"Без заплати за неплатен данък", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Запор на заплатите заплашва всички, които не са платили данъците си. Налогът за доходите от миналата година трябваше да бъде внесен до 30 април. 15 400 от гражданите, които не са платили, вече са предупредени по телефона през последния месец.
Задълженията им към бюджета са общо 5,5 млн. лв., съобщиха от Националната агенция по приходите. Според данъчните разговорите по телефона дават най-голям ефект. След тях 70% от предупредените се издължават към хазната.
Тези, които не го направят до 14 дни след позвъняването, са заплашени с принудително събиране на дълговете. Един от най-често използваните способи е налагането на запор върху заплатата.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Не е зле държавните служители да виждат във фиша си данъци и осигуровки", пише в. „24 часа"
Идеята държавните служители да си плащат здравните осигуровки всъщност не е нова. Обратно, когато беше въведен моделът, според който дължимите социални, пенсионни и здравни вноски се покриват от работодателя (т.е. - от държавата), мнозина си задаваха въпроса защо е нужно това. Няма никакъв спор, че това е изключение от общия ред.
Също така обаче няма и съмнение, че след като държавният бюджет плаща и заплатите, и осигуровките на наетите, и парите отиват в (държавните) осигурителни фондове и здравната каса, за общото състояние на финансите няма особена разлика.
Какво все пак може да се промени? На първо място, сега всички вноски се превеждат от републиканския бюджет към съответните осигурителни фондове (и НЗОК). С други думи, министърът на финансите "държи касата" и преценява според ликвидната ситуация кога точно да извърши това. За целия публичен сектор става въпрос за малко над 1 млрд. лева, от които една четвърт са здравни вноски. Ако осигуровките са за сметка на работника, то всяко ведомство ще трябва месечно да удържа и да превежда директно средствата в НЗОК и НОИ.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Колата непродаваема при неплатен акт" четем на първа страница във в. "Монитор"
Да се направи обща електронна система на нотариусите и тя да блокира сделката, когато някой опита да продаде колата си, а се окаже, че има неплатен акт от КАТ или местен данък. Това предлага Нотариалната камара, съобщи вчера зам.-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева.
Идеята е, след като се представи талонът на автомобила и в системата се впише регистрационният номер, да се прави проверка за задължения. Ако изскочат такива, то номерът на возилото ще бъде блокиран от електронната система във всички 615 нотариални кантори в страната.
Друга цел на промяната е регистрирането на колите да се прави в нотариалните кантори, които имат достъп до регистъра на автомобилите в МВР, системата за българските документи за самоличност и данъчните служби. Така при регистрирането на превозното средство при нотариусите новите им собственици няма да се редят на опашки в КАТ. „Около 550 000 коли се регистрират на гишетата на КАТ за година. 300 000 са новорегистрираните, а 250 000 са тези, които се регистрират, след като има нотариална заверка на договорите", отчете Сапунджиева. Според нея ключов е въпросът дали нотариусите ще могат да се справят с обслужването на тези сделки.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"15 400 забравили да платят данък" е заглавиe от в. "Труд"
Общо 15 400 българи не са си платили данъка за доходите през 2013 г., който трябваше да внесат до края на април т.г. Общата дължима сума е 5,5 млн. лв. От съобщението на Националната агенция за приходите става ясно, че през целия месец май данъчните са звънели по телефоните на длъжниците, за да ги подканят да си платят.
Според данъчните обажданията по телефона са ефективен начин да накарат хората да си погасят дълговете към хазната. След такива разговори 70% от длъжниците плащали доброволно.
Ако налогът не бъде внесен до 14 дни след позвъняването, започва процедура за принудително събиране на дълговете. Най-често използваният метод в такава ситуация е да се наложи запор върху заплатата на длъжника. От НАП обясниха още, че ако в 2-седмичния срок длъжникът плати част от сумата или даде обезпечение, до запор няма да се стигне.
Прочети още от в. "Труд"

"Президентът обеща драстично увеличение на парите за отбрана" е водещo заглавиe на в. "Сега"
На фона на все по-тежкия недостиг на средства за сектори като здравеопазване и образование България направи сериозна заявка пред ключови съюзници да увеличи почти двойно бюджета си за отбрана. Това стана по време на срещата на лидерите от Централна и Източна Европа и президента на САЩ във Варшава, където се отбелязват 25 години от началото на демократичните промени в Полша. Форумът премина под знака на обещания от всички натовски държави да увеличат военните си бюджети като част от поуките от кризата в Украйна. Барак Обама обяви план за програма на стойност 1 млрд. долара в подкрепа на усилията за подобряване на сигурността и взаимодействието на страните от НАТО в Централна и Източна Европа.

