Излязоха данните на националната статистика за доходите, разходите и потреблението на домакинствата, които затвърдиха очерталата се тенденция през годините на прехода, че българинът харчи повече, отколкото получава.
Въпросът е откъде той покрива дупките в дефицита на семейния си бюджет и зароди ли се средната класа, която е гръбнакът на всяка една икономика?

До средата на 90-те години голяма част от българските домакинства изяждаха "спестеното" по времето на развития социализъм, но след кризата от 1996-97 г. българинът започна да се приучва да живее на кредит, защото инфлацията стопи и последните спестявания на средностотистическото българско семейство.
Тази тенденция се затвърди през последните 2-3 години, когато агресивната кредитна политика на банковите институции в България поразбуди позадрямалото чувство за "живот назаем".
Данните сочат, че средната кредитна задлъжнялост на едно българско домакинство е около 3400 лева.
Като се имат предвид официалните доходи на българите, това никак не е малко и говори повече за неплатежоспособност, отколкото за кредитоспособност.

От друга страна обаче българинът разчита на нерегламентираните си доходи от сивия сектор, които в някои случаи надхвърлят легално получаваните пари.
Неслучайно народният фолклор казва, че "българинът е жив, защото е сив". От тази гледна точка банкерите "спят" спокойно и не разчитат на сриване на кредитоспособността на домакинствата.
Още повече, че според официалната статистика домакинствата отделят за плащания на лихви и главници малко над 20 лева месечно, т.е. потенциал за ръст има.

В началото на хилядолетието, тогавашният финансов министър заяви, че само 3000 са данъкоплатците с месечен доход над 1400 лева, внасящи в хазната своята лепта от 40% от него, което не се връзваше с околната среда от лъскави лимузини, крайградски палати и пълни елитни заведения.

Излиза, че легитимните богати българи са само около 0,04% от населението. Сега те вече са 14 000, но едва ли и това е точният им брой.
Според социологическите проучвания афиширащите се като "висша класа" в българското общество представляват 2-3% от населението.

Тоест ако вземем долната граница на най-заможните от 2%, ще се окаже, че това са около 150-160 хиляди българи. Според проучванията около 1/3 от тях са "декларирали", че месечно разполагат с доходи над 1500 лева, което означава, че потенциалните данъкоплатци с най-високи доходи са не 3 или 14 хиляди, а около 50 000.

Те обаче липсват в данъчния регистър с подобни доходи. Според изследванията направени в края на 90-те години към "висшата класа" се числят висшият управленски персонал на крупни частни и държавни /последните вече са по-екзотична група поради напредналия процес на раздържавяване/ компании и банки; част от висшата държавна администрация; хора, притежаващи големи реституирани имоти; лидери на "икономиката в сянка".
С изключение на първата и отчасти на втората група, всички останали по отношение на своите доходи гравитират към сивата част на родната икономика.

Усилията трябва да бъдат насочени към формирането на средна класа в страната, която да формира основната част от потока на данъчните подоходни приходи.
Сега се оказва, че около 1/3 от доходите на българина са недекларирани. Това обаче е естествена животоспасяваща реакция от страна на родния данъкоплатец, защото според европейските стандарти - накъдето сме се запътили - около 6,5 млн. българи са в дъното на пирамидата на обществените класи, т.е. принадлежат към "нисшата класа", тъй като "Беден е този, който харчи най-малко 40 на сто от дохода си за храна".
А според последните данни на НСИ за храна и безалкохолни напитки са отивали 36,4% от общите разходи на домакинствата, но средно.
Като прибавим и увеличените разходи за алкохол и тютюневи изделия, които възлизат на 5,3%, ще се окаже, че почти 42% от общите разходи на средното българско домакинство отиват за насъщния. Подчертавам насъщния, защото за българина салатката не минава без ракийката и това го потвърждава "големият международен проблем" с акциза за домашната ракия.
На практика това означава, че на дъното на социалната пирамида са около 90% от българите. Това са пенсионери, държавни служители от по-нисък ранг, хора, занимаващи се с дребен бизнес, лицата, получаващи социални помощи, художествено-творческата интелигенция, безработните и др.
Според това на какви доходи се осигурява българинът се оказва, че тези осигуряващи се до 550 лв. месечно са 92% от осигурените. Но бедността не е само липса на доход, а и труден (невъзможен) достъп до образование, до здравеопазване, до обществена дейност, до труд.
Работната заплата също не може да осигури на работещите доход, причисляващ ги към средната класа.
България е на 41-во място в Европа по размер на заплатите. Българинът получава едва 4% от часовата надница на датчанина.

