бончета на него. Ами когато се наложи да вляза да спасявам, къде ще си го навра този апарат, та да не ми го откраднат. Остава само да ни накарат и кафенца и сандвичи да разнасяме на хората или да издаваме и фактури за шезлонга и чадърите.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"НАП ще има повече права, длъжниците по-малко", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Националната агенция за приходите (НАП) ще получи допълнителни правомощия, които трябва да й помогнат да събира задълженията на гражданите и фирмите към хазната по-лесно. Това става с тридесетина промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, подготвени от Министерството на финансите и публикувани за обществено обсъждане, които са почти изцяло в полза на държавните институции. Ако парламентът ги одобри, данъчните ще могат да прекъсват срока на 10-годишната абсолютна давност за неопределено ...
Прочети още от в " Капитал Daily"

„След кризата с КТБ проблемните кредити намаляват", пише в. "Сега"
След кризата с КТБ проблемните кредити в банковата система у нас постепенно са започнали да намаляват. Тенденцията е особено отчетлива през последните три месеца на 2014 г. Банките, от своя страна, осигуряват все по-добро покритие на лошите заеми. Това става ясно от тримесечното издание на БНБ "Банките в България".

В края на декември миналата година кредитите с нарушено обслужване са били 12.6 млрд. лв., сочат данните на централната банка. В тази графа освен заемите с просрочие над 90 и над 180 дни влизат и кредитите, които са под наблюдение заради просрочие над 30 дни. Проблемните заеми към края на декември 2014 г. у нас са представлявали 18.8% от всички, показват изчисления на "Сега". Три месеца по-рано - към края на септември, лошите кредити плюс тези под наблюдение са били 20.1% от всички, или 13.2 млрд. лв. През първото тримесечие на 2015 г. процентът на заемите с проблеми при обслужването е намалял още. Сметките показват, че тези заеми вече са 17.1% от всички, или 10.7 млрд. лв.
Прочети още от в. "Сега"

„Консервният комбинат на Ковачки "Сторко" се продава заради дългове", пише в. "Капитал Daily"
Консервното предприятие "Сторко" в Плевен, което е контролирано от Христо Ковачки, се продава на търг заради просрочени задължения. Това става ясно от регистъра на частните съдебни изпълнители, през който е обявен търга. Началната цена за предприятието е 6.4 млн. лв., което е доста под оценката му. Причината е, че това е вторият поред търг с опит да се продаде заводът. Пазарната стойност на имота е определена на 8.54 млн. лв. и по закон при първи търг началната цена е 75% от стойността.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"5% ДДС за вестниците в Румъния" пише в. „Труд"
Румънският парламент одобри плана на правителството за поетапно намаляване на редица данъци в периода от 2016 до 2019 г., предаде „Ройтерс". Така догодина ДДС в северната ни съседка ще се понижи до 19% от сегашните 24 на сто.
Предвидена е намалена ставка на ДДС от 5 процента върху учебниците, вестниците, списанията, книгите, таксите за музеи, зоологически градини, спортни и културни събития, изложби, кина и др.
Още в началото на юни ставката за ДДС за храни и безалкохолни напитки беше намалена на 9%.
Прочети още от в. „Труд"

"Как Европа става за смях", пише в. "Стандарт"
Гръцкото правителство постигна целта си: специално за него беше свикана още една европейска среща на върха, на която, буквално в последната минута, ще бъде обсъдено предложението на Атина. Така отборът на Ципрас си извоюва още една седмица отсрочка. Времето обаче е пари. Което в конкретния случай означава, че отлагането на решението с една седмица накрая може да означава няколко млрд. евро повече за гръцкия пациент. Само през последната седмица гърците са изтеглили кръгло 5 млрд. евро от банковите си сметки. А за да не колабират гръцките банки, ЕЦБ междувременно разшири рамката на спешните кредити за Гърция до близо 90 млрд. евро. Ако Гърция напусне еврозоната, останалите страни ще "увиснат" с тези спешни кредити за Атина. С други думи: колкото по-дълго се протакат преговорите, толкова по-голям става рискът за другите страни от еврозоната, което пък допълнително ще подобри позициите на гръцкото правителство в преговорите. През последните няколко месеца все повече се засилват две крайно неприятни усещания: че една икономически маловажна страна изнудва европейския валутен съюз; и че ЕЦБ стоварва все повече отговорности и рискове върху страните от еврозоната.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Армения пред преврат заради поскъпнал ток", пише в. „24 часа"
Последните събития в Армения повтарят първата фаза на преврата в Украйна, заяви членът на комитета на Съвета на федерацията на Русия по международните въпроси Игор Морозов.
Според него Армения е близо до държавен преврат с използване на оръжие. "Тогава украинската опозиция също отказа среща с президента Виктор Янукович и започна да апелира европейската общност, също пред протестиращите започнаха да излизат пристигащи от Европа политици", напомни сенаторът. Морозов допуска участието на САЩ и в тези събития.
Прочети още от статията на в. „24 часа"