Във Варшава България беше представена от президента Плевнелиев. "На срещата на върха на НАТО в Уелс есента България трябва да препотвърди ангажимента си в рамките на алианса за достигане ниво на разходите за отбрана и сигурност от 2% от БВП. Това трябва да направят и другите страни от НАТО", заяви в полската столица и българският държавен глава. По думите му страната ни не може да се оправдава само с икономическата криза. "Ние трябва да работим за своята сигурност, а това означава и инвестиции", заяви държавният глава.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Total подготвя сондажите в Черно море", четем във в. "Капитал Daily"
Френската компания Total, която заедно с австрийската OMV и испанската Repsol проучва за нефт и газ в находище "Хан Аспарух" в Черно море, е пред започване на ключова фаза от проекта. Българският клон на дружеството - "Тотал Е&П България", е обявил четири поръчки за доставка на оборудване и услуги във връзка с предстоящите два проучвателни сондажа, които трябва да започнат през 2015 г. Доставчиците ще бъдат избрани чрез процедура по договаряне, като оферти се приемат до 3 юли. В съобщенията не е посочена цена на поръчките, но ако се съди по общата сума на гаранциите за участие, които по закон са до 1% от прогнозната стойност, за четирите договора компанията предвижда 9.7 млн. евро.

Най-голямата поръчка и най-високите изисквания са за доставка на тръбни елементи за нефтен сондаж. Гаранцията е в размер на 60 хил. евро, а кандидатите трябва да докажат оборот от поне 18 млн. евро за последните три финансови години. Около 2.2 млн. евро се очаква да струва доставката на подводни системи за оборудване на сондажното устие и свързаните с това услуги. От кандидатите се изисква оборот от най-малко 6.6 млн. евро за последните три години. Останалите две поръчки са по-малки и са за кондукторни колони и системи на обсадната колона. Гаранцията за участие във всяка от тях е 7500 евро.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Промени в правителството или какво е съотношението на лобитата", пише в. "Сега"
След като станаха ясни резултатите от евроизборите, се заговори усилено за правителствени промени. Причините за това са доста видими - БСП се представи неочаквано слабо (поне в сравнение с ГЕРБ), което поставя отново на дневен ред въпроса за това има ли правителството и неговото парламентарно мнозинство нужната обществена подкрепа?

Настоящото правителство беше съставено при особени обстоятелства. Избраният през май 2013 г. парламент не можеше да излъчи ясно мнозинство, повечето наблюдатели правеха следните изчисления: БСП + ДПС=120; ГЕРБ + "Атака"=120. Вече позабравихме тези сметки, които тогава изглеждаха съвсем приемливи. Все едно, парламентът заработи с мнозинството на БСП и ДПС, но кворумът му непременно зависеше от "Атака", защото ГЕРБ, за първи път в опозиция, преживяваха "детската болест" на неучастието в парламентарните заседания. Беше ясно, че парламентът е нестабилен, мнозинството - крехко, а работата на НС - винаги несигурна.

Така избраха правителство, което обаче беше натоварено с много очаквания - най-вече
да нормализира управлението, като прекрати някои от най-неприемливите практики на предишното: подслушванията, показните арести, безкрайното затягане на коланите, бързите и безпардонни кадрови рокади. Тези очаквания за нормализация бяха обезсмислени от назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС, което буквално взриви обществото. Така правителството се оказа в ситуация, при която никоя, дори и много положителна стъпка, не би била приета от обществото (или поне от значителната негова част).
Прочети още от в. "Сега"

„Плевнелиев: Плаващ терминал за втечнен газ е работеща идея за България", пише в. „24 часа"
Плаващ терминал за втечнен газ е работеща идея за България. Трябва да положим максимални усилия за неговата реализация. Това заяви президентът Росен Плевнелиев пред български журналисти във Варшава.
България трябва да поеме ясни ангажименти за своята енергийна сигурност и диверсификация, добави Плевнелиев. Енергийната сигурност беше една от основните теми в разговорите в полската столица между държавните и правителствените ръководители от Централна и Източна Европа с участието на президента на САЩ Барак Обама.
Българският държавен глава е категоричен, че е крайно време проектите за газовите интерконектори със съседните ни страни да се реализират, тъй като осъществяването им ще намали енергийната зависимост на България. "Отдавна говорим, че търсим алтернативни доставчици на газ, крайно време е да положим усилия за това", допълни президентът и даде примери с Полша, Хърватия и Балтийските страни, които работят за ограничаване на енергийната си зависимост чрез изграждането на собствени терминали за втечнен газ, които ще осигуряват доставки от различни страни.
Прочети още от в. „24 часа"