С други думи, средната класа, която е гръбнакът на всяко пазарно стопанство, все още липсва в България. Поне засега формирането й по основния критерий - размера на дохода, си остава една илюзия.
По притежавана собственост пък такова съсловие в индустриално развитите държави изобщо няма. Сега у нас има домакинства със среден доход. Но това не им позволява да се държат като потребителска средна класа.
От гледна точка на критерия "доходи" се оказва, че над 1000 лева месечно получават едва 1,8% от българите.
Ако вземем предвид, че двама души в едно семейство (домакинство) работят, тогава към горната група може да прибавим и тези с доходи над 550 лв., т.е. това са нови 6,2%.
Или тази група лица (домакинства) общо представлява 8% от българите. Тук например влизат депутатите, чиято заплата надхвърли 1100 лева месечно.

Въпреки неблагоприятните икономически условия, средната класа в България се формира от т. нар. средно предпремачество. Според критерия "брой на заетите лица във фирмата" около 1/4 от тях могат да се определят като средни за българските стандарти (преди 8 години 1/3 се считаха за такива).
Според критерия "оборот" техният брой е още по-малък - около 6-8% от фирмите. Ако вземем "печалбата", средни фирми са едва 3-4% от тях.
В този смисъл към средната класа се причисляват главно собствениците на проспериращи дребни и средни частни фирми, висша държавна бюрокрация, свободните професии - адвокати, известни художници и музиканти, водещи журналисти в държавни и частни медии, архитекти, проектанти, одитори и др., т.е. т.нар. интелектуален елит.
Техните предпочитания са към ползване на културни и развлекателни услуги, ресторанти, пазара на недвижими имоти, автомобили, битова техника и пр.
Като средна класа се определят около 6-8%.

Всичко това показва, че българската средна класа държи имущество на средно равнище, но живее с доходи на ниско. Тоест, както е казал шопът, само според имуществения ценз като критерий за средна класа, такова животно нема.
Например, жилищното потребление у нас е сравнимо с това на развитите западноевропейски държави, но всъщност е много по-лошо като качество. Основният показател за жилищно потребление у нас е около 400 жилища на 1000 души, но ако се базира на нормите за съвременните обитатавани жилища от "обикновен" тип, този показател се редуцира надолу и спада на около 300 жилища на 1000 души.

В същото време обаче класическите показатели за достъпност на жилищата имат много по-неблагоприятни стойности в сравнение с тези в развитите пазарни икономики.
Преди 12 години например на едно средно домакинство са били необходими 6 годишни дохода, за да се купи жилище от 72 кв.м. За София тези стойности са били два пъти по-големи.
През 1998 г. вече са били необходими 10-12 годишни дохода, а днес българинът може да го изплати за около 27 години със своята средна месечна работна заплата и то ако живее на фотосинтеза, т.е. не яде и не пие.
В същото време средният британец със своята средномесечна работна заплата ако дойде в България може да придобие същото жилище с по-малко от двегодишен труд.

Неблагоприятната тенденция се засилва и от факта, че България е с най-висок коефициент на зависимо население от бюджетното преразпределение сред държавите от Западна и Централна Европа.
Според баланса на демографските ресурси имаме над 2 млн. пенсионери, 1,6 млн. в нетрудоспособна възраст, близо 2 млн. заети в бюджетната сфера и поддържаните от нея дейности.
Едва 1 млн. са заети в реалния сектор на икономиката и плащат "реални" вноски в бюджета за социално осигуряване.
С други думи ще продължаваме да изнасяме данни за средното българско домакинство, но средната класа ще си остане в предизборните обещания на политиците.