Български боб е почти невъзможно да се намери на пазара, за сметка на това навсякъде се продава вносен, показва  проверка на fermera.bg. Етиопия, Китай, Казахстан, Аржентина и Полша са основните държави, от които се внасят традиционните за българската трапеза бобови зърна. Цените обаче са от порядъка на 4,50-5 лева за килограм, като по-едрият стар фасул, продаван уж като „Смилянски", достига цена от 12 лв./кг.

Бобът родно производство изчезна от пазара заради дъмпингов внос, обяснява директорът на Добруджанския земеделски институт доц. Иван Киряков. Макар че учените от института са създали над 15 сорта български фасул, в последните години драстично намаляват площите у нас, засадени с традиционната култура.

Според статистиката, през 2010 г. с български боб са били засети над 14 000 дка ниви, година по-късно те са намалели на 9 500 декара. Негативната тенденция продължава, миналата година с боб са били засети не повече от 5000 декара, коментира доц. Киряков. Добивите от декар също намаляват - средно около 105 кг/дка, докато в предишни години те са достигали близо 150 кг от декар.

„Държавата трябва да помисли за производителите и да насърчи родното производство, а не да позволява дъмпинговия внос", смята земеделският производител от Велинградско Васил Карталов. От друга страна, агрономите препоръчват поне 10% от обработваемите площи да се засаждат с бобови култури, тъй като те съдържат много азот и поддържат почвата в добро състояние.

„Напоследък има голямо търсене на семена за боб, земеделските производители постоянно ни питат за посевен материал", казва доц. Киряков. Проблемът е, че у нас само Добруджанския земеделски институт произвежда качествени семена, минимални количества предлага и Институтът по земеделие и семезнание "Образцов чифлик" в Русе. Цената на сертифицираното семе е 5 лв., а на декар са нужни около 10-15 кг.

„Ще ни трябва време да отговорим на търсенето, но сме готови веднага да увеличим площите и да предложим на земеделците качествено семе за български боб, уверява доц. Киряков.

Добруджанският институт е предложил за одобрение и два нови сорта за стар фасул, които дават високи добиви, имат едри зърна, а реколтата може директно да се прибира от полето с комбайн.