"Два пъти повече европейци на почивка у дома", четем във в. "Монитор"
Над два пъти повече екскурзианти от Европа ще почиват в собствената си държава тази година, сочи проучване на Евромонитор. Изследването показва, че през 2014 г. ще има увеличение от 114% на почиващите европейци в страната им. Очакваните 1,14 милиарда почивки в собствените държави водят до предположението, че европейците предпочитат неща и места, които познават, когато стане въпрос за най-приятно изкарване на отпуската.
Франция води класацията на страните, в които местните хора ще почиват вместо в чужбина, следвана от Испания, Германия, Великобритания и Украйна.
Анализът за туристическите навици показва колко много обичаме да почиваме в държавите си. В отделно изследване Европейската комисия разкрива, че през 2013 г. повече от двама на всеки петима европейци са изкарали основната си почивка в собствената си страна, като по-малко от 1/5 от тях са се осмелили да излязат от ЕС.
Според същия доклад хората от Стария континент търсят познати и сигурни източници на информация още от самото начало при избор на дестинация. Над половината - 56%, от участници в изследването казват, че препоръките от приятели, колеги и роднини са най-важни, когато планираме пътуване. Друг извод от анализа сочи, че дори когато решим коя ще е крайната ни дестинация продължаваме да търсим сигурност и комфорт в своите развлечения и дейности. Например през 2013 г. близо половината (46%) европейци са избрали да почиват на плажа вместо на някое по-авантюристично място.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Такса смет според размера на жилището", пише в. "Стандарт"
Размерът на такса смет да се определят според квадратурата на жилището. Това е един от вариантите за определяне на таксата за битови отпадъци, които се обсъждат в работна група с участието на представители на министерства, общини и работодателски организации. От началото на 2015 г. за определяне на такса смет вече няма да може да се ползва данъчната оценка на имотите, тяхната балансова стойност или пазарна цена. Това гласят последните промени в Закона за местните данъци и такси, които бяха гласувани по настояване на бизнеса.
Затова до края на месеца трябва да е ясна новата формула за такса смет, която общините събират. Три различни варианта се обсъждат от работна група, която трябва да изработи нови механизми за определянето на местния налог. Първият вариант за определяне на таксата е чрез измерване на индивидуалното количество изхвърлени отпадъци чрез обема на съдовете (контейнери, кофи, торбички) или със стикери, които се лепят върху торбите. В този случай размерът на таксата ще зависи от броя и обема на контейнерите, както и от това колко често се изхвърлят. Според кметовете обаче има голям риск боклукът да се изхвърля до контейнера или в кофата на съседния блок. Вторият вариант е пропорционален - изчисляват се общото количество изхвърлени отпадъци и разходите на общината за събирането им, и сумата се разделя на броя на жителите на населеното място. Третият вариант е смесен - частта от такса смет, която е за извозване на боклука, се определя според действително изхвърлените отпадъци, а частта за почистване на улиците се определя според броя на жителите.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Балцерович: Връзкарският капитализъм е несправедлив и неефективен", пише в. "Капитал Daily"
След падането на комунизма Полша се представя много успешно в развитието си*. Спечелените от "Солидарност" първи свободни избори през 1989 г. осигуриха радикалния политически и икономически преход.

И докато в началото изглеждаше, че всички страни от бившия социалистически блок са тръгнали по един и същ път - към демокрация, върховенство на закона и капитализъм, след време той започна да се разклонява в различни посоки. Присъединилите се към Европейския съюз наистина въведоха демокрация и капитализъм. Беларус се върна към диктатура, а в Русия президентът Путин елиминира демокрацията, политизира капитализма, а неотдавна нападна Украйна.

В Централна и Източна Европа (ЦИЕ) също се появиха значителни разлики. БВП на Полша например на глава от населението скочи над два пъти през 1989 - 2013 г., в Естония нарасна с 90%, в Словения - с 83%, в Чехия - с 48% (по-малко от България ), докато в Унгария - само с 22%, а в Русия още по-малко - с 18%.

Кое може да обясни тези разлики. На първо място - ако остане устойчива, по-бързата и радикална промяна на икономическата система води до по-бърз и дългосрочен икономически растеж. Своеобразният "Голям взрив" (приложената от Балцерович т.нар. шокова терапия вместо лансирания в други страни плавен преход към пазарна икономика - бел. ред.), чийто път Полша проправи през 1990 г., последвана от Естония, се оказа по-добрият избор в сравнение с бавните или непоследователни реформи.
Прочети още от в " Капитал Daily"