В дългата си кариера Робърт Рубин се качи на високите върхове на Уолстрийт и Вашингтон. Навсякъде, където отиваше, той успяваше, пише International Herald Tribune.

Сега обаче той е изправен пред най-голямото предизвикателство - да се опита да възроди Citigroup. Банковият гигант, основан от финансиста Санфорд Уейл, е в паника, поразен от загуби заради ипотечни кредити и криза на мениджмънта.

Проблемите в Citigroup, „Къщата, която Санди построи", са станали толкова сериозни, че Чарлз Принс трети напусна поста си председател и главен изпълнителен директор. Рубин, в банката от 1999 като съветник на Уейл, бе обявен за председател, докато бордът търси изпълнителен директор.

На извънредното заседание в неделя, директорите посочиха Уинфред Бишоф, ръководител  на Citigroup Europe, като временен изпълнителен директор.

По-ясни станаха и проблемите на Citigroup. Банката заяви, че ще й се наложи да поеме допълнително зачеркване на $8 млрд. до $11 млрд, като в началото на октомври бе заявено зачеркване на други $5.9 млрд.

Назначението на Рубин като председател, а не временен председател, говори за степента на аварийната ситуация. За да се привлече силен кандидат, може би ще е необходимо да се обърне мястото на двете титли. Запознати с вътрешните дела на компанията казват, че Рубин иска да намери някой подходящ за председател и изпълнителен директор, след което ще може да се оттегли.

В интервю в неделя Рубин остана твърд, че стратегията за ръст както на местния, така и на международния пазар няма да се промени. За разлика от него Бишоф, на 66 години, със Citigroup от 2000, признава, че има стабилизираща функция и си остави отворена възможността за промени по-късно.

Бордът на Citigroup формира комисия от четири членаове, водена от Ричард Парсънс от Time Warner, за да идентифицира новия изпълнителен директор. Бишоф заяви, че не е кандидат за този пост.

На карта са поставени бъдещето на Citigroup като финансова суперсила, наследството и визията на Уейл и репутацията на Рубин като мениджър с докосване на Мидас.

Компанията вече бе оголена по време на управлението на Принс, а с новото лидерство може още повече да се смали до обем, по-лесен за управляване.

Според критиците, големият проблем на Citigroup бе, че под ръката на Уейл тя се опитваше да бъде твърде много неща едновременно: търговска банка, брокерска фирма, инвестиционна банка, застрахователна компания. Стратегията бе, че различните бизнеси ще се усилят взаимно, предлагайки пълна гама финансови услуги за клиентите.

Но операциите, които се разпростряха в над 100 страни, направиха трудно следенето на финансовите рискове. Финансирането на технологичните системи е било недостатъчно от години.

Ковбойската култура и вътрешна политика се оказаха тудни за поддържане и с този огромен размер е трудно да се открие посоката към печалбата.

Проблемите на банката са далеч по-съществени от понижението цените на акциите с 20% от 1ви октомври, след като банката каза, че печалбите за третото тримесечие падат с 57%. В инвестиционната банка това е мендижмънтът на риска, в поделението за потребители това са скок на ипотечните заеми и по кредитните карти, в цялата компания са надутите разходи и липсата на талантливи мениджъри.

И така, в неделя Citigroup се обърна за помощ към двама от най-сигурните и старши свои съветници. Бишоф се ползва с доверие и уважение. В кариерата на Рубин има  момент като съпредседател на Goldman Sachs и успешен мандат като финансов министър на САЩ.

До съдбовната неделя той дълго се е възпирал да поема по-активна роля в Citgroup. И този път се е колебаел и искал да има съпредседател. Но виждайки колко са сериозни нещата и че няма никой друг, се е съгласил да направи това, което е нужно.

Откакто е в Citigroup, Рубин е получил над $150 млн. От самото начало е заявил, че няма интерес да води банката и дори в контракта му изрично е записана тази клауза. Той е отклонявал подобни предложения от Citigroup и по-рано. Постът председател за Рубин не е повишение, за задължение и мнозина акционери на банката биха искали това да се случи далеч по-рано.

В книгата си „В един несигурен свят" Рубин пояснява защо не иска да се връща в частния сектор, след като напусна финансовото министерство: „Това, което действително исках да си създам, е позиция на консигнант или да стана министър без портфейл, който простира ръка в много области".

Такава бе позицията, която му предложи Уейл. Тя му гарантира заплата от $15 млн. годишно и свободно ползване на корпоративните самолети на Citigroup. За Рубин постът „председател на административния съвет", който ме бе даден, бе идеален вариант - той можеше да дърпа конците в сливането на Сити с мексиканската банка Banamex, да очарова клиентите и да дава съвети на банкерите.

В същото време укрепнаха собствените му политически амбиции, например основаването на Hamilton Project за оказвне натиск по икономически въпроси като външна търговия, бюджет, емисии парникови газове. През 2001 със свое телефонно обаждане Рубин събуди любопитство каква е ролята му в аферата Enron..

На върха на Citigroup Рубин надали ще се задължи много дълго и комисията с негово участие активно ще търси вътрешни и външни кандидати. Но проблемите на Citigroup разбира се са по-големи от една личност: Принс, Рубин или някой друг.

Всъщност всички операции на Citibank от години страдат от недостатъчно инвестиране и ще трябва да се наваксат години. Кредитните резерви на компанията са пресъхнали и се надигат въпроси дали няма да е необходимо да се продават активи. Дългосрочната стратегия за ръст на Принс, получила одобрението от борда, досега имаше повече поражения, отколкото успех.