Въпреки притесненията на ЕС от корупцията и организираната престъпност в най-новите и най-бедните страни-членки България и Румъния, техните икономики се развиваха бързо през последните години- с около 7-8% годишно, пише авторитетното издание „Икономист". Сега обаче двете страни най-вероятно ще бъдат най-сериозно засегнати. Балонът на недвижимите имоти в България е на ръба да се спука, като все още това не се е отразило на останалата част от икономиката. Сега малцина изглеждат разтревожени. След като се спасиха от санкции от страна на Брюксел (не напълно в случая с България), политиците на Балканите явно смятат, че могат да контролират законите на икономиката.

В продължение на няколко години нещата за страните в Източна Европа се развиваха изключително добре и това все още не е приключило. В продължение на 10 години или повече Източна Европа се радваше на изключителни успехи. Икономическата и политическата стабилност и приемането на 10 страни в ЕС доведе до увеличаване на интереса на чуждестранните инвеститори. Наличието на нископлатена и квалифицирана работна ръка доведе до успеха на редица частни компании. Беше неизбежно, че това няма да продължава вечно и икономическият растеж в Източна Европа е към края си, коментира британското списание.

Заплатите се повишиха. В много страни инфлацията се повиши. Икономическият растеж наистина беше силен. Това е частично вярно, защото спадът в икономиките на Еврозоната започна отчасти, защото вътрешното търсене нарасна.

Голямо изключение са Прибалтийските страни като Естония и Латвия, където в последните години дефицитът по текущата сметка е голям и икономическият растеж е висок. Но балонът се спука. В Латвия например пазарът на недвижими имоти се е свил с 8,3% в сравнение с година по-рано. Индустриалното производство е намаляло с 6,4%. Бумът в строителството вече отмина. Инфлацията достигна 17%. За страна с валутен борд, това е страшно.

В най-голямата икономика в Източна Европа - Полша, нещата изглеждаха по-добре. Растежът през първото тримесечие беше 6,1% на годишна база. Много поляци, които работеха в Ирландия и Великобритания, се върнаха в страната, привлечени от високите заплати. Безработицата, която през 2003 година беше 20%, внезапно намаля. Растежът се понижи, особено когато лихвените равнище започнаха да растат. Те са 4% през 2007 година и сега са 6%. Това укрепи полската злота и тя поскъпна спрямо еврото. Това обяснява защо поляците се върнаха от Великобритания, но това се отрази негативно на полския износ.

Критиците препоръчват правителството да извърши реформи в публичните финанси, особено в пенсионната система и да ускори инфраструктурните проекти. Това може да подобри шансовете на страната за членство в Еврозоната, което не изглежда възможно преди 2013 година. Словения прие единната валута, това се очаква да направи и Словакия следващата година.

Най-тревожна е ситуацията в Унгария, която е зависима от случващото се на капиталовите пазари. Неустойчивото правителство се справя учудващо добре в условията на макроикономическа нестабилност след неразумни харчове и самохвалство през последните години. Бюджетният дефицит през 2006 година достигна 9,4%. Според експерти в края на 2008 година той ще бъде по-малко от 3,5% от БВП. Публичните разходи са над 50% от БВП, което означава, че унгарското правителство преразпределя най-много средства през бюджета сред другите правителства в региона. Другата тревога е рязкото забавяне на икономиката на страната. Унгария е силно зависима възможностите за износ в Западна Европа.