В петък вечерта Москва и Минск подписаха съглашение за експорта на руския нефт за Беларус. Размерът на експортното мито за Беларус е определен със задна дата 1 януари 2007 на $53 за тон, е съобщил премиерът на РФ Михаил Фрадков, цитиран от РИА Новости.

„Ще взимаме по $53 от всеки тон доставян за Белорусия" - е казал Фрадков на пресконференция за резултатите на преговорите с белоруския си колега Сергей Сидорский. „Преговорите протекоха трудно, в заключителния етап се включиха и президентите на двете страни. В резултат на това съгласувахме общия подход" - добавил той.

Министърът на финансите на Русия Алексей Кудрин е пояснил, че ставката от $53 за Беларус е изчислена при коефициент 0.293 спрямо митото, което Русия определя за по-далечния си експорт. За 2008 коефициентът ще е 0.335, за 2009 - 0.356. Този механизъм ще внесе в руския бюджет малко над $1 млрд. за 2007, едновременно с това ще останат и значителни суми за Беларус.

Припомняме, че в сряда вечерта премиерът на Беларус Сидорский съобщи, че правителството на страната му отменя едностранно въведеното мито върху транзита на руски нефт в размер на $45 за тон.

Как да разбираме „нефтената разпра" между двете страни? На пръв поглед смелата постъпка на Беларус да „изпомпа" близо 80 хил.т. нефт ще излезе на страната доста скъпо. Икономисти от изследователски институт в Минск са изчислили, че в резултат от отмяната на перференциалните доставки на нефт от Русия БВП на Беларус ще спадне с около 8%. Други 7% ще отнемат новите цени на газта.

Икономиката на Беларус се развиваше с бързи темпове през последното десетилетие, но причината не бе интензивна, а външна. През 1995 Русия отмени митото върху петрола, който доставяше за Белорусия, с уговорката, че 85% от митото върху нефтените продукти, които Беларус изнася, ще отиват за фиска на РФ. Смяташе се, че нефтената продукция ще отива предимно за вътрешния пазар и няма да прави конкуренция на Русия на трети пазари.

Обаче не стана точно така - Беларус говореше за национално „икономическо чудо", премълчавайки обаче, че то се държи на петродолари. За 2005 в Беларус са преработени почти 20 млн.т. нефт, много над нуждите на страната. Експортът на нефтопродукти от Беларус постоянно нарастваше, за първите седем месеца на 2006 той бе 1.6 пъти повече от аналогичния период на 2005 - на стойност $1.4 млрд.

Нефтените продукти съставиха 42% от износа на Беларус. Но това не бе всичко - от 2001 всички по-ранни договорености за разделянето на митото бяха нарушени - всичко отиваше за Беларус, а загубите на Русия бяха $3 млрд. годишно.

Разбира се, капка в „руското море" - но тази икономическа политика се съпроводи от непредпазливо изказване на неуважение към Кремъл, и развръзката дойде най-логично. И това не е всичко.

Вчера, 13 януари, източник близък на преговорите между двете страни е посочил, че парафираното наскоро съглашение, според което Беларус се ангажира да отмени десетки търговски ограничения за руски компании, „трябва" да бъде подписано в рамките на две седмици.

В настоящия момент в Беларус действат много ограничения върху дейността на чуждестранните компании. Само по отношение на нефта и нефтопродуктите в сила са четири допълнителни системи за взимания от нефтените и нефтопреработващите компании. Освен това действат квоти за доставките на бира, тютюневи изделия, шоколад и други стоки.

„Вчера бе парафирано съглашение, според което Беларус поема ангажимента да отмени тези ограничения" - е казал източникът. Според него, Русия сега изгражда дейността си в съответствие с нормите на СТО и с Беларус е постигната договореност, че двустранните отношения между държавите ще се изграждат по същия принцип.

След подписването на съглашенията в Беларус ще бъдат ликвидирани търговски бариери, които сега се определят от около 40 указа на президента и около 20 постановления на правителството. „За Русия това означава приблизително около половин милиард долара износ" - е посочил източникът.

Не можем обаче да считаме, че Русия ще излезе печеливша от нефтения прецедент, тъй като репутацията - нещо, което се изгражда трудно, руши бързо и „няма цена" и в двете значения на фразата - в очите на западните партньори на Руската федерация сериозно пострада. Това признава и президентът Путин. Надеждата на руските власти сега е Европа да признае „форсмажорните обстоятелства", с които руският партньор се е сблъскал не по своя вина.